момчето само една несбъдната мечта. Г. Русафов, ИТБД, 117. — Мино, приготви ми дрехите, че заминавам!.. Пак ще опитам на стари години гурбетчилъка. Г. Белев, ПЕМ, 122. Първомайстори на еснафа, българските търговци от Балкапан-хан, учители и вестникари, свещеници и печатари, млекари и градинари българи, сякаш са забравили, че са дошли тук [в Цариград] за гурбетчилък, пари да печелят, впуснали са се в политика, българския въпрос да разрешават. Т. Жечев, БВ, 103.
ГУРБЕТЧЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Мъж, който ходи по гурбет. Оттук тръгваха много гурбетчии и когато се връщаха след години по родните си села, строяха и редяха домовете си според това, което са виждали по далечни градове. Д. Талев, ГЧ, 336. Той им разказваше за далечната Унгарска пуста, за синия Балатон,.., за необятните пустеещи чокойски бахчи, които робският труд на гурбетчиите превръщаше през пролетта и през лятото в райски градини. Г. Русафов, ИТБД, 117. Стопанинът, като повечето копривщенски мъже, бил предприемчив гурбетчия в Александрия .. по години скитал мъжът из далечните южни страни. Н. Стефанова, РП, 70. Той беше гурбетчия като повечето мъже от техния костурски край.. Беше отишъл на печалба в София. Д. Спространов, С, 159. Малцина смелчаци се решавали да се заселят тук [в Цариград], като доведат семействата си от вътрешността, та прекарвали понякога по десет и по двадесет години, дори цял живот, като гурбетчии, като хора, чието истинско пристанище е винаги мирно и спокойно в някои от затънтените селца на вътрешността. Т. Жечев, БВ, 8. Млад гурбетчия, по-млад стопанин, / грижен ми ходи в пуста чужбина. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 104.
ГУРВАМ, -аш, несв.\ гурна, -еш, мин. св. гурнах, прич. мин. страд. гурнат, се., прех. Остар. Гуркам веднъж или няколко пъти някого, нещо. Тогава чак майка му се е наумила, че детето има нужда от къпане .., гурнала го в коритото, с ризката заедно. Ал. Константинов, Съч. I, 281. Отиват те невем / снаги да гурнат във водата жива, / врелеца лековит (тъй в събота то бива). К. Христов, ЧБ, 25. гурвам се, гурна се страд. и възвр.
ГУРВАМ СЕ несв.\ гурна се се., непрех. Веднъж или няколко пъти се гуркам. Агентът наистина цамбурна във вира, но повече и не се видя. Без да губи нито миг, секре-тар-бирникът — известен плувец — се гурна във водата и след малко измъкна агента и го довлече на брега. Д. Калфов, КР, 24-25. Втурват се по плиткото, после се гурват, но веднага се изправят и трият дълго очите си от солената вода. А. Страшимиров, УШ, 7. Тя се гурна още един-два пъти във водата. Елин Пелин, Съч. П, 193. Ако преследването стане много опасно, той [разбойникът] се гурва в нощта, сред тръстиките и диша през кухото стъбло на някоя от тях, догдето преследвачите минат над главата му. ПН, 1935, кн. 8-9, 131. Аз се опитах да я [кучката Роза] ударя с щеката, за да се върне, но тя хитро се гурна в снега и черните й очички ме гледаха тревожно и мило. Ламар, ПР, 72.
ГУРВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от гурвам и от гурвам се.
ГУРГОРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Насаждам / насадя на гургорови яйца някого. Диал. Поставям някого в затруднено положение, създавам неприятности на някого.
ГУРГОВЙЦА ж. Диал. Гургулица. Една гурговица наблизо усърдно и нежно зовеше другаря си. Елин Пелин, Съч. Ш, 51. Войник във отпуск из долът / с мома приказва хубавица — / деца на тоз планински кът: / той — млад орел, тя — гурговица. Ив. Вазов, Съч. ХУП, 205.
ГУРГОВЙЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Малкото на гурговица; гургуличе. — Така ли прилича да се хапят моми с ергени, наместо да се галят и драгуват като гургувичета?.. — Тъй, тъй, гургувичета. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 180. — Много си честита, кумице —..
— Много, войводо. Какво ми трябва повече! Имам си и дом, и добър стопанин, и ниви, и ливади ми наспорил Господ, а сега ми гука в къщата едно такова сладко гургуви-че. Ив. Гайдаров, ДЧ, 124-125.
ГУРГУВЙЧИН, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от гургувица. Наша Грозда у лицето е такава, че като я погледнеш, снежна грудка да имаш на сърце, че се стопи като от пролетно слънце.. Под веждите .. светят две черни оченца,.. Погледът на тия очи озарява с чудна благост, eme, това лице, това хубаво носленце,.., тая мъничка брадичка, под която се крие бяла гушка гургувичина. Елин пелин, Съч. V, 88-90.
ГУРГУВЙЧКА ж. Диал. Умал. от гургувица; гургуличка. Само някоя гургувичка прехвръкне и загука или щъркелът заклепе с клюна си на джемията; а понякогаж и ластовичка зачурулика, па пак тихо и пусто, чегато човек в гроб се намира. Л. Кара-велов, Съч. IV, 2.
ГУРГУЛИК, мн. -ци, м. Диал. Мъжка гургулица. Кукувицата,.., насмешливо се обажда на любовните залиси на гургулика и гургулицата. Б. Ангелов, ЛС, 254.
ГУРГУЛЙКАМ, -аш, несв.у непрех. Диал. Гукам. Истина е, че неговата гургулица повече мълчи и не гургулика, но това именно е и потребно на Нена. Л. Каравелов, Съч. VII, 9.
ГУРГУЛЙКАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от гургуликам; гукане.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
