ГУРГУЛИЦА ж. Прелетна птица от разреда на гълъбите, с кафеникави пера на тъмни петна отгоре на гърба, а отдолу на гърдите сиви с тъмнорозов оттенък, която живее по горите и градините. Зи-ерюреИа ШгШг. По високите дървета наоколо мътеха гургулиците и тяхното живо гугукане развеселяваше и ободряваше горската самота. Елин Пелин, ПР, 15. Рояк врабчета изпърха от клоните на отсрущния кипарис, подплашени от прелетялата гургулица, която тутакси подхваща своето изпълнено с копнеж гукане. П. Бобев, К, 102. Те [ловците] носеха по два заека и по един вързоп пъдпъдъчки, гълъби и гургулици. Ц. Гинчев, ГК, 324. Върху високите клони на дъбовете гнездят гривекът, гълъбът хра-лупар и гургулицата. М. Тошков и др., НР П, 117. Гука тъжно гургулица сива /там на сухата до слога слива. Н. Ракитин, ППВ, 46.
Прен. Гальов. За изразяване на нежно отношение (обикн. при обръщение) към любима. Цяла една годинка се канех да прегърна гургулицата си, ама на! Все не ми достига някак пустият му кураж. А. Гуляшки, Л, 441. Той познава, добре познава своята Бисера, своята гургулица. Д. Спространов, ОП, 48. Стано, сива гургулица, / Стано, летна препелница, / думах ти, не пристана ми. СбВСтТ, 1004.
О Плах като гургулица. За живо същество
— много плах. Биволите изфучаха изплашени. Филчо ги погали по челата и се обърна към бате Коле. — Не ги плаши, че са плахи като гургулици. К. Петканов, X, 18. Кротък като гургулица. За живо същество
— много кротък. — Тебе ли ще разнесат ма, лели? Тебе ли? Не знаят ли в цялото село, че си кротка като гургулица, а? Г. Караславов, Тат., 33.
— Друга (диал.)форма: гургувйца.
ГУРГУЛЙЧЕ, мн. -та, ср. Малкото на гургулица. В гнездото, подпрени на крилцата си, стояха с раззинати човчици три малки гургуличета и чакаха майката да пъхне в устата им храна. Н. Хайтов, ПГ,
103. Далеко някъде в сенчестия гъстак гукаше гургулица. Котакът вървеше и се облизваше. Много му се ядяха крехки гургуличета. А. Каралийчев, ПС Ш, 39.
— Други (диал.) форми: гургувйче, гургулче и гургурйче.
ГУРГУЛЙЧИН, -а, -о, мн. -и. Прил. от гургулица.
ГУРГУЛЙЧКА ж. Умал. от гургулица. Успокоена гургуличка проточи напевно своето: „Гуур-гуурр.“ К. Кръстев, К, 130. — Има ловци, и при това от главата до петите ловци, които с месеци приказват само за една изпусната гургуличка, а за тебе два заека наведнъж са нищо?! Д. Калфов, Избр. разк., 284. Преперички, пъдпъдъчки / тук-таме се счуват; / из крушите гургу-лички / играят, лудуват. Ц. Церковски, Съч. П, 148. — Я кажи, бе мамо, / на тез гургулички, / че са неразбрани / и немирни птички! Чичо Стоян, ЧК, 106.
ГУРГУЛЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Гургули-че. Лесно е да приказваш против частната инициатива,.. Ама сега да ви видя, гълъбчета мои, сега да ви се посмея, гургулчета скъпи! Г. Караславов, Избр. съч. П, 417.
ГУРГУРЙЦА ж. Диал. Гургулица. От китка зелени дървета изхвръкна гургури-ца. Й. Йовков, CЛ, 33. Отсреща в кленовото дърво са свили пак гнезда гургуриците; те пляскат с леките си криле, носят сламки и гукат. Г. Райчев, Избр. съч. I, 59-60. В старите опустели къщи,.., се чуваше приглушеното гукане на гургуриците. К. Константинов, ППГ, 24.
ГУРГУРЙЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Малкото на гургурица; гургуличе. На един бряст гледам две гургуричета. Й. Йовков, ПГ, 47.
ГУРГУРЙЧЕН, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от гургурица.
ГУРГУРЙЧКА ж. Диал. Гургуличка.
ГУРГУТКА ж. Диал. Гугутка. " — Сто-янке, пиле, гургутке, / не чу ли, ягне, не ви-де, / таламбаз защо думкаше?" СбНУ XXXIX, 244.
ГУРЕЛ м. Засъхнала по клепките слузеста секреция. — Що си ми повлякъл тая кьорава кобила! Не виждаш ли какви гурели е обесила? Д. Калфов, Избр. разк., 239.
О Гурльо се смее на людските гурели. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой не вижда своите недостатъци, а се смее на чуждите. Обърсал (ожулил, отрил) ми е губерът гурелите. Диал. Женен съм, не съм ерген. Поотрил съм си гурелите от очите. Диал. Поотраснал съм, не съм вече дете. Сякаш съм гурел в очите на някого. Диал. Неприятен съм на някого, дразня го.
ГУРЕЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Обикн. за очи — по който има гурели, който е с гурели ; гурелясал. Споглеждаха се селяците, оглеждаха се помежду си с гуреливи очи — дрипи висят по тях, колената им треперят от глад, а и ушите им са клепнали като на бито куче. Д. Талев, ГЧ, 121. Но децата вече бяха се събудили. Динко беше седнал върху възглавницата си и търкаше объркан и в почуда гуреливите си очи. Г. Караславов, ОХ Ш, 507. През една дупка на оградата се провря някакъв пес с мръсноси-ва козина.. Постоя и изгледа боязливо двамата.. Задържа за миг върху тях големите си гуреливи очи. Г. Крумов, Т, 126. И се разнесе славата на Клахон по тия места, та стигна до ушите на сиракузкия тиран Ан-тони.. Антони тръгна към прочутата хралупа и с помощта на едно хромо овчарче я намери. Благочестивият Клахон излезе от вътрешността с гуреливи очи и сплъс
