ката на хората, а не се повзират малко в главата и сърцето им! П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 35. Губя съзнание (свяст). Изпадам в безсъзнание, припадам. Една нощ го мъчиха страшни физически болки, от които на три пъти губи съзнание и чак призори му поолекна и той [дядо Антип] заспа. Ил. Волен, БХ, 78. Двамата дишат един след друг в устата му, издъхват кислорода от дробовете си, губят свяст от напъване.. Пресъхват, подпухват бърните им от жажда да съживят мъртвите устни на юношата. Бл. Димитрова, Лав., 209. Дъждът засили, а по-после ливна като из ведро. Пламналият в огън болник беше облян до костите, но с него ставаше нещо, което правеше мъките му по-леки" — той губеше свяст и тъй дълго прекарваше в забрава. Д. Немиров, Б, 217. Губя ума и дума. Разг. Силно съм смутен, объркан, обикн. от голяма уплаха или изненада, и не мога нищо да правя или да кажа; стъписвам се, смайвам се, сащиствам се. Не успяват в живота човешки същества, които при първата житейска буря, губят смелост, изпадат в отчаяние, губят ума и дума. Губя човешкия си образ. Книж. Имам само лоши прояви, постъпвам жестоко и безсърдечно. Калпав (червен) мангър не се губи; калпав (червен) мангър губи ли се и черен (чер) гологан (грош, мангър) не се губи; черен (чер) гологан (грош, мангър) губи ли се; троскот се не губи. Разг. Ирон. Обикн. за човек — употребява се за подчертаване, че незначителното, не особено ценното не пропада, не загива, не му се случва нищо лошо.
— Ха — рече той [старецът], — викаха — Танаско се загубил,.. Ето го и Танаска! — И той се ръкува сърдечно. — Калпав мангър губи ли се, бре чичо Кольо! — тупна го Пинтата по рамото и това видимо поласка стареца. Г. Караславов, ОХ П, 68. — Помислих, че си потънал в земята. — Ха, черен гологан не се губи... — ухили се той и седна. Й. Демирев и др., ОС, 29. „Ако енича-рите се опитат“ — пише.. А да бъде убит Пазвантоглу пише ли? Не пише.. — Дано си прав, Омер —.. — Не бой се —.. — чер грош не се губи. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 211. — Довиждане, невесто. И бъди куражлия — чер гологан не се губи. Г. Манов, КД, 130.
ГУВЕРНАНТКА ж. Жена, обикн. чужденка, която е наета за възпитателка на деца в заможно семейство и да ги учи, обикн. на чужд език. Аз съм пораснала в ръцете на три гувернантки, говоря френски, немски, английски. Д. Калфов, Йзбр. разк., 301. Тук, под този покрив,.., заобиколен от гувернантки и възпитатели, малкият Петърчо израсна негоден за самостоятелен живот. М. Марчевски, П, 104. Малко другари имам на трапезата. Две стари германки, едно гърче,.. и една млада швейцарка, гувернантка на две деца. Ив. Вазов, ПЕМ, 84. — Идете си в леглото, мис. Но англичанката се усъмни: вървеше след нея с птичи стъпки. Те са странни понякога — гувернантките: способни са да ревнуват детето даже от майка му. А. Страшимиров, Съч. V, 167.
— Фр. gouvernante. — ЦВ, 1856, бр. 300, 80.
ГУВЕРНАНТСКИ, -а ,-о, мн. -и, прил. Който се отнася до гувернантка. Гувернант-ска заплата. Гувернантски задължения.
ГУВЕРНЬОР1 м. Рядко. Наемен възпитател, обикн. чужденец, на децата в заможно семейство, за да ги учи, обикн. на чужд език.
— Фр. gouverneur. — Знан., 1875, бр. 17, 267.
ГУВЕРНЬОР2 м. Финанс. Висш представител на дадена страна в международна финансова институция. Гуверньор за България в Световната банка е министърът на финансите, а гуверньор за МВФ е шефът на БНБ. А Ежегодната среща на гуверньорите на Световната банка се проведе в Прага.
— Фр. gouverneur.
ГУГЛА ж. 1. Островърха качулка, обикн. на ямурлук, която служи за предпазване на главата в лошо време. Когато бяхме вече там и снемахме гуглите на ямурлуците от лицата си, видяхме, че бяха се спрели много повече кола от всеки друг път. Й. Йовков, ВАХ, 24. Светлината освети фигурата на непознатия. Той беше наметнат с ямурлук, висока гугла закриваше очите му. П. Стъпов, ЖСН, 87. // Разш. Такава качулка, обикн. на униформена пелерина. Наоколо прииждат нови и нови тълпи.. Младежи с.. палта от английската флота, с гугли и дървени копчета. Б. Йосифова, БЧМ, 163. На площада пред фабрика "Фурнир " сновяха на двойки полицаи, нака-чулени с черни каучукови гугли. А. Гуляш-ки, Л, 104. Старейшините в бели ямурлуци със смъкнати гугли се наредили между цъфналите ябълки в подкова, която носи щастие. Д. Вълев, Ж, 103.
2. Диал. Островърха мъжка шапка, обикн. от агнешка или овча кожа с косъма навън; калпак. Копията с надянати на остриетата кожени гугли, стърчаха на сноп до спящите, а в края на поляната стоеше страж.
А. Дончев, СВС, 145. Погледът му, зверски и лют, светеше под високата му космата, черкезка гугла. Ив. Вазов, Съч. XI, 16. Цилиндричните равно отсечени калпаци се явяват след знаменития зов на Паисия, а изшилените молдовански гугли — след зат-риването на Източна Румелия. Н. Хайтов, ПП, 125. Овчарите насядаха на един ред и свалиха овчите си гугли. К. Петканов, ЗлЗ,
15. // Островърха шапка от плат или прежда. Слабичък, тридесет и четири-пет годишен мъж,.., с плетена гугла на главата., нетърпеливо чака. В. Ченков, ЗХ, 81. Сред вихрушките търсех да зърна гуглата на детето, макар че бе трудно, защото всички деца бяха с гугли и на всички гуглите им
