2. Като същ. грузински м. Грузински език. Тя учеше грузински.
ГРУКАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Гру-хам, грухтя.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГРУКАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от гру-кам; грухане, грухтене.
ГРУЛКА ж. Диал. Недозряла слива. Донка зе да бере грулки от сливата и да за-мяра въз Ненка, да го лучи с тях. Т. Влай-ков, Съч. I, 1925, 106.
ГРУНД, грундът, грунда, мн. грундове, след числ. грунда, м. Спец. Тънък пласт от специална смес върху платно, дъска, стена и др., върху който се полагат боите при рисуване или боядисване. Добре разбърканата боя се нанася не изведнъж, а на слоеве. Най-долният пласт се нарича грунд (основа). От него главно зависи корозионната устойчивост на цялото покритие. Св. Рай-чева, К, 75. Грундовете са сродни с блажните и лаковите бои. Д. Димитров, ОХТ ч. 2, 399.
— Нем. Grund. — С. Радулов, Галерия из Монтионовски премии за добродетел и подвиги самоотвержения (превод), 1857.
ГРУНДЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Слагам грунд. Грундирам платно за рисуване, грундирам се страд. При направата на този вид изолация стените и таваните се грундират с битумен разтвор в съотношение 30 % битум и 70 % бензин. НТМ, 1961, кн. 9, 5. Металите се грунди-рат с корозионно устойчива боя. М. Томова, ТТЖ (превод), 88.
ГРУНДЙРАН, -а, -о, мн. -и. Спец. Прич. мин. страд. от грундирам като прил. Върху който е положен грунд. Отначало той рисуваше на картони и след това прехвърляше рисунката на грундираната стена. Изобразяваше безсмисленото зверство на войната. Е. Йончева, ЗГ, 36. Всички творби в сегашната му изложба са акварели върху грундирано дърво или хартия. ЛФ, 1958, бр. 21, 2.
ГРУНДЙРАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от грундирам и от грундирам се. Употребява се [миният] като червена маслена боя за грундиране на железни предмети и в стъкларството. Хим. IX кл, 1950, 88. Грундирането е операция, която не трябва никога да се изпуска, тъй като е решаваща за здравината на покритието. Нанасянето на грунда става еднократно, а в редки случаи двукратно. В. Кабаиванов и др., ТП, 485.
ГРУНДОВ, -а, -о, мн. -и. Спец. Прил. от грунд. Грундови бои.
ГРУНТ, грунтът, грунта, мн. грунтове, м. Спец. В инженерната геология — скалите в най-горната част на земята, разглеждани като обект на инженерно-строителна дейност, като почвен слой, върху който се полагат основите на строеж или на машинни фундаменти. При подводни или плитки подземни взривове в атмосферата се издигат големи количества вода или грунт, голяма част от които са радиоактивни. Л. Манолов и др., РА, 33. Инженерната геология изучава грунтовете от гледна точка за възможностите за строителство на различни типове сгради и съоръжения върху тях.
— Нем. Grund ‘почва, основа’ през рус. грунт.
ГРУНТОВ, -а,- о, мн. -и, прил. Спец. Който е свързан с грунт. Грунтови материали.
О Грунтови води. Геол. В хидрогеологията
— атмосферните води, проникнали в почвата и скалите под нея. Средният запас три-тий върху земното кълбо е 12 кг. Това количество се намира в атмосферата, в океаните и в грунтовите води. Л. Манолов, РА,
24.
ГРУП, групът, група, мн. групове, след числ. група, м. Остар. Пакет, обикновено с пари, запечатан за изпращане. Той взе три от малките ладии на парахода и излезе с хората си наедно .. Така и параходний комисар го последва с груповете от пари. ЦВ, 1879, бр. 438, 4. Австрийската в Цариград поща проважда сяка сряда по един курие-рин, който, като стигне на Едрене, предава писмата и груповете, които са за Русчук и Букурещ, на друг куриерин. М, 1857, 42. Пощи из Цариград за по море. За Варна.. отплува всеки вторник и петък.. Групове и писма ся приемат до б-й час. Лет., 1869, 46.
— От ит. gruppo през. тур. grup. — Диплография, 1850 (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, 236).
ГРУПА ж. 1. Няколко души или еднородни предмети, събрани на едно място, схващани като едно цяло. Отминаха и последните въстаници. Пътят нататък опустя. Не се чуваха и никакви гърмежи. Тогава Ружа видя далеко по пътя една група турци. И се спусна да бяга през площада. Д. Талев, И, 573. Пред нашия хотел минават посто-янно на шумни групи., студентки и студенти, защото Московският университет е на няколко крачки от нас. Н. Фурнаджиев, МП, 15. Група ученици се връщаха от игрището и шумно разговаряха за резултата от мача. М. Грубешлиева, ПП, 293. Някъде те [скалите] изображаваха някакви дълги зидове на криви линии.., по които се притискаха групи от кичести борики. Ив. Вазов, Съч. XVI, 113.
2. Обикн. със съгл. опред. Две или повече взаимодействащи си лица, чиито отношения се регулират от обща за тях система от ценности и норми на основата на съгласувано изпълнение на съответна дейност. Тази комисия.. има за цел да организира бойни групи и партизански отреди. Лит. XI кл, 274.
— Да, трябва да признаем, че сме проспали времето.. И сега нито знаем какви са тия
