индустрии. Измежду тези са производството на стъкло.., грънчарски и порцеланови изделия. Хим. IX кл, 1950, 51. Съдовете са работени на ръка, без грънчарско колело.
ГРЪНЧАРСТВО, мн. няма, ср. Занаят на грънчар, на човек, който изработва грънци. Те [нашите прадеди] са имали доста уреден стопански живот. Занимавали са се със земеделие.., имали са развито грън-чарство. П. Делирадев, БГХ, 32. Развито е добре и грънчарството [в Берковица], отдавна практикуван занаят. И. Радичков и др., ГСП, 26. Залових се пак с грънчарството. П. Р. Славейкоав, РО (превод), 85.
ГРЪНЧАРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от грънчар.
ГРЪНЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от гърнец.
ГРЪСТ1, гръстта, мн. -и, ж. Диал. 1. Шепа.
2. Количество, което може да се хване с дланта и с пръстите на една ръка; хватка, стиска. Откъм селото се появиха две крави и щом стъпиха в ливадата, започнаха да нагъват големи гръсти трева. Сл. Трън-ски, Н, 658. — Я пущете едън от нас, /.. / Да видимо кое време! / Ако си е пуста пролет, да набере гръст игличе. Нар. пес., СбНУ ХХХП, 543.
3. Количество, което може да се побере в дланта и пръстите на ръката, допрени и свити като лъжица; шепа. „Ега с гръсти житото да си мери“ — проклинали всеки, който някому е някакво зло сторил. Сл. Петров, РКХО, 21. Една гръст боб. Ст. Младенов, БТР 1,481.
ГРЪСТ2, гръстта, мн. няма, ж. Диал. Коноп. Конопът (гръст) и ленът., се сеят на много места в страната и служат повече за нуждите на местното население. А „България“, 44.
ГРЪСТ А ж. Диал. 1. Само мн. Коноп. Просата бяха още зелени, защото бяха есенни.. Гръстите се синееха като зелени острови изпомежду им. Ц. Гинчев, ГС, 321.
2. Отделен стрък коноп. През това време трещи мелицата на стрина Пена, тя мъне нов сноп гръсти, ще вади кълчища. Й. Вълчев, РЗ, 40. На другата страна на реката имаше колиба от сухи вършини, покрита със слама и конопени гръсти. Ст. Загорчи-нов, ДП, 196.
3. Снопче от стъбла на коноп или лен. —Дръжте го! — прокънтя навън в мрака Лазаровият глас. — Стой, мерзавецо, стой да те потопя в реката като гръста! А. Каралийчев, НЧ, 34. Свекървата влезе в лехите конопни / и почна да вади стъблата узрели / и гръсти да прави от тях. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 35.
4. Кълчища, заедно с клечките останали от стъблото (Н. Геров, РБЯ).
О Гръста пиян (нарязан). Диал. Много пиян. Но аз съм имал едни неприятел от същите бащини ми работници, по име Тома-ноолу Чапразлията, който мислил да се скара с мене и да стане причина да ме изпъдят. Един ден извардва, кога нямаше баща ми, идва гръста пиян. П. Р. Славейков, БП
I, Х1Х-ХХ. Со зори / излезе той / — чак вечер се дотътри, / нарязан гръста. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 158. На гръста. Диал. Смазан, пребит. Куриерът влезе в мазето на училището и след един час излезе оттам на гръста. При разпита той призна всичко и посочи мястото, където партизаните се крият. М. Ягодов, ГП, 466. Нап-равям / направя на гръсти някого. Диал. Обикн. в св. вид. Набивам хубаво някого; пребивам го от бой.
ГРЪСТЕ, мн. няма, ср. Събир. Диал. Гръсти. Той [Бойко] извърна глава и по тя-сната пътека, която прекосяваше между високото гръсте, се показа насреща му дядо Добри. П. Тодоров, И I, 96. Свре се [Стойно] под буйното гръсте. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 239.
О Удрям / ударя <я> през суровото гръсте. Диал. Започвам да постъпвам безотговорно, като преставам да се интересувам от ред, приличие или законност. И хора всякакви са в черкова идвали / и са я гледали, и все по нещо реч / е чувал той от тях, но тоя тука веч / удари я съвсем през суровото гръсте. П. П. Славейков, Събр. съч. ГП, 168.
ГРЪСТЕЛНИК, мн. -ци, м. Диал. Място, засято с гръсти; конопище.
ГРЪСТЕРЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Птичка, която се храни с конопено семе; конопарче.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГРЪСТНИЦА обикн. мн., ж. Диал. Гръста (в 1 и 3 знач.). Стаята му била заета с разни боклуци — праната вълна,.., кълчища — жена му наскоро бе очукала гръстниците. Кр. Григоров, ТГ, 87. "Ово повесмо длъго весмо,.. Посеял го дядо на лесище, родило се, преродило, от сто гръс-тници едно зръно дало. Ил. Блъсков, С, 25. „Есенници угинали, / пролетници не никнали, / а гръстници не сеяни!“ Нар. пес., СбНУ XL.IV, 435. Кога окапал цветът, наместо него се показали зелени кукички. Кога пожълтели кукичките, майка й и сестрите й на Радка омъкнали всичкий лен на ръкойки, навързали го на гръстници и го турили по ленището да съхне. Д. Манчев, БЕ П, 21.
ГРЪЦКИ, -а, -о, мн. -и. 1. Прил. от Гърция и от грък. Почти никой от най-бо-гатите хора на България не бе обиколил като него [Костов] с автомобил всички кътчета на Испания,.., не бе скитал от остров на остров из гръцкия архипелаг. Д. Димов, Т, 197. Пред тях стоеше дребен и сух старец със сини памучени потури и
