чувствие. Гушат се в храсталаците, срамуват се и само попилените край тях натрошени керемиди наумяват за предишната им слава, когато били крепка твърдина. Н. Хайтов, ШГ, 218. По-нататък стърчи уличен фенер с газена лампа, а по десния бряг на реката лъкатуши уличка, край която се гушат под листати клонаци прародителите на „българския Манчестер“. Ив. Коларов, Е, 5.
ГУША2, -иш, мин. св. гуших, се., прех. Диал. Гоя, угоявам. Двамата даскали и даскалицата гушат гъски в месокомбината. Ст, 1968, бр. 1169, 2. Гуша пуйки, гуша се страд.
ГУШАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. За човек — който има гуша1 (в 3 знач.), болен от гуша1 (в 3 знач.). Радоилският водач, който беше гушав, поиска лек от ботаника за гушата си: той го взе за билярин! Ив. Вазов, Съч. XV, 144. И жълтите лица на гу-шавите жени, и песъчливите сипеи из улиците навяват човеку тъга и го карат да бяга. Елин Пелин, Съч. I, 16. На кому е гу-шава жената, / нему му гайда не треба. СбВСтТ, 856.
ГУШАВЕЦ1, мн. -вци, м. Диал. Чапла.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГУШАВЕЦ2, мн. -вци, м. Диал. Рогач с голяма отпусната гуша, както у воловете.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ГУШАВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Заболяването гуша. Най-много болни с гуша има в Благоевградски окръг. В някои селища на тези ендемични огнища гушавостта е засегнала повече от половината от населението. М. Василев и др., ВБ, 532.
ГУШАСВАМ, -аш, несв., гушасам, -аш, се., непрех. Диал. Заболявам от гуша1 (в 3 знач.). Нямаше откъде да си пийнат бистра и студена водица хората.. — Къде ще се дяваме, като дойде сушата? Ще жабунясаме и гушасаме. Ст. Даскалов, ЗС, 309.
ГУШАСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от гушасвам.
ГУШВАМ, -аш, несв.; гушна, -еш, мин. св. гушнах, прич. мин. страд. гушнат, се., прех. 1. Бързо, изведнъж гуша (в 1 и 2 знач.). Неда изхлипа и гушна глава до гърдите му, за да скрие бликналите сълзи. X. Русев, ПЗ, 327. Изтичах в обора, извадих клетката от скришното място.., и с разтреперани ръце измъкнах от нея птичето. Сетне го гушнах до гърдите си и дебнеш-ком го отнесох при гнездото. Г. Русафов, ИТБД, 41. Така свикна с нас, че все се въртеше около поста, идваше и съвсем близко
— ръка да подадеш, и ще я хванеш. Опитвах се понякога, но тя [катеричката] ловко се метваше на буките — и винаги ми докри-вяваше, че не мога да я гушна, да я погаля.
В. Андреев, ПП, 5. Кога Дойка го видела / се спущила, го гушнала: / „Леле брате, мило брате!“ Нар. пес., СбБрМ, 318.
2. Нов. Разг. Неодобр. Вземам, изкарвам обикн. много пари. Рей Чарлз гушва по 100 000 долара на соаре. 24 часа, 2000, бр. 330, 32. И да е гушнала милиончето, тялото си е нейно. Трябва ли да се говори за проституция? ВЖ, 1998, бр. 23, 16. гушвам се, гушна се страд. и взаим. На дървцата
— три пилена, / три пилена — голобчина; / едно пегет — на вечера: / вечерайте, две луди, легнете си! /Друго пеге, Яно, на полно-ки: / Разбудете се, две луди, гушнете се! Нар. пес., СбБрМ, 401.
О Гушвам / гушна букетчето (босилека). Нов. Жарг. Умирам. Докато тръгне здрав-ноосигурителната каса, българинът или ще е 100 % здрав, или ще е гу шнал босилека. ДТ, 1999, бр. 128, 3. — Ще вземеш да гушнеш букетчето, както я караш.
ГУШВАМ СЕ несв.\ гушна се се., непрех. Бързо, изведнъж се гуша (във 2, 3 4 знач.).
— Какво работи търговецът на тютюн?
— попита тя баща си и се гушна в скута му като котенце. М. Кюркчиев, ВВ, 61. — Пусни ме да видя колибата ти. Аз се отместих от вратата. Тя се гушна вътре като врабец в гнездо и се тръшна на сеното. Елин Пелин, Съч. П, 66. Колата ги понесе през Искърското дефиле.. Напразно Вълна-ров се мъчеше да я разсее по пътя, тя само се усмихваше от учтивост и се гушваше в ъгъла. Ст. Даскалов, СЛ, 362. Също като Змей-горянин Василак грабна през кръста Тодорка, метна я на коня и той ги понесе нагоре.. Тодорка се гушна е пазвата на змея и тъй си притихна, като пиле в топло гнездо. Ст. Станчев, ПЯС, 64. Уж пръв да стана на Нова година, ала както си се бях гушнал под чергата, чух в просъница дрън-чене. Г. Марковски, СК, 9.
ГУШВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от гушвам и от гушвам се.
ГУШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Който се отнася до гуша1. Тежината се мери на големите птици на кг, я за малките
— в г, обикновено на свежи неизкормени птици, без да им са извадени вътрешностите, нито пък да е изпразнено гушното и стомашното им съдържание. Ц. Пешев, и др., ФБ, 112. Гушна торба на пеликан.
ГУШЕНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от гуша1 и от гуша се. С гушене, с шепнене, с кашлене иззобаха уводната статия и като надзърнаха сам-там из вестника, узнаха и се убедиха най-сетне, че работата е свършена. Ал. Константинов, БГ, 97. ’
.ГУШЕНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от гуша2 и от гуша се.
ГУШЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има голяма издута гуша1 (в 1 и 4 знач.). Откъде продълговатото блато, легнало в самото подножие на гората, прелиташе дрезгаво
