то лукавство. Ст. Загорчинов, Избр. пр Ш, 464. 3. Само в несв. Работя, трудя се непосилно. А как се поминува работникът: цял живот превива гръб и радост не вижда. В. Геновска, СГ, 261. Продавам си / продам си и дрехите (ризата) от гърба. Разг. 1. Готов съм да жертвам или жертвам всички неща, които имам. Родителите му продадоха и дрехите от гърба си, за да го издържат.
2. Прахосвам, пропилявам всичко, което имам. Голям пияница е, продава и ризата от гърба си за вино и гуляи. Пръсвам се / пръсна се (пуквам се / пукна се) откъм (през) гърба <си>; пръскам се (пукам се) откъм (през) гърба <си>. Разг. Обхваща ме силен гняв, яд, много се разгневявам, ядосвам; вбесявам се. Как може човек да се лепне на един стол и да седи така с часове? Ей че шушумига! Просто да се пръснеш откъм гърба... Б. Болгар, Б, 228-229. — Аз съм такава една, обичам живота!.. Желая да имам пари! Тъй да се обличам, че жените от моето село да се пукнат през гърба. Й. Гешев, ВТ, 22. Младо, бе, вярно ли е, че мойта жена, когато ви била жътварка, при едно над-преварване щяла да върже жена ти в снопа?
— „Нали е еснафско чедо, дума тя, измори се още на първата ръкойка!“ А ти си се ядосвал, ядосвал, пукал си се през гръб! К. Петканов, БД, 161. Снемам / снема товар от гърба на някого; снемам / снема товар от нечий гръб. Разг. Освобождавам някого, отървавам го от някаква голяма грижа, тежко задължение или нещо неприятно. Стоварвам / стоваря кривите дърва върху гърба на някого. Разг. Струпвам върху някого цялата отговорност, вина за нещо или неприятни последици от нещо. Стоварвам / стоваря на гърба на някого; стоварвам / стоваря на нечий гръб. Разг. 1. Заставям някого да се заеме с нещо, да поеме някакво задължение, да върши някаква работа. Ако има бедни в Америка, то те са пак негрите. Всичката тежка и неприятна работа е стоварена на техния гръб. БПр, 1893, кн. 5, 58. 2. Принуждавам някого да отговаря за нещо, да носи неприятите последици от нещо; обвинявам го в нещо. Стоя зад гърба на някого; зад гърба съм на някого. Разг.
1. Подкрепям, подпомагам някого, служа му като опора. — Твоята е лесна — съкрушено въздъхна Спасов. — Брат ти е зад гърба ти. М. Марчевски, П, 266. 2. Действам чрез някого. В него [търга] не участвува само представителството на еснафа от името на самите еснафи, а всеки от последните се яви за своя сметка или за сметка на неколцина свои съеснафи. Така се яви и тате, зад гърба на когото стояха бай Стоян и още двама-трима от по-старите. Ст. Чилинги-ров, ХНН, 165. Стъпвам / стъпя на гърба на някого. Разг. Накарвам някого напълно да ми се подчини, да стане покорен, послушен; подчинявам някого на волята си, обикн. с грубост, насилие. Един потънал в разврат самовластник иска да стъпи върху гърба на цял народ и да го обърне в послуш-но стадо. Т. Влайков, Съч. Ш, 62. Тежа на гърба на някого. Разг. Живея със средствата на някого, без сам да работя. Брат ми., работеше на дюгена и ако не помагаше на баща ми друго нещо, изкарваше си поне хляба сам и не тежеше на баща ми на гърба. П. Р. Славейков, Избр. пр П, 98. Точа ножа зад гърба на някого. Диал. Замислям да напакостя, да навредя на някого или да унищожа някого по подъл начин. Турям / ттоя (тур-вам / турна, слагам / сложа) на гърба си нещо. Разг. 1. Обикн. с отриц. Обличам, нося някаква дреха. — Да му опустеят парите, когато една риза като хората не туря на гърба си. Й. Йовков, ВАХ, 17. И чак тогава / горката Велка тури на гърба си дреха здрава. Ст. Михайловски, БСб, 1915, кн. 3,
131. 2. Напълнявам. — Яде каквото му се падне, само че каквото хапне, туря го на гърба си. Й. Йовков, ПГ, 88-89. Удрям / ударя в гръб някого. Разг. Нападам някого подло, от засада. Тържествено скрепиха грамотата, а след това се разбраха по кои пътища ще минат българските войски и къде пелопонеските славяни ще ударят ромеите в гръб. А. Дончев, СВС, 627. Хвърлям / хвърля зад гърба си нещо. Разг. 1. Йзоста-вям, забравям нещо, което съм знаел или умеел да върша. — Сега, братлета, се воюва не само с кураж, а и с акъл. Та мислете, като стигнем на фронта, каквото сте научили, не го хвърляйте зад гърба и гледайте нещо ново да научите. П. Вежинов, ЗЧР,
27. 2. Освобождавам се от някаква грижа, неприятост. Чупя гръб пред някого. Разг. Угоднича, подмилквам се, лакейнича. — Не е ли време да изметем всички татари от нашата земя? И докога ще чупим гръб пред болярите? Никому не се търпи вече. Ст. Загорчинов, Избр. пр ГП, 410. Широк ми е гърбът; имам широк гръб. Разг. Издържам, свикнал съм, мога да понасям (обикн. тежка работа или неприятност). — Ще ме накараш да изпусна работата си — отвърна тя и отмести косата си с движение на главата.. — А за работата не бери гайле — хвана той брадичката й с два пръста. — Широк му е гърбът на Пройчо Еквилибрис-та. Б. Болгар, Б, 151-152.
ГРЪБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който се отнася до гръб (в 1 знач.). Но долу топлото море кипеше от живот — .., в килватера се мяркаха острите гръбни перки на акулите. П. Вежинов, ДБ, 197. Козината й [на магелановата лисица] е извънредно гъста и дълга, с много плътна и мека подкозина. Цветът на гръбната страна е смесено черно и сиво, страните са сивока-фяви, а краката са ръждивочервени. К. Ту-лешков, ХЖ П, 12. Лете гърбът й [на катерицата] е кестенявочервен, а коремната страна — бяла; зиме гръбната окраска е примесена с малко сивобели влакна, но ко
