квакане на диви патици и бели гушести рибари. Ц. Церковски, Съч. Щ, 31. Декоративните гълъби се отличават със своеобразната форма на тялото си, с различните размери на перата си и със своята пъстрота. Доста красив е гушестият гълъб. Ст. Дончев, ПНД, 20. Мъжете им все охранени; гушести. Л. Андрейчин и др., БТР, 107.
ГУШИЦА ж. Умал. от гуша1 (в 1, 2 и 4 знач.); гушичка, гушка. Побарах му гушица-та — празна! — А-а-а! Така твоите ученици хранят пилетата ти! — си помислих. Л. Каравелов, Съч. П, 23. — Наядохте ли са гроздице, дечица? — попитах. — Ох, мамо, до тука ми е дошло — казва най-големият и показва на гушицата си. — А аз ща да са пукна от ядене — каза по-малкият и потуша коремчето си. Л. Каравелов, Съч. V, 203. ^
ГУШИЧКА ж. Умал. от гуша1 (в 1, 2 и
4 знач.); гушица, гушка. Вика Велко патици и отдалече ги мами: „Мъне-мъне-мънички: лакомички-ненаситни! Стига сте черве сбирали, стига сте тревица щипали, калчи-ца гълтали, гушички пълнили — хайде вече у дома!“ Д. Манчев, БЕ П, 39.
ГУШКА1 ж. Умал. от гуша1 (в 1, 2 и 4 знач.); гушица, гушичка. После, както и други път бяха правили, катеричката подложи гръб, мишката се покатери и обхвана гушката й с предните си лапички. О. Василев, ДГ, 31. И много пъти като се наядеше [Захарина] до ситост, струваше й се, че веднага след яденето се е поправила и .. пристъпяше до огледалото, дълго оглеждаше лицето си от всички страни, притискаше брадичка до гърдите си да стане гушка, пипаше тая гушка .. и все се подсмихваше. Ил. Волен, ДД, 76. Това беше една плетеница от дъбови клонки по дължината на дъската и по тях бяха кацнали две малки птички с полуразперени крила .. с подути гушки и дълги, полуразтворени клюнове. Д. Талев, ЖС, 370. Лена ми отвори вратата.. Изглеждаше уморена .., сенките под очите,.., наченка на гушка се забелязваше. М. Радев, СР, 121. Надяваш ли се, Калино, / бачо ти Кольо да доде? /../армаган да ти донесе: / за бяла гушка герданче. Ив. Вазов, Съч. ХП, 101.
ГУШКА2 ж. Умал. от гуша2. Те [чорапите] са дебели,.., с цепнати навътре до глужа къси гушки. СбНУ XXX, 13.
ГУШКА3 ж. Диал. 1. Хватка, стиска слама, сено и под. Стоичко стисна гушка по-зе-леникав царевичак и го помъкна към обора да нахрани кравата си. Кр. Григоров, Р, 18. Добитъкът бе прибран в стари, частни обори, полусъборени, със зирки по разлепените стени, които грижливите кооператори бяха запушили с гушки слама или сено. Ст. Поптонев, ОБЛ, 171.
2. Обикн. мн. Сарми. А след това почнаха да пренасят под престилките си паници с постен боб и постни гушки, почнаха да на-хълтват у дома и слагаха всичко на масата
— като за умряло. И. Вълчев, РЗ, 116. Га-лушките правят в Малорусия от тесто: разточат го на петури, турят внътре сирене и варят го, като по нас гушките. Н. Бончев, ТБ (превод), 4.
ГУШКАМ1, -аш, несв., прех. и обикн. с др. същ. с предл в или д о. Притискам нежно (глава, лице, цялото си тяло) до някого или до нещо, търсейки или давайки топлина, утеха, закрила, обич и под. Гушкам детето до себе си.
ГУШКАМ СЕ несв., непрех. Обикн. с предл. в или д о. Притискам се до някого или до нещо, за да намеря или дам топлина, утеха, закрила, обич и под. В такива минути тя се гушкаше до него, кротка и мълчалива, като малко бяло агънце. Елин Пелин, Съч. I, 90; Нанкай, облаченце бяло в слънчев ден! / .. / Люли, люли... Гушкай се до мен, / мое горско, пъргаво еленче... О. Орлинов, П, 60.
ГУШКАМ2, -аш, несв., прех. Диал. Бързо потапям, гуркам, гурвам.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГУШКАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от гушкам1 и от гушкам се.
ГУШКАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от гушкам2.
Г5ТПНА. Вж. гушвам.
ГУШНИЦА ж. Диал. Наниз от стари сребърни пари. На гърлото обесват три гушници — нанизи със стари бели монети, първий, поближний до гърлото, по-къс; вторий по него, по-дълъг, а третий, най-дълъг, който дори и над пояса се махта. СбНУКШ ч. Ш, 273.
ГУШНИЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от гушница.
— От Т. Панчев, Допълнение на бългрския речник от Н. Геров, 1908.
ГУЩЕР м. 1. Четириного влечуго с удължено, покрито с люспи тяло и с тънка заострена опашка, което се храни предимно с насекоми, има защитна окраска, близка до цвета на околната среда и обикн. се размножава чрез яйца. Ьасегйс1ае. Юрталана пое надолу.. Беше тихо, спокойно, задушно.. Само от време на време, когато минаваше през тревясалите синори, в краката му се стрелкаше пъргав гущер. Г. Караславов, С, 34. Стори му се внезапно, че в тишината на слънчевия ден,.., в изгорялата трева и гущерите, които пробягваха лениво между камъните, имаше нещо страшно. Д. Димов, Т, 357. Един голям гущер пропълзя по стената бърз като невестулка, налапа мимо-ходом някакво насекомо., и спря край тоалетната лампа. П. Вежинов, ДМ, 85. Най-едрият нашенски гущер е големият иви
