ГУМИРОВЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. Спец. Който е свързан с гумиране. Гу-мировъчно отделение.
ГУМИЧКА ж. 1. Умал. от гума (в 3 знач.). Изтървах една мастилена капка върху корицата на тетрадката .. Нямах гумичка, нито друга тетрадка, за да сменя корицата. Почнах да търкам петното с пръст и то порасна. А. Каралийчев, С, 303-304. Седна бързо на масата си,.., стисна молива, съсредоточено раздвижи ръката си и .. сбърка. Затри бързо с гумичката. 3. Сре-бров, Избр. разк., 154.
2. Изрязан от гума (в 1 знач.) пръстен, обикн. с малък диаметър, който се използва за уплътняване при водопроводни тръби, домакински уреди и др. Той [Дине] развъртя крана с ключа,.., извади старата изхабена гумичка, взе една от горното си джобче,.. Оправи чешмата. Д. Бегунов, ЧОД, 16. В бокса специалистът по жилищно настаняване вари кафе. Гумичката на кафеварката е развалена, трябва да се смени. В. Пла-менов, ГШ, 31.
ГУМНЕН, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от гумно. Като [лясковчани] приближиха селото, заветният разговор престана и се чуваше само: „дий! хъист, пърчо — пътем!“ и колата дрънчаха с диканите и другите гумнени потребици. Ц. Гинчев, ГК, 312.
ГУМНИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. 1. Увел. от гумно; голямо гумно (Ст. Младенов, БТР).
2. Място, където се прави гумно. Намерих я на чардачето пред вратата,.. Тя бе права, неподвижна, гледаща към обширното гум-нище, пресмиряло под спор но падащия сняг.
Н. Попфилипов, PЛ, 65.
3. Прен. Остар. Област за действие, простор за дейност; поле, поприще. Ричард Оу-ен,.., подкачи от морска служба и покрай това късно излезе на гумнището на научните трудове, дето изпосле толкова си ся прослави. Й. Груев, СП (превод), 15.
ГУМНО, мн. -а, ср. Диал. 1. Равно и утъпкано кръгло място, където се вършее с рогат добитък, впрегнат в диканя, или само с коне; харман. От прозорците му се виждаха и двете гумна. Работеха селските люде там безспирно, припкаха конете, повлекли опашки из сламата. Белееха се големи купища овършано жито, зърно и ситна плява и чакаха за отвяване. Д. Талев, И, 21. По полето, по пожълтелите стърнища, лежйха редове кръстци,.., очаквайки да бъдат откарани на гумното и да пращят под кремъците на диканята. Ив. Вазов, Съч. ХП, 18. Децата гонеха навързаните по четири-пет коня около стожерите; излъска-ните конски копита потъваха в дебелия житен клас по гумната и ронеха едрите зърна. О. Василев, УП, 15. Почти във всеки двор се вършее. Не ден, не два, а месец и повече добитъкът ще се върти около стожера,.., а и стопанинът дни наред ще стърчи
30 Речник на българския език, т. III сред гумното, ще подвиква до прегракване на добитъка. ОФ, 1950, бр. 1835, 4. Кога месечината има на около себе мъглен облак, како гумно, утрината щело да се развали времето. СбНУ УП, 206.
2. Времето, когато се вършее; вършитба. Докато стоя Лазар в затвора, Андрея Венков изостави дюкяна. По гумното той закупи малко жито и скоро го разпродаде — още през зимата. Д. Талев, ПК, 628. Той си знае.. Мине ли гумното, напълнят ли се хамбари, златест мамул ще се завие на леса, сушини и дворища застели щат се с хластина. П. Тодоров, И I, 13-14. Срокът, по който обикновено селяните зимат пари с лихва, е до „гумно“ — арман. СбНУ УП,
259.
О Сея скивал<е> на чуждото гумно. Диал. Меся се в чужди работи.
— Други форми: гувноигуно.
ГУМОЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил.
1. Спец. Който съдържа клей или прилича на клей; лепкав. Царевичната свила съдържа в прясно състояние тлъсто масло, гу-мозни и смолисти вещества. ВН, 1959, бр. 2489, 4.
2. Мед. Който се отнася до гума (в 4 знач.). Пораженията на третичния сифилис носят наименованието сифилитични гуми или гумозни инфилтрати. Ил. Петров и др., КВБ, 204. Развитието на гумозния процес по кожата, както и по лигавиците довежда до образуване на язва [гумозна язва], поради разпад и отваряне на гумата на повърхността. Б. Кърджиев, ОП А, 285.
— От лат. gummosus.
ГУНА ж. Диал. 1. Гуня. Борис не се върна в града. Облече се в доста похабени бели шаячни бечви .. препаса се с два колана куршуми, дадоха му една дълга мартинка, наметна се с гуна. Д. Талев, И, 257. — Оломан бег и кехаите му на нас няма да простят — каза Секула и несъзнателно почна да закопчава копчето на гуната си. Д. Спространов, ОП, 194. Третий един от помежду васили-чарит [срещу Нова година] завиват го с гуна (кепе), защита във вид на вреще,.., ще представлява,.., фигура на четвъроного животно. СбНУ УП, 57.
2. Кожух (Н. Геров, РБЯ).
ГУНЕ, мн. -та, ср. Диал. Гунче (в 1 знач.). На връх могилата пак стоеше кир Яне в бялото си гуне и гледаше любопитно на тоя лов, приготвен от него. Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 173.
ГУНИЦА. Диал. Умал. от гуна; гунка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГУНКА ж. Диал. 1. Тънка пелена, оде-ялце за завиване на дете. Като си горе излязла, / в пъстри го гунки [детето] загъна, / в нови го люлки задяна, / че у мамини отиде. Нар. пес., СбВСт, 474. Аз ща да стана зара-на рано, / че ща да ида, касарум Пенке, / чак в Цариграда на куюнджия; / че ща ти из-
