зореца, ако не се чувствуваше уморен. Й. Попов, СЛ, 82.
ГУГУТКАМ, -аш, несв. непрех. За птица, обикн. гугутка, гълъб и под. — гукам, гугутя. Гласовете си [жените] преправят и те звучат толкова неестествено, щото веднъж ти се струва, че птица гугутка, а втори път — та това не е нищо друго, освен кучешки лай. К. Странджев, ЖБ, 75.
ГУГУТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. галъов. от гугутка; гугутчица. — Милице, море, Мили-це, / църното око конатче, / белото гърло гугутче! Нар. пес!, СбНУ X, 40.
ГУГУТЧЙК, мн. -ци, м. Диал. Мъжка гугутка.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. — Друга форма: гугучйк.
ГУГУТЧИЦА ж. Умал. галъов. от гугутка; гугутче. Сред оная цъфнала поляна / умната и скромничка Лиляна / от другарите се раздели. / Падна пак къдрица на челото, / сякаш на гугутчица крилото / и тъга очите замъгли. Ас. Босев, ВМД, 14.
ГУГУТЯ, -иш, мин. св. гугутйх, несв., непрех. Диал. Гукам; гугуцам, гугуча.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГУГУЦАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Гукам; гугутя, гугуча. — Ами Колчо как е с невястата? .. — Младичка нали е тя, па както е и весела, гугуца около него — и той й трепере, обича си я. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 221.
ГУГУЦАНЕ ср. Диал. Отвл. същ. от гугуцам; гугутене, гугучене.
ГУГУЧА, -иш, мин. св. гугучйх, несв., непрех. Диал. Гукам; гугутя, гугуцам. Не се знае кога са проспаха всичките мливари и воденичари, когато петлицге в дамо зад воденицата си затрепаха крилете и креснаха, та пропяха първата си песен, а гълъбите,.., взеха да гугучат. Ц. Гинчев, ГК, 101-102. — Да дойдеш, Минке, у дома, /../ гълъби ще ни гугучат, / пауни ще им пригласят. Нар. пес., СбВСт, 539.
ГУГУЧЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от гугуча; гугутене, гугуцане.
ГУГУША СЕ, -иш се, мин. св. гугушйх се, несв., непрех. Диал. Гугушкам се.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГУГУШЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от гугуша се; гугушкане.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГУГУШИНА ж. Диал. Гугутка; гугушка, гугутица, гугущук.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГУГУШКА ж. Диал. Гугутка; гугушина, гугутица, гугущук. Кой не я познава и кой не й се радва? На едни места я наричат гугушка, на други — гугутка, а на трети — гугущук. ВН, 1961, бр. 3045, 4. "Стани, стани, назли Яно! /../ Гугушки се разгугае / на твоите капаици, / по оние рамни дворе. Нар. пес., СбБрМ, 450.
ГУГУШКАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Диал. Свивам рамене и шия, както правят птиците, когато им е студено или им се спи; гугуша се.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГУГУШКАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от гугушкам се; гугушене.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГУГУЩУК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Гугутка; гугутица, гугушка, гугущина.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. — Друга форма: гугушчук.
ГУДА ж. Диал. 1. Само ед. Вид детска игра, при която с пръчка или с удар на пръстите топче, топка или друг заоблен предмет се вкарва в специални дупки на земята; свиня, свинка (Т. Панчев, РБЯд).
2. Топче, предназначено за тази игра. Намерих си няколко гуди.
ГУДЕ, мн. -та, ср. Диал. Свиня, свинка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГУДЕНЕ ср. 1. Отгл. същ. от гудя.
2. Глух екот, буботене (Ст. Младенов, БТР). Отдалеч се слуша силното гудене от пожара на гората. Ст. Младенов, БТР I, 483.
• Обр. Димо, жилав момък, върви в опашката. С наушници, които пропущат шумовете отвън и ги задържат, превръщайки ги в проточено гудене в раковината на ухото. Ледокопът е в дясната му ръка. Бл. Димитрова, Лав., 265.
ГУДЖ, -а, -о, мн., -и, прил. Диал. Обикн. за куче — който е без опашка или с къса опашка; гуджук. Нашият овчар е бил откривател и изобретател. Между другото чрез операция е успял да получи гуджо куче, докато сега някои научни работници и чрез кръстосване не са успели в това отношение. Г. Краев, ЛСП, 40.
— От тур. gucuk.
ГУДЖУК неизм. прил. Диал. Гудж.
— Тур. gucuk. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. — Друга форма: г у ж у к.
ГУДКА ж. Диал. 1. Умал. от гуда (във 2 знач.).
2. Бучка, грудка (Т. Панчев, РБЯд).
ГУДРОН м. Хим. Неочистен нефтен остатък, получаван след дестилиране на леките и на повечето тежки фракции, който е гъсто течно черносмолисто вещество и се използва за добиване на асфалтови битуми, за пътни настилки и др. От мазута могат да се получат чрез допълнителна дестилация при по-специални условия смазочни масла, вазелин и парафин,.. След тази преработка остава смолеста маса гудрон или
