асфалтова смола. Хим. X кл, 1958, 45. Остатъкът от нефта след дестилацията, наречен гудрон, се използва в асфалтовата индустрия. Хим. VIII кл, 1965, 76.
— Фр. goudron.
ГУДРОНЕН, -а, -о, мн. -и. Хим. Прил. от гудрон; гудронов. Гудронен сапун.
ГУДРОНОВ, -а, -о, мн. -и. Хим. Прил. от гудрон; гудронен. Гудронов сапун. Гуд-ронова смазка.
ГУДЯ- Вж. гуждам.
ГУДЯ, -йш, мин. св. -йх, "есе., непрех. Диал. Свиря на гусла (Ст. Младенов, БТР).
ГУЖДАМ, -аш, несв.\ гудя, -иш, мин. св. гудйх, св. прех. Остар. и диал. Поставям, слагам, турям. — Помоли го да дойде догодина, цар да ни стане. От мермер дворец ще му направим. Златен комин ще гудим на двореца му. А. Каралийчев, ПС I, 15. Отваря долапа и вади оттам разни свои дрехи и неща и ги гужда в куфара. Ив. Вазов, Съч. XXI, 127. Хай, казва, гуди я в торбата, нищо не се знае, може да дотрябва. " И мом-чил разчупи питата на равни части. Ст. Загорчинов, Избр. пр Ш, 92. И братята гуждаха иконите в новия иконостас, който блестеше от позлата. Правили го бяха майстори-мияци. Вл. Свинтила, СЗЗ, 129. Донеси и бучка тамян, гуди го на една трескичка и поразкади. Ил. Блъсков, ИС,
102. Бедното дете коленичи разплакано, наведе глава надолу и прибра смирено ръцете си. Геновева гуди ръцете си над главата му. ИГ (превод), 67. гуждам се, гудя се страд. Австрия, ако и малко да се интересува материално по работите на Източния въпрос, то с радостно одобряване е съ-гласна, наедно с другите, да са гуди край на тези плачевни дела. НБ, 1876, бр. 26, 104. Не можеше да се гуди ред в навалицата. Р. Блъсков, СбНУ XVni, 578.
О Гуждам / гудя намерение (ум). Остар. и диал. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Замислям да извърша нещо; възнамерявам, наумявам си. Бях станал господар на един малък имот и бях гудил намерение да ся запра най-сетне на едно място, за да премина останалите си дни от живота. Й. Ненов, ЧГ (превод), 47. Не щеш ли пък наскоро е гудил такъв един ум, щото да хване да продава от едина край хубавите си молкове, да изяде и изпие сичко. Ил. Блъсков, ПБ П, 39-40. Гуждам / гудя на ръка някого. Остар. и диал. Използвам някого, служа си с някого за някаква цел. Ние тряба да гудим среща им противници, които да подкопат това доверие, което имат селените към старите, а за такива противници ние тряба да гудим на ръка селските учители. Ил. Блъсков, КУ, 28. Гуждам / гудя под миндер(а) нещо. Остар. и диал. Пренебрегвам нещо, не го зачитам. Освен дето гудил под миндер оплакванията,., на населението, но още и наградил пашата и го дигнал пд на горен степен. Ил. Блъсков, СК, 18. Гуждам / гудя ръка. Остар. и диал. 1. На нещо. Обсебвам, присвоявам нещо, ставам негов собственик.
2. На (върху) някого. Отнемам свободата на някого; залавям, задържам. След като заградиха добре вратията, те гудиха ръка връх княгинята и връх Ирла. Ив. Адженов, ВК (превод), 125-126. Гуждам / гудя ръка на сърце<то> <си>. Остар. и диал. Искрен съм, откровен съм, признавам си. Едва ли ще ся намерят двама человеци, които би гудили ръка на сърце си и да кажат, пред Бога, какво те са имат равни помежду си.
У, 1871, бр. 6, 82. Гуждам / гудя си главата в торба<та>. Остар. и диал. Заемам се с рисковано дело, което може да ми струва живота, като се излагам на голям риск, на голяма опасност.
ГУЖДАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от гуждам и от гуждам се.
ГУЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил.
1. Който е неспокоен, смутен от това, че съзнава някаква своя вина, нередна постъпка или че премълчава, скрива нещо, поради което изпитва неловкост, неудобство, срам. Тя бе добра и обичлива жена, често боледуваше и от тъга за рожба и срам пред хората беше станала бледа, плаха и некак гузна. Елин Пелин, Съч. Ш, 98-99. Помагаха и Ко-чо, и Лазар, само Стоян отиде в църква, малко гузен от снощното си пиянство. Д. Талев, ЖС, 317. Старата се щураше из къщи и из двора,.. Виновна и гузна за бягството на снахата, тя беше по-ниска от тревата и по-тиха от водата. И. Петров, НЛ,
234. Въкрил се измъчваше от мисълта, че трябва отново да я остави самичка и поради това бе някак си гузен, нерешителен. „Крие нещо от мене!“ Топеше се тя. Г. Ка-раславов, ОХ IV, 181. Гузен, негонен бяга. Послов.
2. Който изразява вина или съдържа указание за вина, за изпитване на неудобство, неловкост, срам. И не беше мъчно да се разбере защо уж е весел, а очите му са гузни и натъжени, и защо, като вдигне чашата си, поглежда към къщата на хаджи Вълка и остава тъй замислен. Ганаила беше върнала още едни сватовници. Й. Йовков, СЛ, 66. Той поглеждаше през малкото прозорче на вратата и веднага различаваше купувачите. Всички те имаха неспокойни и гузни фигури. П. Незнакомов, БЧ, 54. Той неволно избягна острия му поглед от страх да не проникне в дъното на гузната му душа. Ив. Вазов, Съч. XI, 148. Василев трябваше да се примирява с уплашените, гузните или оскъдните погледи на съкварталците си. Г. Величков, С, 1980, кн. 5, 50. Македон си проби път през чакащите пред адвокатските кантори с гузната мисъл, че и тук нямаше да надникне, както трябва. Човешките неволи и влачещото се мудно правосъдие бяха земетръсна почва, а той не оби-
