ГРЪМООТВОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Прил. от гръмоотвод. От терена до върха на гръмоотводната игла радиорелейната и телевизионна станция е висока 110 метра. ВН, 1959, бр. 2526, 1. Гръмоотводен прът.
ГРЪМОПОДОБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Книж. За глас, звук, шум и под.
— силен, мощен, подобен на гръм; гръмо-вит. По-нататък из тревата показваше белите си стени къщичката на подпоручика и до нея пограничният пост с други няколко постройки наоколо, в които живееха десетина души войници и старшият подофицер Рафаилов, с дебелитеj черни мустаци и гръмоподобен глас. Й. Йовков, ПК, 191. През малките прозорчета от ниските етажи на затвора започнаха да се мяркат глави и да се подават ръце и, когато тълпата отвън видя това, отделните викове изведнъж се сляха в гръмоподобен рев. Д. Ангелов, ЖС, 701. Как весело и с какъв гръмоподобен шум бухти [едно шумливо водопад-че]. Ив. Вазов, Съч. XV, 45.
ГРЪМОТ м. Диал. Гръмотевица.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГРЪМОТЕВИЦА ж. 1. Силен трясък или тътен, който съпровожда светкавица по време на буря; гръм (в 1 знач.). Трещяха летните гръмотевици, светкавици опасваха небето, дъждове се изливаха над гората и над полето. К. Калчев, ПИЖ, 70. Заваля дъжд. Валя цяла нощ, светка се, гърмя .. Наоколо се чуваше само тътен от гръмотевиците и вода, която шурти, тече — навсякъде текнаха реки. Й. Йовков, АМГ, 195. Планинският вятър духаше вече доста свеж и силен, шумотевицата в листата се сливаше с бученето му и с глухото бобо-тене на гръмотевицата. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 18. Навън отново валеше. Плътни облаци зачерняха небето. Светкавици прорязваха мрачината и полето потреперваше от тътена на гръмотевиците. Ив. Планински, БС, 31.
2. Рядко. Гръм (във 2 знач.). В двора над къщния покрив дремеше с разперени клони стара круша с кух дънер. Тя беше на младини ударена от гръмотевица — цялата обгорена — и сега живуркаше едвам-едвам. А. Каралийчев, ТР, 13. Гръмотевица сразила едно старо смърчово дърво посред гората.
Н. Хайтов, ПП, 11.
3. Рядко. Гръм (в 3 знач.). Затворите на пушките затракаха. Страшна гръмотевица се срина над заспалото село. А. Каралий-чев, С, 172.
ГРЪМОТЕВИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до гръмотевица (в
1 знач.). Изведнъж силна светлина, придружена с гръмотевичен трясък, блесна над Пирот. Йв. Вазов, Съч. VIII, 149. Далеч над планината се разнесе силен и продължителен гръмотевичен трясък. М. Марчевски,
ГБ, 139. Този рев [на морето], и глух, и ясен, като гръмотевичен тътен, идващ от големи далечини, го обгръщаше, люлееше го, отнасяше го в някакъв безкраен тъмен мир. Ем. Манов, БГ, 206. // Който е като гръмотевица. Тръгнахме от Костенецката баня, дето прекрасният водопад., изпълва с гръмотевичния си екот цялата околност. Ив. Вазов, Съч. XVII, 68.
2. За буря, облачност и под. — който е придружен с гръмотевици. След гръмотевичната буря гората се канеше да дремне, когато долетяха ударите на топора. Н. Хайтов, ПГ, 14. Образуването на купестите облаци често се съпровожда с гръмотевични бури. П. Марков, А (превод), 44. След пладне в цялата страна ще има развитие на лятна гръмотевична облачност с краткотрайни валежи на много места. РД, 1950, бр. 179, 3.
3. Гръмък (в 1 знач.). Внезапно до слуха му достигна непонятен тропот: бързо отваряне на врата, после груб, гръмотевичен глас. Л. Стоянов, Б, 59. И над земята има железница. Тя е най-варварското превозно средство. Нейният гръмотевичен шум до такава степен изопва нервите на човека, че когато минава под трасето й, което се държи на железни стълбове, неволно се снишава и си запушва ушите. Г. Белев, КВА, 172.
4. Прен. Гръмък (във 2 знач.). Генерал. Та това е непостижима дума, гръмотевична
— тя кара да застива кръвта на всички военни чинове — включително до ефрейтор. Л. Стоянов, X, 157.
5. Прен. Гръмък (в 3 знач.). Образът в панорамата, който най-силно удари въображението ми и заедно с гръмотевичното си име се запечата в душата ми, беше Наполеон Бонапарт. Ив. Вазов, Съч. IX, 125.
6. Прен. Рядко. Който се извършва много бързо; бръз, светкавичен, мълниеносен. Тракия, една минута възликувала и помислила, че е освободена от гръмотевичното появление на смелия Гурков отряд.., се намери в страшно положение. Ив. Вазов, Съч.
XXIV, 7.
ГРЪМОТЕВИЧНО. Рядко. Нареч. от гръмотевичен (в 3 знач.); гръмко, гръмов-но, гръмовито. Голям Борован не изчака да насочат шмайзерите върху му и извика гръмотевично: —Да живеят партизаните! Д. Ангелов, ЖС, 653. Норманите нападнаха крепостта с железни костенурки.. Вътре биеха гръмотевично и безнадеждно защитните камбани. А. Каралийчев, ПГ, 88.
ГРЪМОТРЪН м. Дребен бодлив храст с розови цветове, плод боб и тройни листа, който се използва в медицината. Ononis hir-cina. Кооперация „Билкокооп“ има за задача да събира, сортира и изнася разни видове билки, шипки, корени, гръмотрън, дъбов лишей и др. за нуждите на парфюме