4. 2. Нещо. Притежавам имот, капитал или някакви придобивки, на които мога да рзчи-там, които ми са опора за нещо. — Не, Мери!... Твоето положение беше съвсем друго. Ти имаше зад гърба си къща, бижута, влогове!... Самочувствието ти на богато момиче те спасяваше от угризения. Д. Димов, ЖСМ, 18. 3. Нещо. Имам някаква дейност, някакъв опит в дадена област. Строителят, който имал зад гърба си десетки построени мостове и притежавал огромен опит, този път се затруднил. К, 1970, кн. 5, 5. И на гърба си имам очи. Разг. Много съм умен и предвидлив, хитър, ловък. Като че съм си турил очите на гърба. Разг. Безразличен съм към държанието на другите към мене, не го виждам, не го забелязвам. Качвам се / кача се на гърба на някого. Разг. Не слушам някого, никак не му се подчинявам и правя каквото си искам. Кога<то> си видя гърба без огледало. Разг. Ирон. Никога (за подчертаване, че нещо няма да се осъществи). Котка по гръб не пада; котка по гръб пада ли. Разг. Употребява се за упорит човек, който не се признава за виновен, дори и да има вина за нещо, и за човек, който никога не отстъпва от мнението си. Крия се (прикривам се / прикрия се, скривам се / скрия се) зад гърба на някого; крия се (прикривам се / прикрия се, скривам се / скрия се) зад нечий гръб. Разг. Оставям някого да носи отговорността за постъпките ми и делата ми, използвам го като прикритие на моите действия. Къде е Киро — на кирия: дисагите си на гръб носи. Диал. За човек, който все уж работи, а пък все е беден и колкото повече време минава, толкова повече обеднява. Лежа на (върху) гърба на някого; лежа на нечий гръб. Разг. 1. Живея със средствата на някого, без сам да работя.
2. Използвам силите, труда на някого, използвам го да работи вместо мене. Той излизаше вечер от завода уморен, но с прият-ното самочувствие, че е спечелил честно своя хляб и не лежи вече на гърба на колегите си. В. Райков, ПВ, 19. Лежа на (по) гърба си; лежа на гръб. Разг. Нищо не работя, нищо не предприемам; бездействам, лентяй-ствам. — Имаше сто декара, чорбаджия беше и той.. — Имах, имах, не отричам .. Ама с тия ръце съм ги работил, на гръб не съм лежал. И. Петров, НЛ, 152. Лежи (тежи) на гърба ми; лежи (тежи) на моя гръб. Разг. Длъжен съм да се грижа за нещо, да се занимавам с нещо, да направя нещо. — Тоз манастир на моя гръб тежи. Славе, насечи дърва на дръвника! Славчо, наклади огъня! А. Каралийчев, ПГ, 11-12. Цялата работа лежи на Каменовия гръб. Цв. Ангелов, ЧД, 124. Лепи се на гърба ми; лепи се на моя гръб. Разг. 1. Пълнея лесно, всичко, което изям, увеличава теглото ми. Като си помисля, че каквото хапна се лепи на гърба ми, не ми се яде, че и без това не са ми малко килограмите. 2. Няма да мога да се отърва от някаква работа, която временно отлагам или изоставям, ще бъда принуден да я свърша, задължен съм да я свърша. Нямам време за губене. Кой ще ми свърши работата? Нали всичко се лепи на гърба ми. Мравки лазят по гърба ми. Разг. Усещам тръпки, потрепервам от студ, силно вълнение или уплаха. На гърба на някого; на нечий гръб. Разг. 1. Използвайки труда, силите на някого. Хиляди години наред те [господарите] бяха живели на гърба на обезправените селяни, бяха трупали богатства. П. Вежи-нов, ЗЧР, 58. Той направи проверка и установи, че автор на машината е... Йончо Благов. Останалите претенденти за изобретението са искали просто да спечелят слава .. на гърба на скромния изобретател. ВН, 1960, бр. 2603,4. 2. Живея със средствата на някого, без сам да работя. — Добре, синко, като искаш; работа ще се намери и за тебе. И аз се успокоих.. Сега поне не щеше брат ми да ме гледа накриво и да мисли, че се храня на неговий гръб, а това бе до-волно за мене тогаз. П. Р. Славейков, БП I, XIX. Един човек, който си зарязва работата, за да живее от днес за утре на чужди гръб, не е нито за почитане, нито пък за вярване. К. Петканов, ДЧ, 44. На гърба си да падне, пак носа си ще разбие. Диал. Никак е му върви, без късмет е, няма късмет. На гърба си задявам някого. Разг. По-силен съм в сравнение с някого. Направям си / направя си гърба. Диал. Спечелвам много; обогатявам се. Начесвам / начеша гърба <с букова (дрянова) пръчка> на някого; сгрявам / сгрея (стоплям / стопля) гърба на някого. Разг. Набивам, натупвам някого. Наяла се въшка на гърба, че изпълзяла на чело. Разг. Ирон. Употребява се, когато незначителен човек се е самозабравил от случайно постигнат успех или нещо, което съвсем не е заслужавал. Не падам / падна по (на) гръб; не падам / падна по (на) гърба си; не ми пада гърбът на земята. Разг. Никога не признавам, че не съм прав, че съм постъпил зле или съм сгрешил. — Ще я [земята] оставя! — решително отряза Цветан не толкова, че беше убеден в това, а да не падне по гръб. Ст. Даскалов, ЕС, 45.
— Ти си дълбоко убеден в правотата на думите ми, ала от гордост или просто от някакво егоистично себелюбие не искаш да паднеш на гърба си. Св. Минков, Избр. пр,
55. Нося (мъкна) на гърба си някого. Разг.
1. При обща работа изпълнявам задълженията на някого, който е негоден или мързелив. — Отидох, седях десет дена, видях и прецених: в отдела са се намъкнали едни скици, които понятие си нямат от работата! .. Да остана, това значи да ги поема и да ги нося на гърба си. Тарас, РД, 1970, бр. 72, 3. 2. Издържам, храня някого. Въобразете си, че в Сливен живее едно сиромашко семейство.. Главата на това семейство оре, копае, работи ангария, коси и носи на
