вува се [Велика] сломена. И ако тръгна отново да оре, то бе, защото тя смяташе за смъртен грях незасяването на земята със зърно. К. Петканов, МЗК, 176. Отрашната истина [за убийството], която Джупуна не беше признал на жена си,.., сега обсеби съзнанието на Рада Джупунова. Богатството беше спечелено чрез смъртен грях — и бог я наказваше с убийството на Костадин. Ем. Станев, ИК ГП и IV, 511. Събирам / събера греховете на някого. Разг. Изповядвам някого. Ще оставя греховете си някому. Разг. Ирон. Като много беден, след смъртта си не ще завещая нищо на наследниците си.
ГУ-ГУ и утроено и удължено гу-гу-гуу... междум. За наподобяване на гугукането на гълъби, гургулици и под. или на гукането на бебе. Тя [гълъбицата] не се мръдна, напук пак загука весело и безгрижно: — Гуу-гуу... гу-гу,.. гу-гуу-гу! Н. Нинов, ЕШО, 14. Като вдигна глава към покрива, от стряхата се обади познат глас: — Гу-гу, гу-гу... Брей! Че това са неговите гълъби! Кр. Григоров, ОНУ, 139. Преди да говори, детето се учи да пее. — Гу, гу, гу! — в пеленките обажда се нежно гласче. Л. Даскалова, СТ, 50.
ГУАНАКО, мн. -и, ср. Тревопасен преживен бозайник от рода на ламите, принадлежащ към семейство камили, с дълга шия, дълги крайници и късо туловище, с недълга кафеникава мека козина, който обитава планинските сухи, полупустинни райони на Ю. Америка. Lama guanacoe. Гуанакото не е плашливо животно и когато може да се издебне цяло стадо, баща ми пуска безшумно няколко стрели и убива две до три животни. К, 1963, кн. 4, 17. На юг пампата преминава в Патагонското плато. Климатът в него е остро континентален с малко валежи. Там има оскъдна храстова и тревиста растителност. От животните, които обитават тази област, най-известни са гуанакото, ламата, щраусът-нанду и други. Геогр. V кл, 113. Кожа от гуанако. Месо от гуанако.
— Исп. guanaco.
ГУАНАКОВ, -а -о, мн. -и. Прил. от гуанако. Моята майка и сестрите ми са облечени по-топло. Те носят винаги около кръста гуанакова кожа, която стига до коленете им. К, 1963, кн. 4, 16.
ГУАНО, мн. няма, ср. Събир. 1. Изпражнения и остатъци от птици, прилепи и тюлени, натрупани при сух климат на огромни купчини по някои острови и по океанското крайбрежие на Перу, Калифорния и Африка, които съдържат азот, фосфорна киселина и калий, и се използват за получаване на фосфор или за наторяване. С намаляване на рибата покрай бреговете намалява и броят на птиците, чиято основна храна е рибата. По тоя начин се намалява и количеството на много ценния от стопанска гледна точка птичи тор — гуано... НТМ,
1961, кн. 5, 32. Безкраен облак от разперени криле помрачава слънцето. Тук е птичият бряг, птичите острови Чинча и Лобос, царството на гуаното. Е. Николов, П, 23.
2. Изкуствено приготвен тор от отпадъци от животински произход.
— Исп. guano. — Знан., 1875, бр. 20-21, 318.
ГУАНЧИ мн. Древните жители на Канарските острови, част от които през испанското нашествие през XV век били избити или отведени в робство, а останалите се смесили с испанските преселници, изгубвайки езика си. Буржоазните учени идеализират живота на местните жители [на Канарските острови], все още неправилно наричани гуанчи по името на живялото някога на „Щастливите острови“ население. ВН, 1960, бр. 2618, 4. Някога в древността тук [на Канарските острови] са живели смелите гуанчи. ВН, 1960, бр. 2618, 4.
— Друга форма: г y à н х и.
ГУАРАНИ м., неизм. 1. Индианско южноамериканско племе, живеещо главно в резервати в Парагвай, Южна Бразилия и Боливия.
2. Езикозн. Езикът на това племе от езиковата група тупи-гуарани, разпространен в Парагвай и използващ писменост с латинска графика. Гуарани е говорим език за над
1 000 000 души в Парагвай.
— Исп. guarani.
ГУАЯВА ж. Плодно дърво от сем. миртови, с родина Ю. Америка, което се отглежда на Хавайските острови и другаде, заради плодовете си богати на витамин С. Psi-dum guajava.
ГУБА ж. Диал. Лист тесто; кора, петура.
— От А. Дювернуа, Словарь болгарскаго язьпса..., 1885.
ГУБАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Устат. Гръбавия ще оправи гробът, а губатия со-пата. Послов., Н. Геров, РБЯI, 258.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГУБЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от губя и от губя се. — Ти, бай Йордане, си започнал със стихове, защо си ги изоставил? Йовков трепна като жегнат и отговори:
— писал съм, но вече не пиша, защото нямам време за губене. А. Каралийчев, С, 256. Пътуването с влака му [на Макс] се стори опасно и свързано с губене на време. Д. Димов, Т, 247. Гостите стояха настрана от огъня, между тях беше и Синап. Никой не го познаваше: сега се връщаше той след многогодишно губене. Л. Стоянов, Избр. съч. Ш, 190-193.
ГУБЕР м. Дебела вълнена завивка или постилка с дълги влакна. Подът, миндерлъ-ците, всичко беше покрито с мекорунести котленски губери, бели и пухкави като току-що паднал рохкав сняг. А. Гуляшки, ЗР, 27. А когато срещу някой празник се случеше да е изнесена цялата покъщнина навън, тогава ярките бои на килимите и губери
