ра, аз и екзекутора Мачухонски. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 43.
2. Който се отнася до губернатор или губернатори. През 1657 г. съществуващият [в Канада] губернаторски съвет бил коренно преустроен: четирима от шестимата му членове станали избираеми. Л. Мелнишки, К, 54. Губернаторска длъжност.
ГУБЕРНАТОРСТВО, мн. -а, ср. 1. Управленска институция, начело на която стои губернатор. Новият губернатор му предложи да го придружава охрана или някой чиновник от губернаторството. В. Геновска, СГ, 36.
2. Сградата, в която се помещава тази институция. Губернаторът се много зарадва на своя побратим и даде вечеря в губернаторството. И. Радичков, НД, 21. Губернаторството се помещаваше в една обикновена свищовска къща. К. Странджев, ЖБ, 37.
3. Длъжност на губернатор. Евгени си представи и членовете на този политически „синедрион“:..; запасния полковник Игнат Симов,..; стария Дамаков, който., се държеше така важно и изпъчено, сякаш сам Хитлер го е потупал по гърба и му е обещал губернаторството на някоя от завладените страни. Д. Ангелов, ЖС, 82.
4. Само ед. Разг. Управление на губернатор. Свърши се с неговото губернаторство. РСБКЕI, 210.
5. Прен. Пренебр. Своеволно управляване, самовластно командване, без каквото и да било съобразяване с интересите на подчинените; гебурнаторщина, властване, властни-чество. Селяните се възмущаваха гласно ог губернаторството на новоизбрания областен управител.
6. Административна област, която се управлява от губернатор. Преди Съединението от 1885 г. Южна България представляваше отделно губернаторство. РСБКЕ I, 210.
ГУБЕРНАТОРЧЕ, мн. -та, ср. Неодобр. Умал. от губернатор (в 5 знач.). Винаги има опасност някои местни ръководители да станат губернаторчета.
ГУБЕРНАТОРША ж. Съпруга на губернатор. Владетелят на северното сияние, на барута на ловните полета и т. н. изпратил сума ти кожи от сребърна лисица за губернаторшата и губернаторът от-белязъл, че тя ще остане много доволна. Й. Радичков, НД, 21.
ГУБЕРНАТОРЩИНА, мн. няма, ж. Пренебр. Отрицателно поведение на лице, облечено в някаква власт, което се изразява в пълно незачитане интересите на подчинените, в упражняване на потисничество и произвол над тях; губернаторство, властване, властничество. Вървеше той, а думите на Лилов не излизаха от главата му. Според тези думи Станкул беше се провалил с губернаторщината си. Сг. Марков, ДБ, 106.
ГУБЕРНИЯ ж. 1. Основна и най-голяма административно-териториална единица в царска Русия от началото на XVIII в. и в СССР до районирането на страната през 1929-1930 г. Ето най-възрастния между тях, слаб и прегърбен.. Казва се Гусев Михаил Андреич, от Курска губерния. Й. Йовков, Разк. Ш, 174. Но Цанков не можеше да си представи как могъщият руски цар ще има нужда от приятелството на княза на една васална държава, по-малка от една губерния. С. Радев, ССБ I, 468. Европейска Росия е разделена на 53 губернии. Йв. Бого-ров, КГ" 105-106.
2. Населението на такава административно-териториална единица. Цялата губерния се развълнува от неочакваната женитба на губернаторската дъщеря.
3. Истор. В България през Руско-турската освободителна война и непосредствено след Освобождението — най-голяма административно-териториална единица, създадена временно в границите на турския санджак. Под ръководството на Черкаски освободените български земи били разделени в ад-министративно отношение на губернии, окръзи, околии и общини. Ист. X и XI кл, 182. Неочаквано той [Недялков] получава назначение за член на видинския окръжен съд., след два месеца съдийствуване го назначават за губернски лесничей на Видинската губерния. К. Тулешков, НЗ, 29. Най-голямата грижа на кабинета даваше на първо време разбойничеството.. За да тури край на тия вълнения, министерството обяви във военно положение цялата Варненска губерния и част от Русчушката и Търновската губерния. С. Радев, ССБ I, 172.
О Задунайска губерния. Остар. В България след Освобождението — название, с което русофобите са внушавали опасения, че България ще бъде присъединена към Русия. Пак започна Стамат хаджи Станчев да събира селяните в кръчмата си и да ги подуч-ва да гласуват за консерваторите, защото либералите искали да дойдат на власт, само за да изпъдят княза и да предадат България на русите като Задунайска губерния.
В. Геновска, СГ, 219.
— Рус. губерния.
ГУБЕРНСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от губерния (в 1 и 3 знач.). Това [Бакин от драмата „Таланти и поклонници“] е млад губернски чиновник с бакембарди, с верижка на жилетката, с черна папийонка на бял костюм, опулен, грижливо и някак си самодо-волно вчесан на път. Г. Караславов, Избр. съч. Ш, 397. След това тя отиде в губернския град, а когато се върна, заяви на лекомисления баща, че по заповед на генерал-гу-бернатора взема Петърча в Петербург. М. Марчевски, П, 106.
