лям, касарум Пенке, че ща ти излям от сребро дете, / от сребро дете, от сърма гунка. Нар. пес., СбНУ ХХУП, 259.
2. Умал. от гуна; гуница. А момите му ти-хом говорят: / "- Бре калугеро, ти чер дя-воло, /../ Я фърли гунка на жълта дюла. СбВСтТ, 1926.
ГУНКАМ, -аш, "есе., прех. Дет. Галъов. Прегръщам.
ГУНКАНЕ, мн. -ия, ср. Дет. Галъов. Отгл. същ. от гункам.
ГУНЧЕ, мн. -та, ср. Диал. 1. Къса горна шаячна дреха, понякога с гугла; гуне. Лудо-младо я закача, че либето й е заспало и че „айдуци“ (разбойници) са му откраднали „гунчето“ (къса горна дрешка). Ст. Грудев, ББ, 29.
2. Гунка (в 1 знач.) (Вл. Георгиев и др., БЕР);
ГУНЯ ж. Диал. Вид дебела горна дреха, наметка от груб вълнен плат с дължина до под коленете; гуна. Пришпори коня. Гуня-та се развяваше на гърба му и плющеше на вятъра. Й. Вълчев, СКН, 78. Одърът беше покрит с нова селска черга, край чисто варосаната стена беше сложена тъкана възглавница, виждаше се хвърлена там и дебела, мъхната гуня. Д. Талев, ГЧ, 209. То е сухо, скоклесто момче, със здраво, набито тяло, със стегнати цървули и дълга гуня, метната през рамене — подвеяна от вятъра. Д. Немиров, КБМ, кн. Ш, 136. Фала тебе, Марку стара мале, /..,/ да си дойде Марко у неделя , / да облече гуня кубелия, да си тури капа шубелия. Нар. пес., СбНУ Х1ЛП, 92. А Минка си му тиом говори: / „Я фърли гуня на жълта дуля, / а калимявка на ка-линчица, / ето те тебе разкалугерил.“ СбВСтТ, 1045. • Обр. Приоблачният Ком е в снежна гуня и връх Миджур е покрит със сняг. Ст. Станчев, НР, 18. И туй под мен не е планински връх, / загърнат с тъмна гуня от нощта, / а мачта, на която аз стоя / и пазя стража като млад моряк. Ас. Разцвет-ников, Ст, 142.
ГУРАМ, -аш, "есе., непрех. Остар. Жарг. Вървя. Скив, накъде гура твоето ма-це.
ГУРБЕТ м. Работа в чужбина за печалба. Тук нямаше препитание за всички, планинско село беше, земята беше малко, не даваха и горите наоколо хляб за толкова люде, та мнозина от по-младите мъже ходеха по гурбет в Цариград, в България, във Влашко. Д. Талев, И, 383. Песента беше простичка, народна. Тя изразяваше любовта на девойка, която е изпратила своя любим някъде далеч по гурбет. Г. Белев, КР, 80-81. Едни обещаваха да се наплатят, като продадат агнетата, други — като се върнат от гурбет и напечелят пари. Кр. Григоров, ПЧ, 70. — Ех, има и вдовици, как няма. Навсякъде ги има. Тука може би повече от другаде, че мъжете са отивали на гурбет, пътували са надалеч, загубвали са се. А. Каменов, ХГ, 65. По печалби тръгна, по гурбет далечен — / и да се завърнеш не помисли вече. М. Минева, МП, 24.
— От араб. през тур. §игЬе1 'чужбина'.
ГУРБЕТИН, мн. гурбети, м. Диал. Гурбетчия.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ГУРБЕТЛЪК, мн. -ци, м. Простонар. Гурбетчийство.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. Друга форма: гурбетлйк.
ГУРБЕТСКИ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от гурбетин. Гурбетско село.
— От А. Дювернуа, Словарь болгарского язмка..., 1885.
ГУРБЕТУВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Ходя по гурбет.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГУРБЕТУВАНЕ, ср. Диал. Отгл. същ. от гурбетувам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГУРБЕТЧИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, Прил. от гурбетчия. Пръснати по постройки и пътища из околността, тия майстори ка-мънари се събираха на групи, както щъркелите наесен, за да тръгнат заедно към домовете си със сиромашките гурбетчийски печалби. К. Константинов, ППГ, 62. Едно интересно сравнение можем да направим със заетостта на работната сила в тия откъснати селища в източната част на Балкана. Преди те носеха славата си предимно като гурбетчийски селища. Й. Радичков и др., ГСП, 154. Нямат край гур-бетчийските пътища. X. Русев, ПЗ, 5. Гурбетчийски песни.
ГУРБЕТЧИЙСТВО, мн. няма, ср. Живот и работа на гурбетчия. Хората изкарваха прехраната си в мините и от гурбетчийство. ОФ, 1958, бр. 4419, 2. Леле Боже, чужбина безкрайна, / ябана незнайна; / леле гурбетчийство мило, / бекярско теглило! Ц. Церковски, Съч. 1,154.
ГУРБЕТЧИ`ЙЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от гурбетчия.
—Ог Сг. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ГУРБЕТЧИЛЪК, мн. няма, м. Простонар. Гурбетчийство, гурбетлък. Дядо ми, като се е завръщал веднъж от гурбетчи-лък, налетял на шайка разбойници в Дели-ормана и не само че го обрали до петак, ами го съблекли гол. А. Гуляшки, ЗР, 365.И като помълча малко, продължи: — То от гурбетчилъка файда няма. Жената с дечурлигата на една страна, аз — на друга. Н. Тихолов, ДКД, 16. Надълго и нашироко им описваше прочутите унгарски червени бо-тушки.. Но бащата не можа да спечели никога много пари от гурбетчилъка и тези приказни червени ботушки си останаха за
