ше колко пари ще вземат, а тя събираше счупените гъбки в отделна кошничка, за да сварят чорба за вечерта. РД, 1950, бр. 162, 2. Момиче расте като гъбка. П. Р. Славейков, БПI, 273.
2. Само мн. Рядко. Гъбички (в 3 знач.). Узрелите спори излизат навън заедно със слуз, а после изсъхват и вятърът ги разнася. Като попаднат при благоприятни условия, те поникват и дават начало на нови гъбки (плесен). БТН V и VI кл (превод), 168. В тропическите страни, където има силна влага и висока температура, полимерите леко плесенясват, защото някои техни съставни части служат за храна на гъвките. ВН, 1961, бр. 3137, 4.
ГЪБОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съ-чет.: Гъбово дърво. Остар. Корков дъб. Земята произважда: вино, масло от маслини,.., гъбово дърво, от което правят зати-калки и пр. С. Бобчев, ПОС (превод), 130-131.
ГЪБОВЙДЕН1, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който има форма на гъба1; гъбообра-зен, гъбоподобен. От дните на американското атомно престъпление над Хирошима и Нагазаки светът заживя под призрака на гъбовидния радиоактивен облак, който бавно, но сигурно отравя атмосферата и на много места вече причинява непоправими поражения. РД, 1958, бр 92, 1.
ГЪБОВЙДЕН2, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който има вид, структура на гъба1; гъбест, гъбообразен, гъбоподобен. Ако нагреем,.., то водородът и кислородът се съединяват с гръм.. Но същото съединяване, без да нагреем, става, ако в сместа поставим парченце гъбовидна платина. ПН, 1932, кн. 1, 2. През носните отвори, дихателното гърло, трахеята и бронхите въздухът достига белите дробове. Те са две гъбовид-ни тела, прикрепени за стените на гръдния кош. Зоол. VII кл, 101.
ГЪБООБРАЗЕН1, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Който по форма, вид прилича на гъба1; гъбовиден, гъбоподобен. Снимката на ужасния гъбообразен бял облак над остров Бикини., още беше пред очите им! ВН,
1962, бр. 3251, 4.
ГЪБООБРАЗЕН2, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Който има вид, структура на гъба2; гъбест, гъбовиден, гъбоподобен.
ГЪБОПОДОБЕН1, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който има форма, подобна на гъба1; гъбовиден, гъбообразен.
ГЪБОПОДОБЕН2, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който по вид, структура прилича на гъба2; гъбовиден, гъбообразен. Космиците полепват върху яйцата, докато последните са още влажни и лепкави. Така се образуват тези гъбоподобни яйчни купчинки, които са станали причина за особеното име на пеперудата — гъботворка. М. Йосифов, СНН, 36.
ГЪБОПРОИЗВОДСТВО, мн. няма, ср.
1. Подотрасъл на растениевъдството за отглеждане на гъби за ядене, обикн. на печур-ки, в специално пригодени помещения (гъ-барници).
2. Наука, която изучава биологията и начините за отглеждане на гъбите, с цел повишаване на добивите.
ГЪБОТВОРКА ж. 1. Широко разпространена, неголяма (до 4 см) пеперуда със сивокафяви на зигзаговидни ивици криле — у мъжките, и с жълтеникавобели на тъмни ивици криле — у женските, гъсениците на която са опасни вредители на горските и овощните култури, защото нагризват листата. Lymantria dispar. Най-опасният вредител между насекомите, който напада нашите гори особено в сушави години и в годините след тях, е пеперудата гъботворка. Ив. Димитров, ОП, 7. Да направим екскурзия из някоя дъбова гора, нападната от гъсениците на пеперудата гъботворка. Тъ-жно впечатление правят оголените клони, по които пъплят към още неунищожените листа хиляди гъсеници. М. Йосифов, НСН,
5. Унищожава [косът] гъсениците на гъ-ботворката и на зимната пеперуда. Вл. Помаков, ПДП (превод), 53-54.
2. Само мн. Зоол. Семейство, обикн. средно големи, нощни пеперуди със закръглени, леко оцветени предни крила, гъсениците на които са опасни вредители на горските и овощните насаждения. Lymantridae.
ГЪБЧЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Гъбчеста тъкан. Бот. Листна тъкан, съставена от рехаво свързани помежду си клетки, която представлява вторият долен пласт на листния паренхим.
ГЪБЯСАМ. Вж. гъбясвам.
ГЪБЯСВАМ, -аш, несв.\ гъбясам, -аш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. За предмет (дърво и под.) — обраствам, покривам се с гъби1, като резултат от дълго стоене на влага и от гниене. Подовете на две помещения., са гъ-бясали поради лоша вентилация и недостатъчно отводнен терен. ОФ, 1950, бр. 1726, 2. Черният пън подсилваше мрачното настроение. Той бе гъбясал целият. Й. Радичков, В, 176. Снощи вечер се събрале [две луди млади], / снощи вечер на кладенец. / Па стояле, оратиле, / кобилица лист пуснала, / а ведрото гъбясало. Нар. пес., СбВСтТ, 45.
2. Разг. За човешка кожа — набръчквам се от дълго киснене в топла вода; бабичасвам. Пенко хвана гъбясалата й от пране ръка и я целуна. П. Здравков, НД, 72.
О Гъбясвам / гъбясам от пари. Разг. Пре-небр. Забогатявам много. Ако рекат да им плащат всичко, току-виж, че гъбясали от пари и си зарязали не само жените, но и приятелките,.. Защото многото пара шашва и погубва човека. С. Йончев, С, 25.
