страх, но докторът с време й стисна гръц-муля, като избъбра. Ив. Вазов, СбНУ II, 60. Страшно, зловещо хриптене го зашемети
— сякаш го връхлетя звяр. Две жилави ръце се вкопчиха в гръцмуля му като огромни клещи. Ст. Марков, ДБ, 425. — Как? Че аз какъв съм бе, говедо с говедо... Началник ли съм,.. Сега ще ти измъкна гръцмуля и ще го увия около врата ти!... Ст. Чилингиров, ПЖ, 67. Венета, дъщерята на Сиромаха, беше завършила българска филология в Търново преди шест години. По цял ден редеше пасианси,.. От къщи не излизаше, нищо не хапваше,.. —Да зная кой я обърка, ще го хвана за гръцмуля и... — с наслада стиска страшния си юмрук Сиромаха. В. Пла-менов, ГШ, 25-26.
— Други (диал.) форми: гръцмун, гръцман, гръц-лун, гръчмул.
ГРЪЦМУЛЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал. от гръцмул.
ГРЪЧКА1 ж. Диал. Царевица.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГРЪЧКА2 ж. Остар. Гърч, спазма, В редом младежи висяха: / Едни мряха в гръчки, други с образ син, / трети — от страх мъртви — жълти като смин. Ив. Вазов, Съч. I, 197-198. Има доста жални примери, как дете, кога ся буди така [с викане], от-веднаж го хващат трепки (гръчки, спазми). Й. Груев, Млада майка (превод), кн. 7, 114.
ГРЮЙЕР, мн. няма, м. Нов. Вид топено сирене от краве мляко, произвеждано отначало в Швейцария, а по-късно и във Франция. Интересни са също проучванията на Кьостили и Бинц в Швейцария върху запазване жизнеността на „бацила на Кох“ в сиренето ементал, грюйер.. и др. Н. Димов и др., ТМ, 105.
— Фр. от собств. — Друга форма: г р ю е р.
ГРЯДУЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Ретор.
1. Който ще настъпи, ще дойде, ще бъде; идващ, бъдещ. Честит бях да се запозная отблизо с Асен Разцветников и да затвърдя приятелските си връзки с Георги Цанев и Никола Фурнаджиев. Всички тези писатели тогава вървяха в колоните на комунистическата войска, която набираше сили за грядущите тежки боеве. А. Каралийчев, С, 117. Ние мислим, че трябва да се даде едно истинско осветление на тоя исторически факт, че трябва да се посочи на грядущите поколения чий е Ботев, за какво се бори и за какво умря той. Хр. Радевски, Избр. пр Ш, 19. И в твойто славно минало прозря / грядущата ти слава. Ив. Вазов, Съч. V, 45. Аз ща счетя себе си най-счаст-лив от человеците, ако,.., стана причина на грядущите времена на благосъстоянието им [на българите]. ЗВС, 19.
2. Като същ. грядуще<то>. Обикн. членувано, ср. Бъдеще. В тоя паметник художникът е вложил едно символно съдържание: протегнатата ръка и уверената стойка на фигурата, като че ли сочат грядущето, което почва, за да изведе на бряг търсещото човечество. Ас. Златаров, Избр. съч. П, 22. Всяка планина има своите върхове и сред тях един — най-висок. Най-могъщият връх на Балкана е Ботев. Но има още два, които се вишат в самочувствието и грядущето на нацията. С. Северняк, ИРЕ, 345.
— Цел.
ГРЯХ, грехът, греха, мн. грехове, след числ. гряха, м. 1. Рел. Постъпка, деяние, което от вярващите се смята за нарушение на религиозния морал; прегрешение. Мохамед е дал на своите следовници една вяра, която лекомислено прощава греховете на блудници и разбойници, стига да издигнат една джамия или един кервансарай край пътя. А. Каралийчев, ПГ, 110. Облада го [св. Спиридон] неспокойствие. Като не знаеше откъде иде причината за това, той помисли, че е извършил пред бога някой грях и почна да прекарва дните и нощите си в молитва. Елин Пелин, Съч. IV, 26. Но Груев, загледан така, всъщност се бе ослушал в собствените си мисли, които бяха предизвикани от лицето на Бориса--лице на
праведник, който страда заради греховете на всички грешни люде. Д. Талев, Й, 486. — Какво искаш? — каза след малко, като го взе за просяк. — Нямаме хляб... Грях, не грях, ще те върна да си идеш. Нямаме нищо... Й. Йовков, ЖС, 37. Поп Сава Катра-филов бил на младите си години свещеник, но за някои мирски грехове хвърлил расото. 3. Стоянов, ХБ, 303.
2. Разш. Осъдителна постъпка; провинение, вина. Стрина Венковица беше дошла в такова душевно разположение, в каквото изпада човек, кога ся усяща виновен за някоя голяма беда и иска му се да разкрие своя грях пред целия свят. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 312. —Дали съм човек убил, дали съм някого ограбил? Какъв е грехът ми, не зная, а ти вече искаш да ме прогониш. Р. Стоянов, М, 32. Божура ходеше, както по-рано, из село, но сега сама и задяната с дете. Тя носеше открито срама си и не криеше от никого греха си. Й. Йовков, СЛ, 70. Човек може всичко да помисли, когато е сам. Споменех ли на моите хора за разговора, свадата беше неизбежна. Затова очаквах какво ли не. Дори от Василето, нека ми прости греха. Л. Петков, ПЛ, 14. И е тези дни, кажи ми ти, / когато ни притягат с обръч, / е сърцето, грях ли е, кажи, / че пазя още кът за обич? Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 102.
3. Само ед. С гл. съм в 3 л. ед. и обикн. със следв. подч. изр. със съюз да. Неправилно е, нередно е, осъдително е; грешно е, грехота е. Право казваш, не е грях да се пита. Всичко не може да знае човек.... Л. Александрова, ИЕЩ, 206. Внушават ни, че това — да
