ГУКВАМ, -аш, несв.\ гукна, -еш, мин. св. гукнах, св.у непрех. Гукам веднъж или няколко пъти. Фанале са сиви сокол, / отнели га честит царо /../ С уста гукна, с крила трепна, / та изпущил бела книга. Нар. пес., СбНУ XI, 32. Долетеа два сиви гълъба, / та паднаа Ивану на рамо. / С крила плесна Иван събудиа, / с уста гукна Ивану продума: / „Женен ли си, Иване, ил не си?“ Нар. пес., СбНУ XLV, 378-379.
ГУКВАНЕ ср. Отгл. същ. от гуквам.
ГУКНА. Вж. гуквам.
ГУЛАШ1 м. Вид яхния от късове месо и картофи, унгарско национално ястие. Топлият гулаш, донесен от ротните готвачи в херметически казанчета до самите предни окопи, не оправда надеждите им — кой знае защо, не им донесе очаквана радост, въпреки че бяха гладни и го очакваха нетърпеливо. Ив. Мартинов, БК, 50. Никола, който мълчаливо дояждаше своя гулаш, ги изгледа и двете и незабелязано смигна на Людмила. Ем. Манов, ДСР, 407. При преработката в консерви мускулатурата на някои части е подходяща за консервиране на парчета — гулаш, рагу, варено, месо в собствен сос и др. П. Даскалов и др., ТК, 148.
ГУЛАШ2 м. Диал. Риба главоч.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГУЛДЕН м. 1. Парична единица в Холандия, която се дели на 100 цента; флорин. Ян ван Гойен . например — един от най-вид-ните холандски пейзажисти .., бил принуден да продава цял живот своите произведения по десет до петнасет гулдена на парче. Хр. Ковачевски, СК, 43. Сега той [Кон-доянис] хвърляше един милион и двеста хиляди швейцарски франка и фабриката в Солун, но те щяха да се превърнат в петорно, десеторно повече долари, гулдени и шведски крони. Д. Димов, Т, 452. Грамадните завесени прозорци на казиното светват. Там рулетката неспирно върти своята мелница и меле долари, франкове, лири и гулдени, надежди и тревоги, любов и съществувания. К. Константинов, ПЗ, 104.
2. От ХП1-Х1Х в. златна, по-късно сребърна монета в редица страни в Централна Европа, като Германия, Австро-Унгария, Флоренция и др. Гулден. Главна и основна единица на германската монетарна система, която има различна цена. Австрийский гулден е равен с 2 франка и 59 сантима. Т. Коджов, РI, 76.
— Нем. Gulden. — Хр. Данов, ТПЧ, 358.
ГУЛЕШ1 м. Речна дънна рцба от семейство щипоци с удължено до 10 см тяло, жълтокафеникаво с тъмни петна по гърба, покрито с извънредно дребни люспи; тлъстак. Nemachilus barbatulus. Освен балканската пъстърва [в реките] на отделни места в горното течение като придружаващи риби се срещат главочът, лешанката, гулешът и др. Б. Русев, ЖНР, 38.
ГУЛЕШ2 м. Диал. Буболечка, която яде корените на растенията.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГУЛЙЕН, -а, -о, мн. -и. Прил. от гулия. В делвата пролетно време мама правеше гулиена чорба: прекипял сок от залени с вода гулии. Ив. Хаджийски, БДНН П, 14.
ГУЛИ`ЙКА ж. Умал. от гулия.
ГУЛИЯ ж. 1. Двегодишно зеленчуково растение от семейство кръстоцветни, от рода на зелето, със силно надебелено, закръглено, зелено или виолетово стъбло, богато с витамини; алабаш. Brassica gongylodes.
2. Стъблото на това растение, използвано за ядене. От него [алабаша] за ядене се използва гулията, която представлява грудко-видно задебелено и силно скъсено стъбло със спираловидно наредени многобройни листа. Сл. Петров, РКХО, 101. Най-често се облагали [с данъци] предлаганите в големи количества зеле,.., гулии, моркови, ряпа. Л. Петров и др., БНК, 17.
3. Земна ябълка. Helianthus tuberosis. С луковици се размножават лукът, лалето, лилията, кокичето, с грудки — картофът, гулията, гергината и др. ОБиол. X кл, 63.
4. Кочан. (Л. Андрейчин и др., БТР).
ГУЛЯЕНЕ ср. Отгл. същ. от гуляя. След побоя, още като влезе в кръчмата, той [Гроздан] седна и покани дружината си да пие и да се весели, но беше ясно, че нито на него е до пиене и гуляене, нито на другите общински служители се пиеше и ядеше. Г. Караславов, ОХ П, 129. И всички прекъснаха гуляенето да чуят какво ново е сторил. Ст. Даскалов, ЕС, 223.
ГУЛЯЙ, -яят, -яя, мн. -яи, м. Обилна гощавка, придружена с веселие. Една вечер писарите от управлението имаха гуляй. Опекоха си гювеч у Калчо гостилничаря и се събраха да се повеселят. Елин Пелин, Съч. I, 203. Пък той, вагабонтинът му, обиколил всички наши съветници,.., па им дал един гуляй — спукали се от ядене и от пиене. Г. Караславов, Избр. съч. П, 168. За радост на Сатанаил деспот Боско се пропи по непрестанни гуляи. Й. Попов, БНО, 4. В Сливен и досега са на почит гуляите, които дават основание да го наречем „гуляй-джийски град“.. На тези гуляи на дългите им софри се нижеха .. гювечи, шиш-кебапи, печени по хайдушки агнета, гърмяха пушки, въртяха се ножове, викаше се от все сърце и гърло. Ив. Хаджийски, БНДД П, 75. Имахме стара семейна традиция: в края на всеки месец, когато получавах заплата, да давам малък гуляй. Г. Райчев, Избр. съч. П, 118.
ГУЛЯЙДЖИ`ЙКА ж. Жена гуляйджия.
ГУЛЯЙДЖИЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил.
1. Който се отнася до гуляйджия, свойствен
