двама севасти. Днес-утре може да се хванат за гушата. И единият събира хора и оръжие, и другият. Ст. Загорчинов, Избр. пр Ш, 256.
— Рум. gu§a.
ГУША2 ж. Диал. Горна част на чорап или обувка; кончов (Н. Геров, РБЯI).
ГУША3 ж. Диал. Вретено, на което е намотана по-малко прежда, отколкото може да се побере (Н. Геров, РБЯ I).
ГУША4 ж. Спец. Гъбна болест по кръстоцветните растения, най-често по зелето, която води до загиване на заболелите растения; кила.
ГУША1, -иш, мин. св. гушйх, несв.у прех.
1. При студ, страх, неудобство и под. привеждам, навеждам глава зад, под нещо или я приближавам към раменете си със силно свиване на шията; сгушвам. Герган гушеше глава зад гърба на Владо. Вятърът, пори-вист, задържаше стъпките им. Двамата едва пристъпваха. М. Яворски, ХСП, 303. Когато той [еленът] падна с прегризано гърло, ужасеното Орехче сгуши главица под крилчето си.. Гушеше главица и шепнеше. О. Василев, ДГ, 52.
2. Обикн с др. същ. с предл. в или д о. Притискам нежно и прикривам глава, лице, нос и под. до някого или до нещо, търсейки утеха, закрила, обич и под. Момченцето се разплака и изпусна люляка. — Ма, мама, мама!
— отчаяно хлипаше то и гушеше носле в косите й, целуваше и обливаше със сълзи страните й. Бр. Йосифова, БЧМ, 131. // Притискам нежно до себе си, обикн. малко същество, за да го стопля, прилаская и под. Кукувичета има, но са паднали от небето. Никой не ги е нито снасял, нито мътил, нито гушил. Хр. Пелитев, АЧ, 7.
3. Прен. С предл. в и следв. същ. За неоду-шев. предмети — свирам, крия, туля. Писа-ница гушеше сламените си покриви в котловината. В. Смилова, ДСВ, 15. гуша се страд. от гуша (във 2 знач.).
ГУША СЕ несв., непрех. 1. Свивам си силно шията, за да приближа главата си до раменете, като обикн. свивам, навеждам, прегър-бвам цялото си тяло, при студ, страх, срам, неудобство и под.; сгушвам се. Полите на съдраната му горна дреха се развяват от вятъра. Той често ги прибира и още повече се гуши. Ив. Вазов, Съч. ХП, 47. И тази нощ те [осъдените на смърт] спяха дълбоко и като че по-дълбоко от всяка друга нощ. Те вече се гушеха, защото нощите ставаха студени. Г. Караславов, Т, 111. Сяда на пе-зула и ни повиква. Ние срамежливо се гушим. — Елате де, елате да ви видя — мило ни приканва чичо Тошо. СбЦГМГ, 337. Минава тя [лисицата] край тихите градини / и влиза в курника на сиромаха, / кокошките се гушат от уплаха, / но тя ги грабва под звездите сини. Ламар, ПР, 48.
2. Обикн. с предл. в или до. Притискам се до някого или нещо, за да се стопля, като свивам, привеждам, прегърбвам тялото си. Повява хладен вятър и става изведнъж свежо и студено. Някой опъва ръце нагоре. Друг се гуши по-близо до другаря си, трети вдига яка на шинелата и скрива глава в нея. Хр. Максимов, СбЗР, 403. Па и студеничко е, та стрина Стоичковица се гуши в кожухчето си и току пъха ръце в пазухата си. Елин Пелин, Съч. VI, 223. Хората се свиват, гушат се един в друг като овце, за да се стоплят. Л. Стоянов, X, 55. Децата се клатушкат в колата, гушат се едно в друго, завити в черги и ямурлуци, защото става все по-хладно и по-хладно. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 332-333.
3. Притискам се нежно до някого или нещо, за да намеря утеха, закрила, обич и под. Стоянчо му взимаше [залъка], гушеше се в баща си и с мазни устица търсеше да достигне брадата му. Б. Несторов, АР, 234. Теодоси и Димитричка се гушеха в полата й и бършеха сълзите си. Зл. Чолакова, БК, 113. После пак в обора помилва кравата, до която се гушеше галено мъничко теленце, погали и него. Елин Пелин, Съч. С, 98. Ценка и Цанка, които се гушеха една в друга, най-добре от всички деца разбираха тежкото положение на своите родители. Г. Караславов, Избр. съч. I, 420. Тя стиска ръката му, гуши се в гърдиге му и се забравя:
— Младене, наистина ли съм майка? К. Петканов, БД, 182.
4. Силно превивам, свивам тялото си, за да остана незабелязан зад, в, всред, под нещо; крия се, туля се. Те [кучетата] бяха сложили глава на предните си нозе, снишаваха се и се гушеха в тревата, като че искаха да станат невидими. Й. Йовков, ЧКГ, 183. То [зайчето] се гуши благоразумно в тръна, там си е сега, свито, притиснато към земята. Ем. Станев, ЯГ, 49. Той [Ленко] дигна пушките, приведе се и като се гушеше край зида, затича се леко. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 217. Като слизах отзарана, гледам го [тайния агент] долу под ханчето, гуши се из синурите, навежда се, дебне нещо. К. Константинов, СЧЗ, 151. Представих си как се прокрадвам край оградите, понесъл мряната, как се гуша под листата на дърветата, обзет от мисълта да прикрия дори този малък свой неуспех. Г. Мишев, ЕП, 167.
5. Прен. Обикн. с предл. в, всред, под. За неодушев. предмети — намирам се някъде почти незабелязан; крия се, туля се. Отговорът се получи сравнително скоро. В сивия плик се гушеше една гербова марка от пет лева. Св. Минков, Избр. пр, 258. Селата се гушат в сухите долища на равнината. А. Каралийчев, НЗ, 65. В тъмните зеленини на сливака сините сливи се гушат под мокрите шумки. 3. Сребров, Избр. разк., 161. Загубили са вече стените само
