се защитаваме, било грях. Нека да е грях. К. Странджев, ЖБ, 19.
4. Само ед. С гл. съм в 3 л. ед. и вин. от крат. лич. местоим. Изпитвам чувство на вина, съзнавам, че постъпвам неправилно, несъобразно с принципите на религиозния или на приетия в обществото морал. И чуваш думи измежду публиката: — Не ги е грях от бога — казва една стара жена — из улиците очите ще си извадим от мрачина, нямат за газ пари, а тук взели свещи да ми палят. Ал. Константинов, Съч. I, 130-131.
— Защо не си го хранил? Не те ли е грях? И. Йовков, АМГ, 118. С едно още по-силно извиване на шията той се помъчи да свали своя упорит противник, но и този път не успя.. — Боже, боже, как не го е грях! — чупеше пръсти жена му и гледаше с омраза непобедимия български колос. Г. Карасла-вов, Избр. съч. П, 36.
О Бера (тегля) греха (греховете) на някого. Разг. Поради свои постъпки, деяния или своето поведение по отношение на някого ставам отговорен, виновен за тежкото положение, в което е изпаднал той, или за неволите му. Ако ни бяха сдумкали, щях да отида при аллаха по къси гащета. И тогава ти щеше да ми береш греховете. А. Станоев, П, 121. Като се отдели [търговецът] от мене и остана при водителите ми,.., чух да казва на последните. — Който е излъгал mue хора, нека да им тегли греха и на тоя, и на оня свят. 3. Стоянов, ЗБВ Ш, 64. Вземам си / взема си (навличам си / навлека си, слагам си / сложа си ) грях на душата. Разг. Извършвам някаква осъдителна постъпка или престъпление спрямо някого, прегреша-вам спрямо някого, който е невинен. И нанесе с нея [палката] силен удар по голите стъпала на стареца.. —Пожалете ме, господ да ви пожали! Стар човек съм, не вземайте грях на душата си! Д. Ангелов, ЖС, 166. — Не думай така, Тошо! — сепна се старата. — Болно ще да е момчето, не си навличай грях на душата... Г. Караславов, С, 164. Поне за нея [Светла] помисли, преди да извикаш гръмогласно: „Горе ръцете!“ Що да си слагаш грях на душата? Леко ли ще ти бъде да я видиш просната в миг на пода, пукнала от страх? А. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 29. Вкарвам / вкарам в грях. Разг. Ставам причина някой да извърши нещо нередно, да се провини в нещо. — Няма да направиш крачка към вратата, докато не ти насоля дървената тиква. — Какво искаш, в грях ли да ме вкараш, няма да стоя със скръстени ръце. Л. Петков, ПЛ, 54. Влизам / вляза в грях. Разг. 1. Подозирам някого, че е извършил нещо непочтено или някакво престъпление. 2. Извършвам нещо нередено, непочтено или някакво провинение. — Боже, защо ме не вразуми, ами ме остави да вляза в грях срещу моята най-близка! Елин Пелин, Съч. Ш, 141. — От Гергьовден насам детето слугува у доктора. Дойде си ония дни — изпъдили го.. — Разплака се, срам го от мен, казало на майка си. Влязло в грях. Полъгал го синът на доктора и сега детето е бременно. В. Неш-ков, Н, 260. — Ний богомили не щем при себе си — така ни рекоха. — Ний не щем да влизаме в грях пред бога заради вас. Ст. За-горчинов, Йзбр. пр III, 154. Грях ми <е> на душата. Разг.; Грях ми е на душа. Остар. Обикн. във 2 и 3 л. със следв. подч. изр. със съюз ако. Не съм прав, не съм справедлив (употребява се като укор, когато се прояви незаслужено лошо отношение към някого или нещо). — Я го виж как му светят очите като на котарак през март. — Грях ви на душата, ако и за този човек кажете нещо! — махна с ръка Генъо, стана, отърси си потурите и си излезе поразсърден. Г. Караславов, СИ, 23. Но ако пристъпите една крачка, за да възпрете някак нашите братя из Сърбия и Черна гора, за да ни додат на помощ, тогава грях ви на душа! НБ, 1876, бр. 15, 59. <И> греха не си давам. Ди-ал. Много голям скъперник съм, не давам никому нищо. Имам (нямам) ссрам и> грях <от (пред) бога>. Разг. Имам (нямам) съзнание, че нарушавам религиозния морал или че върша нещо осъдително. — Какво приказват, стрино? Наистина ли татко е взел парите на дядо? —.. —Дрънкат си хората. Нямат грях пред бога. Елин Пелин, Съч. III, 67. Никой никого не можеше да принуди и общината никого не можеше да накара силом за каквото и да е, но людете имаха срам и грях и всичко се оставяше на тяхната дума и чест. Д. Талев, ПК, 141. Лягам си / легна си (ще си легна) на греха. Диал. Разбирам, покорявам се, примирявам се с нещо. Падам / падна в грях. Остар. Извършвам грях; съгрешавам. П. Има ли вина у нас, кога падаме в грях от дяволските изкушения? О. Има. КТЕМ, 38. Паднало ми грях. Диал. Смилил съм се, съжалил съм се. Плащам (изплащам) нечий грях (нечии грехове). Разг. Понасям последиците от провиненията, грешките на някой друг. „Аз очуках ръжта, аз очуках и кмета.. Дъщерята пък, кажи-речи, чужд човек. Тя за мъжа си не може да отговаря, та на баща си ли греховете ще плаща?“ X. Русев, ПС, 164. — Ама ти не чуваш, Петко, какво приказват и тя, и Христо. Държали сме ги тука — чужди грехове да изплащат. П. Тодоров, Събр. пр II, 403. Аз нямам нищо общо с баща си. Защо аз трябва да плащам греховете му? Бл. Димитрова, ПКС, 210. Първороден грях. Книж. Според Библията — грехът на Адам и Ева, заради който човечеството носи вина от самото си създаване. Заглавието на лекцията и първите й думи изглеждаха напълно издържани в съвсем благопристоен стил.. „За същността на първородния грях и за неговото изкупление“... И. Спасова, ЧК (превод), 13. Смъртен грях. Тежка и непоправима простъпка. Почувст
