кой би губил своя глас, / ако в скръбта на веселбата / не беше ти навред при нас? Д. Дебелянов, Ст, 1946, 166.
10. Преставам да виждам, чувам, усещам някого или нещо, които съм възприемал. Тъмна мъгла лежи над Пирина, / но подрумник път далек не губи. Н. Вапцаров, Избр. ст,
1951, 151. Ловците на няколко пъти губиха следите на сърната. А Чакай ме на ъгъла, не искам да те губя в навалицата! • Обр. И мълчах, макар да виждах, че всеки ден губя нишките на ясните си мисли и не разбирам вече кой от двамата е вплетен по-силно в тях. — паунов или Вешовски. Г. Райчев, Избр. съч. I, 210211.// Правя нещо да не се вижда, чува, усеща. Командирът провери хората, после разпореди тихо: — Ще вървим на изток по коловоза и колкото се може с по-голяма бързина. Задната група ще маркира лъжлива посока, после ще ни настигне.. Тая малка, но важна партизанска хитрост — да губят следите си — те неведнъж бяха използували. П. Вежинов, ВП, 77.
11. Остар. и диал. Погубвам. А стадото шпиони, които ми служат, са стараят да са отличат с подлост; а после често гу-бат сами себе си с това същото оръжие. СТ. Ботьов, К (превод), 34. Царят заповядал на джелатите си да додат, да ги изведат накрай града и да ги посекат... — „Стой, недей си губи болярете, царю чес-титий, продумал на скрития старец син му, аз намерих где има жито за семе“... Христом. КВ П, 188. Мари Станке, / гюл фиданке, /.. / Стига люби, / момци губи... / Ох, ох! Ц. Церковски, Съч. I, 159. И на май-кя еврейче си дума: / "Алал, мале, що си ме родила, / алал, мале, дек си ме доила, / че погуби де юнак що има, / сал остава от Прилепа Марко, / ала утре и него ще губа. Нар. пес., СбНУ XLIV, 35. "Леле варай, мой девет брайкя! / Дека да сте, сега тука да сте, / да фанете това лудо младо, / ни го бите, нито га губете, / на го тука вързан докарайте, да го вържа с моя руса коса. Нар. пес., СбНУ П, 34. губя се. Страд. от губя в 1, 2, 3, 5, 9, 10 и 11 знач.
ГУБЯ СЕ несв., непрех. 1. Не съм налице, няма ме; изчезвам, липсвам, загубвам се, изгубвам се. Те говорят за теглата и лишенията,.., за писмата, които се губят. Й. Йовков, Разк. I, 63. — То че сметките на Василя не са прави, не са. Лъже ни. Но яд ме
е, дето казва, че го били обрали. Тук се губят парите на шест каруци храна, не е малко. Й. Йовков, АМГ, 73. Ала не щеш ли, скоричко съзрял, / чу губят се кокошки всяка нощ: / злосторник някой лош /редовно ги крадял. Д. Подвързачов, Б, 64.
2. Преставам да знам къде съм, как да отида при хора и места, които са ми познати; загубвам се, изгубвам се. Случвало ли ти се е да се губиш в непознат град? А Дръж се за ръката на майка си, че децата лесно се губят.
3. Отсъствам, без обикновено да се знае къде съм и колко време няма да ме има; загубвам се, изгубвам се. Великин беше скитник и просяк,.. Той обикаляше из околните села, губеше се с месеци и току виж, че дошъл пак. Й. Йовков, ЧКГ, 159. На млади години Топката скита из Русия като градинар, ходи в Австралия, губи се, занаяти променя, пада, става, докато най-после се прибра с малко капиталец в родния си град. Чудомир, Избр. пр, 232. Де беше ходил Обрад, по кои земи и царства се беше губил — никой нищо не узна. Ст. Загорчинов, ДП, 71. Мъжът се обляга на вратата, стои и гледа [умрялата].. Тук го беше родила тя,.. Ей тази земя бе пазила тя за него, когато той се губи години наред из Америка, да си търси късмета. К. Константинов, СЧЗ, 103-104. И все така — непоправим, авантюрист и скитник — / с очи разтворени широко, ненаситни, / отиваш. Дни и месеци без вести ще се губиш / и ще се върнеш пак в студена люта зима. Е. Багряна, ЗМ, 76. // Прекарвам известно време някъде в някакво занимание, което обикн. е безполезно. Беше му омръзнало да се губи по цели нощи из селските улици и да виси като просяк по чужди порти, само за да е по-близо до Тодора. К. Петканов, БД, 13. Той [Ганю Пин-тов] бил нехаен стопанин, обичал повече приятелските срещи, гуляите и по цели нощи се губел на лов за риба по Марица... Г. Караславов, ОХ I, 26. — Почна да се губи из турската махала, да се прибира у дома по-къснд. Д. Спространов, С, 158. Сиромах Дончо нямаше никаква земя и работеше на по-заможните селяни срещу храна, а зиме се губеше из горите да прави просеки за свличане на дърва. Д. Ангелов, ЖС, 388.
4. Преставам да се виждам, да мога да бъда възприеман; изчезвам, загубвам се, изгубвам се. На отвъдния склон се гушеха десетина неизмазани селски къщурки, нататък почваше гора, а зад нея реката правеше завой и се губеше зад друг горист рид. Ст. Загорчинов, ДП, 303. И ето още отдалеч по бялата пътека на границата се задава някаква черна точка. Тя се движи, премята се неравно надолу и нагоре, губи се из тревата или в някоя падина и пак се показва. Това е Балкан. Й. Йовков, Разк. I, 120. На едно място шумата наистина беше опръскана с алена, прясна кръв. Огледахме напред-на-зад, по всички страни — губеха се всякакви следи. Д. Калфов, С, 6. Дойде пролетта. Клонете на бадема се отрупаха с цветове и къщичката се губеше сред тях като в розово облаче. П. Славински, МСК, 83. На хоризонта пак полек-лека / се губеха платната всяка вечер / и мачтите изчезваха далеко, / но ние бяхме ослепели вече. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 33.
