тени коси. Й. Попов, ИЖП, 58. При тая купчина шопи стои и едно шопкинче русо, със сини хубави очи и с .. гуреливо лице. Ив. Вазов, БП, 78.
2. Който има гурели на очите. И наистина на предсмъртния вик се отзоваха десетина жени и баби от съседните къщи,..; такива боси, чорлави, гуреливи, с разтеглени, изплашени лица — сякаш нещо странно, нечувано страшно се бе извършило тая нощ. П. Михайлов, ПЗ, 184. Калофер се наежи и сърдито изгледа байрактаря. — Иди се умий — каза той мрачно. — Жените не обичат гуреливи мъже. М. Марчевски, П, 18. Четеше [Софроний], приведен ниско, а Добри подозираше, че наставникът му вече никак не е добре с очите — вечер мижеше със зачервени мигли, заран се събуждаше гуре-лив като коте. — Отче Софроние, съвсем не си пазиш очите! В. Мутафчиева, ЛCB П, 417-418. — Я на нашите деца да им мажем порязаницата с масло и мед всеки ден, пак ще видиш таквиз гуреливи ли ще са! К. Георгиев, ВБ, 5-6.
— Други(диал.)форми: гурлйв и гурулйв.
ГУРЕЛЙВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от гурелив.
ГУРЕЛЙВКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Гуреливичък.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГУРЕЛКИ обикн. мн. Диал. Гурели, гур-ли. Подай ми праче, / да утепам врапче, / да не ти кълвнат / твоите гурелки. СбНУ П, 223. s
ГУРЕЛЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от гурел.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГУРЕЛЯВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Гу-елив. Донеси ми студна вода от той кла-енец. Да си мие очи гуреляви, що се спали три дни и три нощи. А. Дювернуа, СБЯ,
— От А. Дювернуа, Споварь болгарского язьша..., 1885.
ГУРЕЛЯСАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. деят. св. от гурелясвам като прил. Гурелив. Гурелясалите му очи едвам мигат. Ил. Блъсков, СК, 9. Около маса с празни бирени бутилки, седят рошави и небръснати зам. директорът, главният счетоводител и председателят на профорганизацията,.. Изпомачкани, гурелясали. Д. Бегунов, ЧОД, 38.
ГУРЕЛЯС АМ. Вж. гурелясвам. ГУРЕЛЯСВАМ, -аш, несв.; гурелясам, -аш, се., непрех. Ставам гурелив. Очите му сутрин гурелясват.
ГУРЕЛЯСВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от гурелясвам.
ГУРКАМ1, -аш, несв.у прех. Остар. Потапям някого или нещо бързо, изведнъж, обикн. във вода. След това тя се обърна към слънцето и почна бързо да гурка във водата зелената си глава. Елин Пелин,
Съч. П, 190. Чинеше й се, че е в едно море, в което се дави, без за потъне, и се хваща за гребена на талазите, които я гуркат в дълбочините и пак издигат. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 145. гуркам се страд.
ГУРКАМ СЕ несв., непрех. Потапям се бързо, изведнъж, обикн. във вода. Лятото беше горещо. Дребните птички отмалня-ваха и се гуркаха в речната вода, за да раз-хладят горещите си криле. А. Каралийчев, ПС Ш, 151. Мечката със забита в носа же-лязна брънка, о която е закачена веригата й, се гурка във водата, глади с предна лапа муцуната си и ту извръща очи към децата, ту към мечкаря, приседнал на брега. П. Тодоров, И I, 29. В нашия клас само аз бях роден край море. И, разбира се, играех във водите като риба. Гурках се и пълзях по дъното. А. Страшимиров, УШ, 5. Конусообра-зната червеникава черупка .. се изхвърля в плитката вода на рифовете, където се събира от туземците, които се гуркат във водата за нея, ако е необходимо. ПН 1935, кн. 5-6, 77.
ГУРКАМ2, -аш, "есе., прех. Диал. Карам коне да тичат по харман със снопи, за да ги овършеят. гуркам се страд.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГУРКАНЕ1, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от гуркам1 и от гуркам се. Отдавна бяха притихнали гъските, които населяваха с крясък и сладко гуркане маловодната Челядинкина вада. Цв. Ангелов, ЧД, 5. Викът и веселото гуркане на патиците ги оживиха и ги пробудиха. Елин Пелин, Съч.
II, 190.
ГУРКАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от гуркам2 и от гуркам се.
ГУРЛА1 ж. Диал. Гурелива жена.
ГУРЛА2 ж. Диал. Гурел. Баба спи и хърка/и котака мърка, / баба пак сънува, / че с ерген хортува. / Кот й гурли ближе / и по вежди стриже, / баба пак бълнува, / либе я цалува. П. Р. Славейков, В, 29.
ГУРЛЬО*, -то, мн. -вци, м. Разг. Нео-добр. Гуреливо момче.
ГУРЛЬО2, -то, мн. -вци, м. Диал. 1. Воден кос, воден скорец.
2. Земеродно рибарче, ледениче.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
Г>ТНА. Вж. гурвам.
ГУРУ, мн. -та, ср. 1. Рел. Духовен учител и наставник в индуизма. Шри Чиноми, бенгалски гуру, устройва "Концерти за мир " с медитативна музика и курсове по медитация.., защото се стреми., към печелене на следовници, за които иска да бъде „Бог на Земята“. П, 1991, бр. 6, 9.
2. Рел. Главен религиозен водач на верската общност на сикхите в Пенджаб (Индия).
