чаьие несигурността. И. Велчев, КЕЛ I, 29. Гузна усмивка. Гузна съвест.
3. Като същ. гузен (гузният), гузна<та>, гу-зно<то>, мн. гузни<те>. Обикн. членувано. Гузен човек. Ту весели, ту скръбно вдъхновени / слова за обич и за злоба честна — / с тях съвестта на гузните той стресна. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 25.
ГУЗНИЧКО нареч. Малко гузно, до известна степен гузно. Споделих го [желанието за бягство],.., с татко. А той отначало някак си гузничко, виновно замънка, че се страхувал. П. Михайлов, МП, 85. А в къщи тетка пита: — Изтъркахте ли се добре? Сапунисахте ли се по три пъти? Май че гузничко потвърдихме. В. Бончева, АП, 58.
ГУЗНО. Нареч. от гузен. Тогава грабнах едно опряно до тротоара колело и като се огледах гузно, запраших към кумовете. Я. Антов, ЕМ, 8. Той се огледа гузно, сякаш се боеше, че някой можеше да бъде свидетел на удоволствието му, а после улови лакираните перила на стълбата и се плъзна по тях на корема си чак до долния им край. Д. Димов, Т, 664. Беше се отбил в едно кафене,.., но видя как Лина,.., мина някак крадешком, гузно и внезапно реши да я проследи. М. Грубешлиева, ПП, 252. Дъщеря му записваше нещо в дневника си, но като видя бащаи си, веднага гузно затвори тетрадката. Й. Попов, ИЖП, 13.
ГУЗНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество, емоционално състояние на гузен. Аз посърнах, пребледнях и в моите очи всички виждаха гузност. Елин Пелин, Съч. П, 66. Бенковски и другарите му чувствуваха гузност пред тия хора, които по тяхна вина бяха изгубили всичко и още имаше да губят. Л. Стоянов, Б, 137. Докато траеше тази мълчалива картина — а тя трая немалко, защото всичките й участници бяха не на себе си от ужас или гузност — Джем беше се борил. В. Мутафчиева, СД, 172. Той поглеждаше всякога с наведена глава и в очите му бързо проиграваше дълбоко скривана гузност. Д. Немиров, Д N9, 27. Гузност и малодушие някакво ги беше обхванало, каквото те досега не бяха изпитвали. И под силата на това гнетящо чувство те сещаха себе си слаби, превити, като че над тях да е легнал тежък непоносим товар. Ц. Церковски, Съч. Ш, 29.
ГУКАМ, -аш, несв.у непрех. 1. За гълъб, гургулица и под. — издавам глас, характерен звук гу-гу. Бай Дончо Буташе биволите и свирукаше. Наоколо шумяха житни ниви,.. Гукаха гривеци, плачеха дребни деца в люлките под крушите. А. Каралийчев, В, 79. На един бук Бързоходко видя голям див гълъб с бяла шийка.. Той гукаше със силен и дълбок глас. Ем. Станев, ПГВ, 110. Върху покрива на кулата на болярина Десимир гнездяха два бели гълъба.. Вечер, при залез, те стояха един до друг на края на покрива и като си гукаха любовно, взаимно се пощеха. Ст. Загорчинов, Избр. пр Ш, 415. Тамо някъде тревожно и непрестанно гукаше гургулица. Елин Пелин, Съч. П, 60. Гълъб гука у зелена гора, / като гука, дори дума дума. Нар. пес., СбНУ XLIV, 259. Гугутка гука в усое, / невеста шета по двори, / па на гугутка говори: / „Гукай ми, гукай, гугут-ко, / и я съм така гукала: / Кога ме мама плетеше. / Руси ми коси растеа.“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 391.
2. Прен. За малко дете, обикн. бебе — издавам звуци, които наподобяват гласа на гълъб, гургулица и под. Детето се роди още първата година и донесе много радост на щастливия баща. Той с часове стоеше до креватчето да го слуша как гука. М. Грубешлиева, ПП, 209. Под чергилото седеше Дена, а на скута й гукаше момченце с весели, стрелкащи очи. Ив. Гайдаров, ДЧ, 117. Детето изглеждаше оправено.. А като го закачаше Дича, която седеше над него, то гукаше и се смееше. Т. Влайков, Съч. II, 69. Коленцето ядеше лакомо и си гукаше нещо весело и неразбрано. П. Здравков, НД, 61-62. Кога си пея, / то [детенцето] да са смее; / кога му думам, / то да ми гука! Нар. пес., СбНУ XLVI, 111.
3. Прен. Говоря нежно и гальовно на същество, което обичам. В тая бебешка люпилня все пак всяка детегледачка имаше свое предпочитано бебче, на което говореше нежни думи, гукаше му майчински. Б. Бол-гар, Б, 143. Тя гукаше на детето, стискаше го до гърдите си. X. Русев, ПЗ, 88. Снощният глас на жена му, стаен и звучен, отекна в ушите му, сякаш Николина пак накланяше глава към Богдановото рамо и му гукаше в тъмното като влюбена. Н. Нинов, ЕШО, 14. гукам си взаим. Даме Скорнев дремеше край огнището и час по час поглеждаше изпод рунтавите си вежди двамата млади люде.. В сивите му зеници проблясваха лукави светлинки: „Я ги виж как си гукат., и я слуша, слуша я Велко.“ Д. Та-лев, И, 201.
ГУКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от гукам и от гукам си. В тия топли и тихи вечерни часове гривеците пееха особено силно и гората се тресеше от техните дълбоки, гърлени гукания. Ем. Станев, ПЕГ, 96. В тоя град имаше много гугутки;.., щом позатихнеше вятърът, откъм смълчаните дворове и ниските покриви на покрайнината се дочуваше плахото им гукане. Н. Ти-холов, ДКД, 51. Оттук Мери виждаше високата кооперация, в която живееше Роза. Роза с каната горещо кафе, с красивия си дом, шегите, гукането на бебето, наредената маса. Бр. Йосифов, БЧМ, 52. В основата на трахеята, там, където се разклонява на две бронхи, се намира гласовият орган — сиринкс, с който гълъбът издава характерните си гукания. Г. Паспалеев и др., Зоол. VII кл, 101.
