5. Оставам незабележим, почти не лича, не се забелязвам на фона на някого, нещо или всред други лица, предмети; изгубвам се. Защо още не бяха оженили Стояна, още на петнайсет или шестнайсет години за някоя двайсет и пет или трийсетгодишна мома, както беше по селския закон? Може би защото се губеше някак между толкова люде в къщата на Глаушевци. Д. Талев, ЖС, 11. Застанал по средата на подредения си и потънал в зеленина двор, той рееше из него поглед и се усмихваше радост-но,.. Съседът му Панко Виденов,.., се губеше до високия му ръст. Д. Ангелов, ЖС, 69. Мисля, че някъде на булевард „Дондуков“ се губеше между по-големите сгради малкото кафене, дето след Балканската война се събираха бежанци от Добруджа. Н. Лилиев, Съч. Ш, 24. Пръв той започна да носи цветен цивилен панталон, толкова широк в маншетите, че обувките му просто се губеха в тях. П. Вежинов, ДБ, 266. // С предл. в и следв. съществително, означаващо дреха. Изглеждам значително по-малък по размер, изглеждам смален. Още no-смешен го правеха шаечените му дрехи, взети сякаш от някой много по:едър човек, в които той цял се губеше. Й. Йовков, В АХ, 43. В широкото сетре с дълги ръкави се губеше, макар и едрият ми, момчешки ръст. 3. Сребров, Избр. разк., 136.
6. За звук, песен, шум и под. — преставам да се чувам; загубвам се, изгубвам се. — Бате, не мож позна Пенкиния глас!.. — Долавям, но слабо... слива се с другия и се губи! Елин Пелин, Съч. I, 161. Не, това беше плач, плач на жена — .. Той ту се губеше в бурята, ту отново огласяше нощта. Г. Райчев, Избр. съч. П, 54. Той от досада изпразни пушката си в езерото,.. Раздаде се само сух гръм, един пукот, но ек няма — на такива висоти звуковете се губят. Ив. Вазов, Съч.
XV, 84. Отдясно и отляво ту се губеше, ту отново се усилваше бумтежът на съседните трактори. А. Гуляшки, МТС, 344. Последните й думи се губят в шума на грубите, нестихващи стъпки. Л. Стоянов, X, 165.
7. Преставам да съществувам; изчезвам, загубвам се, изгубвам се. В оригинала те [песните на поета] имат хубав изглед, не лош стих, и тук-таме блестят дивни елмази на мисълта и на поетическия израз. В превод,.., всичко това се губи. А да пренасяш чак от Немско неща, които се губят в България, то е само губивреме. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 113. О, планини свещени, о, вий гори Балкански, / .. / Желал бих аз да фръкна и къмто вас / да дода, /../ Де чуй се водопадът, де злобата се губи. Йв. Вазов, Съч. I, 73. Всеки казва: „Патриот съм, / о, познава ме народа!“ / И се впуща, та приказва / за напредък и свобода. / А когато се домъкне / враг пред бащина нещастна — /изведнъж патриотизмът /в тях се губи или гасне. П. Р. Славейков, Избр. пр. I, 201. Фиността на копринения плат, който се получава от фабричната коприна, не може в никой случай да се получи от домаш-ната коприна. Затова в много случаи ефектът от коприната се губи, а понякога дори не може да се разбере дали тъканият от домашна коприна плат е копринен. ОФ, 1950, бр. 1799, 2. // Стесн. Бавно, постепенно преставам да съществувам; линея, чезна, изгубвам се. Току зачернее човеку пред очите,.. — легне,.., по цели дни и недели. Съхне, съхне, губи се. Така умря баба Неда. Елин Пелин, Съч. I, 72. А леля ти Гена се търпи и пред хората ужка нищо нема, а пък сама се се топи и губи. Т. Влайков, Съч. П, 30. Той [конят] ми бе като болен другар, болен стар приятел. И сега ми се струва, че някакъв близък човек, от моята къща човек, се губи, умира... Д. Калфов, ПЮН, 39-40. А сега ето и тази суша — повече от два месеца как не беше паднало нито капка дъжд: тревите вехнеха, посевите жълтееха и се губеха всеки ден... Г. Райчев, Избр. съч. I, 135.
8. Обикн. с предл. в. Не се проявявам доста-тъчно ясно, за да бъда добре възприет, опознат и разбран. Миналото на италианеца се губеше в неизвестност, а злите езици разправяха, че е улавян в измама на покер. Д. Димов, Т, 533. Действията на неприятеля, колкото и да се открият, показват всякога едноилице, а всичко друго се губи в тайна. Й. Йовков, Разк. П, 230. Повечето настояваха да ни четат стиховете си сами, защото иначе поезията се губела. В. Андреев, ПР, 201. Сините му [на бае Петър] очи гледаха кротко, на малките му уста се губеше готова усмивка. А. Страшимиров, ЕД, 57. // За мисъл и под. — проявявам се слабо, неубедително, така че трудно мога да бъда осъзнат. Мислите подскачаха в съзнанието му [на Евстати], светваха, губеха се и той с мъка следеше разпокъсаната им нишка. А. Гуляшки, МТС, 97.
9. Напразно, без полза се изразходвам; прахосвам се, хабя се, загубвам се, изгубвам се. Тегленето на комина става причина да се всмуква въздух отвън и през най-малките пролуки на врати и прозорци. Така се получава проветряване, полезно от хигиенично гледище, но вредно за отоплението на стаите, защото много топлина се губи навън. Физ. X кл, 1951, 72. При претопяването на маслото част от мазнината неизбежно се губи.. Загубите на мазнина при претопяването се движат средно от 0,6 до 0,75 % от теглото на взетото за топене масло. Н. Димов и др., ТМ, 80. И колко жар, съкровища от сили / в борба безумна губят се безплодно! Ив. Вазов, Съч. Ш, 79. Зарад добрини световни / не си жалим ни живот. / Губим ся насам, нататък / ставаме на всичко роб. Г, 1858, 14.
10. С предл. в. Изразходвам времето, силите си за нещо обикн. ненужно, излишно. — Колко спокойно говориш! И как разсъжда
