гърба си турските заптиета. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 106-107. Няма да видя чужда ръка на гърба си. Диал. Няма да се оженя. Нямам риза на гърба си. Разг. Много съм беден. — Аз съм едно просто момиче, риза нямам на гърба си. А. Каралийчев, НЗ, 115. Обръщам / обърна гръб. Разг.
1. Обикн. на някого, нещо. Тръгвам в обрат-на посока и се оттеглям; отивам си от някого или отнякъде. Да, той остана с тия четиридесет мъже, които бяха решили да се бият и да умрат .. Той не можеше да обърне гръб на тия люде — четници, борци, да се обърне и да си отиде. Д. Талев, ГЧ, 458.
— Не ме плаши, болярино — сурово рече той.. В друго време щях да ти обърна гръб и да си замина. Ала сега ти повтарям — ромеите идат! А. Дончев, СВС, 81. 2. Обикн. на някого. Бягам от противника; отстъпвам. Никой от нашия полк до това време не беше преживял ужаса на отстъплението, никога ние не бяхме обръщали гръб на неприятеля и, макар и без поражение, нашето връщане сега раждаше в душите ни паника на бягащи войски. М. Кремен, Б, 88. 3. Някому. Преставам да общувам с някого, да се интересувам от него; отбягвам, пренебрегвам, изоставям. Той ни сътрудничеше., по принуда.. При първа възможност обаче не ще се поколебае да ни обърне гръб. В. Неш-ков, Н, 420. Обърни си (покажи си) гърба. Грубо. 1. Разг. Махни се оттук, върви си, иди си. 2. Диал. Престани да правиш добро на някого (обикн. когато е проявил неблаго-дарност). Одирам / одера (свличам / свлека, смъквам / смъкна, съдирам / съдера) кожата от гърба на някого. Разг. 1. Наказвам някого много строго, сурово, като го бия жестоко. Кожата от гърба ти ще смъкна, ако ме издадеш. 2. Безмилостно ограбвам, експлоатирам някого. При ингилизите си живял, а? Казват, търговци на място били. И стоката им добра, ама отръки им било кожата от гърба на човека да одират. Д. Марчевски, ДВ, 46. Опирам се / опра се на гърба на някого; опирам се / опра се на нечий (някакъв) гръб. Разг. Разчитам на подкрепата, на помощта на някого. Но те забелязаха, че той беше по-силен от първия пристав, защото правеше разни произволи, без да се бои от някаква отговорност; очевидно той се опираше на силен гръб. Ив. Вазов, Съч.‘XI, 97. Оставям / оставя зад гърба си нещо. Разг. 1. Създавам приживе нещо, обикн. с което ще бъда запомнен (добри дела, творчество, имот и др.). 2. Съзнателно забравям нещо, което ми се е случило или което съм извършил (обикн. за нещо неприятно). Нека оставим тежкото минало зад гърба си. Пада / падне (сваля се / свали се, смъква се / смъкне се) товар (<воде-ничен> камък, планина, <тежко> бреме) от гърба ми. Разг. Почувствам, усещам голямо облекчение, олеква ми, защото се слага край на нещо и се освобождавам от някаква голяма грижа, тежко задължение или нещо неприятно за мене. Безверниците и тоя път нищо не сториха на братята и на манастира. Скопелският кефалия пак ни предизвести. Теодосий въздъхна облекчено. От гърба му се свали цяла планина. Ст. За-горчинов, ДП, 386. Пада / падне (стоварва се / стовари се, струпва се / струпа се) на (върху) гърба ми. Разг. 1. Принуден съм да се заема с нещо, да поема някакво задължение, да извърша някаква работа. — Преди да дойда тук, вашият помощник ме заплаши да не говоря! — глухо продължи пленникът.. — Всичко това пада на моя гръб... Сега аз или ще трябва веднага да ви предам на военния съд, или да ликвидирам пленника!... Среден път очевидно няма. П. Вежи-нов, НС, 113-116. 2. Принуден съм да отговарям за нещо, да нося неприятните последици от нещо. — Треперех да не научи, че съм там, и да ме намери... Кажи, как щях да отговарям. Всичко се струпа на моя гръб... М. Грубешлиева, ПИУ, 189. Пише ми се на гърба; пише се на моя гръб. Разг. Смята се за моя вина, от мене се търси отговорност. Един взел троен заем от взаимоспомагателната каса — трябва да се застане насреща, друг прегорил олиото, като заспал през време на работа — пак съм насреща, трети направил провинение по деликатната част — пак и това се пише на мой гръб. Ст, 1960, бр. 726, 1. Подвивам гръб. Разг. Работя, трудя се непосилно. През време на летните ваканции „от тъмно до тъмно“ подвива гръб на нивата, воюва за оскъдно-то парче хляб. Ив. Богданов, П, 304. Подлагам / подложа гръб някому. Разг. Само-волно се подчинявам някому и позволявам да ме използва; угоднича пред някого. Не подлагаме гръб на разни мошеници и пладнешки разбойници... В. Геновска, СГ, 291. Показвам си / покажа си гърба. Разг. Обръщам се гърбом и се оттеглям или си отивам. Но Коста не издържа такова подроб-но разглеждане, показа си гърба и замина към поста с комата си. И. Йовков, ПК,
28 Речник на българския език, т. III
193. Полазват ми / полазят ми тръпки по гърба. Разг. 1. Изведнъж усещам студ и потрепервам. Опрях се на студения камък и тръпки полазиха по гърба ми. 2. Изведнъж изпитвам силен страх, ужас; изтръпвам от страх. На Казански се стори, че Статко него гледа. И от този неподвижно втренчен и застиващ поглед тръпки полазиха по гърба на Казански. Д. Ангелов, ЖС, 653. Превивам / превия гръб. Разг. 1. Обикн. пред някого. Покорявам се някому, търпя неговата власт, тирания. В миналото цял свят ни се кланяше, сега превиваме гръб пред византийския василевс. М. Смилова, ДСВ, 134. 2. Пред някого. Угоднича, под-мазвам се, лакейнича. Как да се срази един такъв противник, който превива гръб пред тебе и те зове „христолюбив и пресве-тъл“? Няма оръжие, по-остро от човешко
