те, сърмата и атлазът на скъпите премени, всичкото това богатство я замайваше. И. Йовков, СЛ, 60. На пода бе постлан грамаден бял губер с алени рози и зелени клончета по краищата. Ем. Станев, ИК I и П, 261. Тя седна на миндера до стената, застлан с пъстър губер, обшит с дълги червени ресни. Д. Спространов, С, 7. Нашият ками-лар не се отчайва и отпуснал поводите на кроткото преживящо животно, заметнато с пъстър губер, продължава да крачи редом с нас. Г. Готев, ПШ, 38. Губери дебели, постлани по салона, заглушаваха всякой топот. П. Р. Славейков, ЦП П (превод),
177. // Прен. Ливада, поле или друга площ, покрита с мека трева, мъх, пъстри цветя и др. Тук е интересната зелена „улица“ — грамадна леха, която прорязва надлъж цялата градина. Огромният зелен губер, изпъстрен богато с разнообразни цветя и пресечен само на 2-3 места с пътечки, създава особен простор и отмора на окото. Г. Бе лев, КР, 64. Още свежата, светлозелена букова шума, още младата трева — повече лайкучка, див карамфил и тинтява, отколкото трева, — мекият губер на здравеца, всичко сякаш беше нагласено да отмори петте хиляди мъже след лудешкия им бяг към Балкана. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 223. Отдолу, в топлата влага, бяха избуяли двадесетметрови папрати, дебели губери от мъх и най-невероятни яркоцветни гъби. П. Бобев, К, 7. Тук е и горното течение на Бели Нил. Почвата в тази област е много плодородна и растителността е богата:.., а пъстрият губер от водорасли придава неповторим чар на реките. Д. Илийски, С,
О За бълхата губера изгарям. Диал. Дребнав съм, неразумен съм и заради маловажни, дребни неща жертвам по-големите, по-значителните неща. Обърсал (ожулил, отрил) ми е губерът гурелите. Диал. Женен съм, не съм ерген. Протягам се спроти губера си. Диал. 1. Живея, харча, като се съобразявам с материалните си възможности.
2. Изявявам претенции или постъпвам съоб-разно възможностите си и положението си.
ГУБЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от губер. Равнината надолу е разстлала губерни поли, опасани с мощни канали. Г. Ралчев, ДМЖ, 3.
ГУБЕРКА ж. Дълга, дебела игла, понякога със завит връх, с широки уши, за шиене на плътни тъкани и под. с дебели конци, за низане на връв и под. В съседния двор една бабичка с разкопчана бяла риза,.., кърпи с губерка дебел козлен чувал, опустосва го, гълчи му. А. Каралийчев, С, 297. Мама за-кърпи с губерката вехтите ми панталони и отидох на училище. Ст. Даскалов, БП, 48. Какво друго имаше в тази стая? Баба мислеше за губерките, с които нижехме тютюн през лятото, и за едно кълбо бяла прежда... К. Калчев, ПИЖ, 17. Той [дядо
29 Речник на българския език, т. III
Мирю] държеше криво шило и голяма губерка и се готвеше да поставя мешинена яма на самара. Ем. Станев, ЯГ, 7.
ГУБЕРНАТОР м. 1. Висше длъжнстно лице, което оглавява управлението на отделна административно-териториална единица в някои съвременни държави (САЩ, Дания и др.). След обед стигнахме в едно чисто градче, което се намираше на около петдесет километра от Ню Йорк.. В този ден ставаше гласуване за губернатор,.., съдии и други изборни длъжности. Г. Белев, КВА, 221.
2. В колониалните империи — длъжностно лице, което оглавява управлението на колония, зависима територия, като представлява метрополията. След като търговската компания „Нова Франция“ била разтурена и Канада била обявена за френска провинция, начело на страната бил назначен., губернатор. Л. Мелнишки, К, 53.
3. Управител на губерния в Царска Русия, който осъществява административните, полицейските и военните функции. Както уез-дното земско управление [в царска Русия след 1861 г.], така и губернското се намирали в ръцете на помешчиците и били поставени под надзора на губернаторите и на министъра на вътрешните работи. Ист. X кл, 106.
4. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) — управител на губерния в освободените български територии, обикновено руски офицер. Освободителната Руско-турска война от 1877-1878 година заварва Алеко Константинов в родния му град. Макар да е едвам на 14-15 години, става писар при Свищовския губернатор Найден Геров. Лит. XI кл, 8. Аз бях чиновник при свищовския губернатор. Ив. Вазов, СбЦГМГ, 211.
5. Прен. Неодобр. Лице, което своеволно управлява и самовластно командва, без да зачита интересите на подчинените си; властник. Петър преглътна, върна се назад, но като подмина няколко крачки, Костадин пак се обади: — Наежил се и все командува! Ама че губернатор се извъди, а-а! И. Петров, НЛ, 209.
— Лат. gubernator 'кормчия, ръководител, управител'.
ГУБЕРНАТОРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е на губернатор; губернаторски. Но колкото това дело го подигна пред губернаторовите очи, толкова много го свали пред очите на Драгиния баща. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 104.
ГУБЕРНАТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който е на губернатор; губернаторов. След като изгледахме зданията на пощите,.., университета, губернаторския дом, счетохме, че доста сме се запознали със забележителностите. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 67. В губернаторската канцелария cé българи служат освен губернато
