рийната, медицинската и други индустрии у нас и в чужбина. ВН, 1962, бр. 3286, 2.
ГРЪМЪК, -мка, -мко, мн. -мки, прил.
1. За глас, звук, шум и под. — който звучи, отеква много силно; громък. Той наблюдаваше товаренето на коне суровите кожи., и даваше заповеди с гръмкия си старчески глас. Ив. Вазов, Съч. Х1П, 139. Райко погледа, погледа и единия, и другия, па изведнъж се разтресе в гръмък смях. Ст. Загорчинов, ДП, 42. Изви се гръмка бунтовна песен, от която потръпваше младата зеленина. Л. Стоянов, Б, 69. Доволната и весело настроена публика шумно се разотива при гръмкия марш на оркестъра. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 98. Гръмко, бойко, бодро „ура“ се понесе по равнината. А. Гуляшки, МТС, 334. И небето по-хубаво се синееше, и в гръмките удари на камбаните звучеше сякаш някаква голяма и чиста радост. И. Йовков, ПК, 45.
2. Прен. За реч, фраза и под. — който има външен ефект, надут; громък. С колко ирония, презрение и горчив сарказъм се дига обикновеният войник и поетът-революци-онер [Карагьозов] срещу официалния буржоазен патриотизъм, срещу патриотарските гръмки речи и лозунги. Р. Ликова, ВК, 19. Говори той дълго и с голямо въодуше-вение.., изричаше дълги фрази и гръмки думи, може би не много ясни и за него самия, но пълни със страстна обич към народа, към науката. Д. Талев, ПК, 490. — Като оставим моите чувства настрана, светла царице, българският владетел не би разрешил първите му боляри да преломяват клетвата си. — Не е време, Радомире, за гръмки слова. Ние сме по-разумни от тебе и ти ще вършиш това, което е за общо добро. М. Смилова, ДСВ, 68. Гръмки фрази.
3. Прен. Който е широко известен, нашумял; громък. Цял век се измина вече от кампанията в 1812 .. Дълго след това леденият ужас от разрушението и смъртта живее наред с гръмката слава на победите. Й. Йовков, Разк. Ш, 85. Наред с гръмките имена на принцовете, например на херцог Бъкингамски и др., в този списък [на Кралското дружество] са и блестящите имена на Бароу, Бойл, Грегори.. и др. Ив. Въжарова, ИН (превод), 44.
ГРЪНДЖ, грънджът, грънджа, мн. няма, м. Нов. 1. Муз. Стил в рокмузиката с характерно дрезгаво звучене на китарите, чиито изпълнители носят подчертано небрежно и размъкнато облекло, груби обувки, екстравагантни прически и др. като израз на пренебрежение към общоприетото, тради-ционното. Грънджът е симбиоза между музиката на 60-те и 70-те години и индустриалния крясък на 90-те. ШЕ, 1994, бр. 3, 2. Грънджът се утвърждава като стил в на-чалато на 90-те години с появата на групата „Нирвана“.
2. Стил на обличане със същите особености, както облеклото на изпълнителите на музикалния стил. Много дизайнери се връщат към тази мода, характерна със странни съчетания от размъкнати дрехи и груби обувки. Във визията на новия гръндж влиза и шлиферът. Сега, 2000, бр. 218, 3.
— Англ. grunge.
ГРЪНДЖАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Нов. Който се отнася до гръндж. Грънджар-ското движение е сравнително ново, но има тенденция да загине след смъртта на неговия основоположник Кърт Кобейн. ВД, 1996, бр. 9, 3.
ГРЪНЦИ. Глинени (керамични) съдове и други изделия на специално ръчно производство (грънчарство).
ГРЪНЧАР, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който изработва или продава грънци и глинени изделия. Дядо бил грънчар — сам правел шарени стомни, бардучета, паници и ги разкарвал по селата с една магарешка каручка. Ем. Манов, МПЛ, 44. Накладеният огън запращя и осветли загорелите лица на седмина души грънчари.. Те идеха от равнината... Бяха смъкнали стомни, шарени паници, гърнета, делви и бардучета за долните села. А. Каралийчев, СР, 34. В миналото всяка къща е била работилница. Тук свисти дървен струг, там пее наковалня, в третия двор грънчар гледжосва вити стомни. Й. Радичков и др., ГСП, 91.
ГРЪНЧАРИН, мн. грънчари, м. Прос-тонар. Грънчар.
ГРЪНЧАРНИЦА ж. Работилница, в която се произвеждат грънци. Стоян беше грънчар. Имаше си малка грънчарница и правеше от глина чудесни грънци и стомни, които шареше с жълта и зелена боя. Св. Минков, ПК, 30. Нищожна е моята работа.., целият ми живот все в глина е минал, над грънчарското колело, по пътищата .. Да бяха по-големи децата, да подемат те работата, ще седна в грънчарницата и няма да мърдам никъде. Й. Радичков, ББ, 25-26. Край пътища и кръстопътища никнеха като гъби български ковачници и грънчарници. Й. Вълчев, СКН, 8.
ГРЪНЧАРНИЧКА ж. Умал. от грънчарница.
ГРЪНЧАРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е на грънчар.
ГРЪНЧАРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от грънчар и от грънци. Спря се [Митре] пред един грънчарски дюкян и почна да избира стомни. Д. Спространов, ОП, 314. Около храма отломките бяха прибрани, плочни-ците почистени, грънчарските пещи загасени. М. Смилова, ДСВ, 237. Пясъкът, глината, варовикът и фелдшпатът са суровите материали за голям брой и много важни
