мантия; /ама си ного убава, / гячета [дяконите] ке онемеят, / попове ке ослепеят, / манастир ке се затвори! / Ако дадеш бело лице, / бело лице да грубиме, / ако дадеш църни очи, / църни очи да мрежиме. Нар. пес., СбАИ, 292. грубя се страд.
ГРУДА ж. Диал. Буца, къс от някакаво вещество; грамуда. Да си йодаш ю гора зелена, / тамо има вита елха, / под елхата — извор вода, / ю водата — до две груди снегове. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 39.
ГРУДЕН, мн. няма, м. Старин. Месец ноември. Разтичаха се от град на град.., от кула на кула и сега, към края на месец гру-ден, когато през студените вече нощи калта по пътищата помръзваше, тропотът на конските копита отекваше надалеко. Д. Талев, СII, 164.
ГРУДЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. За стъблото или корена на растение — който има грудки. Гергината образува грудести корени. На горния край на грудките се образуват пъпки, от които напролет израстват нови стъбла. Бтн VI кл, 29.
ГРУДЕСТО. Нареч. от грудест. Жълтурчето е едно от първите пролетни растения... Част от корените му са грудесто задебелени. Бтн VI кл, 113.
ГРУДКА1 ж. Твърдо, кълбовидно наде-беление на стъблото или на корена на растение. Добре познато на всички растение, което образува грудки, е картофът. Грудката му представлява надебелена връхна част на подземното стъбло. Бтн V и VI кл (превод), 63. Грудките на бобовите растения представляват всъщност подутини по корените, които се образуват поради разрастване на паренхимните клетки на кората на корена. Д. Георгиев, ТЖР, 19. Някои от тях [многогодишните цветя] имат и коренища, които се оставят да зимуват в почвата. Други имат луковици или грудки, които се изваждат през есента. Ив. Димитров, ОП, 15.
ГРУДКА2 ж. Диал. Умал. от груда; бу-чица. Дядо Вълчан ми оставил половин менче мляко и грудка сирене в захлупците. А. Каралийчев, В, 11. Момчил скри пръстена в пазвата си, без да го огледа, и се обърна, когато хусарите, след като спуснаха трупа, започнаха да хвърлят грудки пръст. Ст. Загорчинов, ДП, 153. У сречу ти вита ела зелена / под елата бунар вода студена, /при бунара йедна чашка сребърна, /у чашката йедна грудка ледена. Нар. пес., СбНУ X, 46.
ГРУДКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. За растение — което образува грудки. Организмът си набавя скорбяла предимно от резервните части на грудковите растения (картофите), зърнените храни и варивата. Н. Сотиров, СК, 9.
О Грудкови бактерии. Бот. Вид бактерии, които предизвикват образуването на грудки по корените на бобовите растения и живеят в тях. Rhizobium leguminosarum. В почвата живеят милиарди микроорганизми — бактерии и гъби. Някои от тях са се приспособили да получават азотна храна от въздуха — грудковите бактерии, които образуват надебелявания (грудки) по корените на бобовите растения. Осн. сел. стоп. VIII кл, 16. Много важна роля играят грудковите бактерии, които проникват от почвата в корените на бобовите растения. Те се хранят с техните сокове, като едновременно превръщат свободния азот от атмосферата в азотни съединения. Хим. VIII кл, 52.
ГРУДКОВЙДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който има форма на грудка. Те [сто-лоните] завършват с грудковидни пъпки, които се заравят сред тинята и така пре-зимуват, а през пролетта покълнват и дават начало на нови индивиди. Д. Воденичаров и др., ЕБ, 36-37. Семето им [на цветята-гъби], пониква в почвата, поникът враст-ва във вид на нишковидно тяло, прикрепва се върху растението гостоприемник, прониква във вътрешността му и се сраства с него, като образува грудковидно коренище. Ст. Драганов, ФБР, 19.
ГРУДЧИЦА1 ж. Умал. от грудка1. Едни от почвените микроорганизми усвояват азота от въздуха.., други съжител сте у ват с бобовите растения, като предизвикват да се образуват малки грудчици по корените им. ВН, 1960, бр. 2624, 4.
ГРУДЧИЦА2 ж. Диал. Умал. от грудка2; бучица. Нонка се досети за нещо, извади кърпа от пазвата си, развърза я и изтърси жълти грудчици върху жарта. Тамянът запуши. К. Петканов, ЗлЗ, 237.
ГРУЗЙНЕЦ, мн. -нци, м. 1. Мъж от ос-новното население на Грузия. Те бяха трима души — един грузинец, комуто всички викаха просто Вано, един евреин с презиме Шварц и един българин. С. Северняк, В СД, 195. На територията на Съветския съюз живеят още грузинци, арменци (..), таджи-ки (..) и други народности от бялата и жълтата раса. Геогр. X кл, 20.
2. Гражданин на Грузия.
ГРУЗЙНКА ж. 1. Жена от основното население на Грузия. — Спасих аз неволницата, спасих и себе си. От нея научих, че била грузинка, насила потурчена. Ст. Загорчинов, ДП, 417.
2. Гражданка на Грузия.
ГРУЗЙНСКИ, -а, -о, мн. -и. 1. Прил. от грузинец и от Грузия. По южните склонове на исполинския Кавказ., живее от памтиве-ка един планински, юнашки, жилав народ, — грузинският. Ив. Вазов, РИ, 90. Грузинска народна песен.
