ваш... — Аз никога не се губя в излишни разсъждения. Организацията не може да допусне такива своеволия. Тя има свои закони. Д. Талев, ГЧ, 313. Велик и едър във всичките съдбоносни исторически моменти, народът няма време да се губи в ситне-жи. Ив. Вазов, Съч. XXV, 236. Бързо, без да се губи в излишни наставления и нареждания, той построи четата в колона по един. Д. Ангелов, ЖС, 354. Останал верен на реалистичните подробности от всекидневния бит, писателят не се губи в тях. Лит. XI кл, 340.
11. За очи, поглед и под. — отправям се надалече или прониквам надълбоко, там, където зрението вече нищо не може да долови. Сега очите му се губеха на длъж и шир из равнината. К. Петканов, ЗлЗ, 95-96. Далеч, в дъното някъде, където вече се губи погледът, блестят два самолета. А. Станоев, П, 20. Обичам те, долино моя хладна, /.. / Приятно губи се окото в твойте / отрад-ни сенки. Ив. Вазов, Съч. II, 14.
12. С предл. в. Погълнат, обхванат съм всецяло рт някакво чувство, занимание или от някакви мисли. С часове се мъчеше да си представи небето над равнината, но вина-гйсе губеше в мъката си. К. Петканов, ЗлЗ, 109. Но княгинята се губеше в съзерцанието на разпънатия, който продължаваше да й протяга ръцете си над главата на славянина. Ст. Загорчинов, ЛСС, 97. В рояка спомени свещени, / де моя дух сега се губи, / се твоят образ въжделени / духът ми, майко, среща, люби. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 189. Аз страдам тук и мъка ми тежи — /и е мъката унивам и се губя, / а искал бих — сред правда и лъжи — / безумно да презирам и да любя. Хр. Ясенов, Събр. пр, 34.
13. С предл. в и в съчет. със същ. догадки, предположения. Задълбочено обмислям нещо, като се старая да намеря обяснение за него, да го разбера. Забелязах, че когато той разговаряше, обръщаше се към нас, двамата мъже. — Какво значи това? питах се аз.. И ето че додето още се губех в догадки, гостът допи чая си. Г. Райчев, Избр. съч. II, 7. Но де собствено ще идем в Лозенград?.. Губехме се е най-странни предположения и догадки. И. Йовков, Разк. П, 207. Често в улицата людна / виждах някъде отива / някоя жена красива, /../ В тъмни се догадки губех: / тя коя бе, аз не знаех. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 204.
14. Рядко. Жертвам се. Свой своего и да не люби, длъжен е за него да се губи. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 108.
О Губя власт над себе си. Книж. Преставам да се владея. Губя главата си. Разг. Заплащам със свободата (живота) си за някакво рисковано деяние. — От мене ще имате всяка седмица по два чувала брашно. Ще ги намирате тук в ръженицата. — Пълна конспирация — рече Емил. — При провал губиш главата си. Д. Вълев, Ж, 41. Губя давност. Разг. Преставам да имам значение, да важа. Щом ти не спазваш дадената дума, и нашето обещание губи давност. Губя от очи <те си> (погледа<а си>) някого или нещо. Разг. Преставам да виждам някого или нещо. На срещите на нашата десятка не се явяваше или стоеше съвсем малко и намираше повод да се прибере в къщи. Изобщо почнахме да я губим от очи. Ем. Манов, МПЛ, 188. Губя почва (терен) <под краката си> . Книж. 1. Не се чувствам сигурен в себе си, преставам да съм уверен в нещо; проявявам колебание, несигурност в нещо. Той [Дако] предчувствуваше, почти беше уверен, че жена му няма да хареса момичето. Представи си как й говори, как я увещава, но сещаше, че губи почва под краката си. Г. Райчев, ЗК, 18. Но няма да е зле, ако й припомня, че трябва да бъдем по-големи реалисти — че когато възпитаваме децата, не бива да губим почва под краката си... Цв. Ангелов, ЧД, 141. 2. Преставам да имам власт, влияние, авторитет. Без „Никотиана“ той [Костов] губеше почвата под краката си, нямаше кого да подкупва, увещава или заплашва с нейната мощ. Д. Димов, Т, 620. Да пишат така "младите " са били напълно прави: докато те са били господари на влиятелните вестници „Народност“ и „Дунавска зора“, „старите“ с мъка са търсели образовани българи за издаване на вестника си „Отечество“ и са губели постоянно почва между революционно надъханата емиграция. М. Арнаудов, БКД, 97. Колкото повече немците отстъпваха и губеха терен под краката си,.., толкова те ставаха по-зли и по-свирепи. Ив. Мартинов, ДТ, 230. Губя себе си. Разг. Рядко. Не мога да овладея и да имам нужното за момента поведение. Катя почувствува, че колкото той почна да се самообладава, толкова тя почна да губи себе си. Ст. Чилингиров, РК, 36.
— Аз виждам как губя себе си. Ив. Кирилов, Ж, 75. Губя си здравето. Разг. Разболявам се или ставам болнав, поради лошите условия, на които съм бил подложен, обикн. при работа. — С пръст той не е пипнал тази земя. Ние си губим здравето над нея, нека си я разделим двреме. Елин Пелин, Съч. Ш, 21. Губя сила. Книж. За закон, наредба и под. — не важа, не се прилагам. Губя си ума (акъла) обикн. по някого, по нещо. 1. Разг. Постоянно мисля за някого, в когото съм силно влюбен, или за нещо, което силно желая. — Чедо, не си губи ума! Не можем се мери с Пендевци. Те са горди и инат хора. Забрави тая гола хубостница, та тя не ти е лика-прилика. К. Петканов, СВ, 166. — Виждат те често с Дундовия син, вярно ли е? — свъси една вечер баща й големите си прошарени вежди.. — Отваряй си очите добре и много не си губи акъла! Б. Несторов, СР, 172. 2. Диал. Усилено мисля за нещо, мъча се да разбера нещо; размислям. Има панегерици, които си губят ума подир кра
