3. Прен. Нов. Човек, чиито възгледи, идеи, творчески опит и под. се въприемат и следват безрезервно от широк кръг хора в съответната професионална или др. сфера. Писателят се превърна в гуру. 24 часа, 1998, бр. 162, 21. Гуруто на черната музика Ку-инси Джонс създаде албум за убития рапър. НРит., 1997, бр. 1, 2. Политиката на партията е силно повлияна от идеите на по-литилога, превърнал се в гуру.
— Санскр. §игиИ.
ГУСЛА ж. 1. Народен лъков музикален инструмент, разпространен у нас в миналото, който се изработва от цяло дърво във форма на надлъжно прерязана круша с дълга шийка и има само една струна. Отскоро бе се завъртял в село, свиреше с гуслата, пееше, веселеше хората. Елин Пелин, Съч.
1, 220. — Посвири, посвири на гуслата и попей, бате. Ив. Вазов, Съч. XXI, 11. Откъснех ли се от иглата, плетях кошници, които мама подаряваше на съседките, или из-дълбавах гусли. Кр. 0 Григоров, ОНУ, 24. Унесен, Влайков разказваше по цели часове.. У него имаше много народознание,.. той знаеше много народни песни и понякога ги пееше пред приятели с тих старешки глас, сякаш ги изплакваше на гусла. Хр. Миндов, СбЦГМГ, 426.
2. Диал. Гъдулка. И засвири Герчо с гъдулката,. , — На ти здравец, да си здрав!.. — Дайте, момичета, дайте, батювите, живи да сте! — дума Герчо и се кичи по шапката, по ментето, по пояса, по ризата, по гуслата! Елин Пелин, Съч. V, 97. Задрънкай, гу-сло моя, гърмете вие, струни. НБ, 1876, бр.
9, 33.
ГУСЛАР, -ят, -я, мн. -и, м. Мъж, който свири на гусла. През замрежения си поглед сякаш виждаше как някой белобрад гуслар скърца с гъдулката на хорището и реди дума след дума. Д. Рачев, СС, 33. Деца пищяха със свирки; гуслари свиреха стари юнашки песни пред купове слушатели. Ив. Вазов, Съч. XIV, 23. Гуслар ми гусли по си медани: / "Кой има нови премяни, / да носи, / да носи, да се наноси! " К. Христов, СК, 31.
ГУСЛАРЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Гусла-ров. Никой гусларева орис не проумя. П. Тодоров, ИI, 76. Гусларева майка.
ГУСЛАРИН, мн. гуслари, м. Остар. сега простонар. Гуслар. Добре дошли, девойки, / привет от стар гусларин, / с вас празника ни става /по-драг и лъчезарен. Ив. Вазов, Съч. Ш, 244.
ГУСЛАРОВ, -а, -о, мн. -и, Прил. от гуслар; гусларев. Гусларови песни.
ГУСЛАРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от гуслар. Добри Христов намира например, че в много наши народни песни с кавалски и гусларски мотиви съществуват четвърт-тонови отношения. Ст. Грудев, ББ, 25.
ГУСЛАРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от гуслар.
ГУСЛЕНЕ ср. Отгл. същ. от гусля.
ГУСЛЯ, -иш, мин. св. гуслйх, несв., не-прех. Свиря на гусла. Гуслар ми гусли по си медани: / „Кой има нови премяни, / да носи / да носи, да се наноси!“ К. Христов, СК, 31.
ГУТАПЕРЧА ж. Спец. Твърдо кожопо-добно вещество с жълтеникав или кафяв цвят, прилично на каучук, което се получава от сгъстения сок на някои тропически дървета (предимно от сока на гутаперчовото дърво) и което, понеже може да се вулканизира, намира употреба в техниката и медицината. От филипинското гутаперчово дърво се получава гутапрерча, която се използва за изолация на надземни и подводни кабели, в хирургията, в стоматологията, за съдове, устойчиви на киселини и др. Хр. Тилев, Ф, 54. Флуороводородната киселина се съхранява в съдове от каучук или гутаперча. Хим. VIII кл, 1965, 97.
— От мал. през англ. guttapercha. Други (остар.) форми: гутапдрг и гутаперк. — С. Вежинов, X (превод), 97-98.
ГУТАПЕРЧОВ, -а, -о, мн. -и. Спец. Прил. от гутаперча. От филипинското гутаперчово дърво се получава гутаперча. Хр. Тилев, Ф, 54. Гутаперчова палма.
ГУТАТОР м. Спец. Капкомер.
— От лат. gutta 'капка'.
ГУТАЦИЯ ж. Спец. Отделяне на капки вода във влажно време по листата на растенията през водни устица, най-често под влияние на кореновото налягане. Значително количество вещества в течен вид растенията могат да отделят и от неповредени тъкани — чрез водните устица. Това е явлението гутация.. При някои тропични растения гутацията е много по-силно изразена. Н. Митрева, ВРС, 48-49.
— От нем. Guttation, от лат. gutta 'капка'.
ГУТУРА, мн. -и, ж. Диал. Оток, буца от удар по главата; цицина. Израсла му на главата тамам толчава гутура. СбНУ XIV, 194.
ГУТУРАЛИ мн.у ед. (рядко) гутурал м. Езикозн. Общо название на редица небни, ларингални, увуларни, фарингални и фрика-тивни съгласни, които се учленяват в гърлото или близо до него, в задната част на устата напр.: г, к, х, и др.
— Англ. guttural, фр. guttural, от лат. guttur 'гърло'.
ГУТУРАЧ м. Диал. Тежка болест по конете, при която се втвърдяват обикн. вратните жили. Освен в понеделника през останалите дни от седмицата не трябва да възвира никакво ядене, за да не хваща конете болестта „гутурач“. СбНУ XLIX, 538. През Тодорица се не яде зелени лук (праз лук), защото ако ядат, хората побесняват, а конете хващат гутурач. СбНУ VI, 90.
