после от крепостта излязоха войници заедно със Стамен. Те почнаха грубо да раз-бутват хората наляво и надясно и така образуваха свободен проход. Ст. Загорчи-нов, Избр. пр П1, 17.
3. Без съобразяване с главните, основните правила, изисквания на нещо. Но това не са действителните и единствени подбуди, които го [Общи] заставят да не се подчини на Апостола и да нарушава грубо революционната дисциплина. Ив. Унджиев, ВЛ, 272. — Нарушават се грубо правата на На-родното събрание. Ив. Богоров, СИНЕ, VI.
ГРУБОВАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е малко груб (в 1, 2, 3, 4, 5 и 6 знач.); възгруб, грубичък. Грубата недодялана тояга е заменена с бастун.. Той е също грубоват, но поне има де да се държи. Л. Стоянов, X, 150. Той е грубоват, висок близо два метра, с дълги ръце.., огромно набито тяло. К. Калчев, ДНГ, 48. При четенето на присъдата неговото скулесто, мускулесто, грубовато лице не трепна. Само побледня малко. Г. Караславов, Т, 103. Възможно ли е да не са ме чули? Или вече не са тук, откарали са ги? Ще опитам още веднаж... В този момент грубоват просташки глас ме смрази:
— Какво правиш тук? А. Мандаджиев, ОШ, 49-50. Майката взе пак по-раншния си начин на отношения — доста грубоват и привидно безсърдечен, без обаче в себе си да беше толкова груба и зла. Ст. Чилингиров, ПЖ, 101. Думите му, повечето важни и големи, нерядко се примесваха с остри закачки и с грубовати шеги. Т. Влайков, Съч. П1,
54.
ГРУБОВАТИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от грубоват. Главата му съот-ветствуваше на тялото — голяма, едра, лицето широко, грубоватичко, надупчено от едра шарка. Ж. Колев, ЧБП, 190. — Едно време не е имало готови прежди, всичко на ръка се е прело — сочеше тя на дъщеря си бялата грубоватичка, но здрава и мека памучна материя. Г. Караславов, ОХ II, 383.
ГРУБОВАТО. Нареч. от грубоват. Самият той беше се оженил по сметка. Цонка му донесе над триста хиляди лева пари и имот, един наниз австрийски лири, една грубовато изработена спалня — тежък, жълто лакиран гардероб и две кола прикя. Ем. Станев, ИК I и П, 26. Той търсеше в ума си по-меки думи, но не ги намери и грубовато, натъртено каза: — Заклаха ги като добитък вашите... Ст. Дичев, ЗС П, 190.
— Ти откъде изкопа тая теория? — грубовато попита той. М. Грубешлиева, ГР, 159.
ГРУБОВАТОСТ, -тта, мн. -и, ж. Отвл. същ. от грубоват. Той [Узунов] изгражда своя Данко Гарванов с пълноводно, органи-чно и творческо самочувствие, характеризира го с широтата на жеста, стабилността на бавната походка, с едрата гру-боватост на израза, с битовата багра на словото. НК, 1958, бр. 6, 6.
ГРУБОСТ, -тта, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество на груб. Ревността у Борис Капи-танов бе вече преминала и границите на обикновен човешки порок .. А като се притури към това и природната му сприхавост, заядливост и грубост... Не, не можеше повече да продължи това. Д. Калфов, Избр. разк., 103. Тя бе прибързала в писмо да опише на майка си тиранския характер и грубостта на баба Ганчовица. Ив. Вазов, Съч. XI, 134. В съприкосновение с европей-щината у него [бай Ганьо] с особена сила и израз изпъква низката ориенталска хитрина.., грубостта и суровостта. Б. Ангелов, ЛС, 241. Намуси се, за да добие сериозен вид, и с един глас, на който се мъчеше да предаде .. смешна грубост, захвана да подражава с карикатурни преувеличения говора и движенията на едного от своите наставници. Ив. Вазов, Съч. IX, 50. Не успее да зине на този език, и по грубостта на интонацията,.. ще го познаеш, че е възточен човек. Ал. Константинов, БГ, 70.
2. Обикн. мн. Постъпка на груб, невъзпитан, брутален човек. Издирваше и ловеше, замотаваше в мрежата си слаби души или засегнати, пострадали от грубости и несправедливости на необуздани люде на Организацията. Д. Талев, ГЧ, 443. Той по цял ден се излежаваше с книга в ръка в дома на своя тъст и с досада пъдеше годеницата си, колчем се покажеше на вратата. Оправданието му за тая грубост беше убедително: предстоеше му последна университетска година и искаше солидно да се подготви за нея. X. Русев, ПЗ, 152. Ала много неща се бяха изменили, за които ха-джи Василий не знаеше.. Смаян, той загледа оня ъгъл на стаята.., дето младежът захвърли изтръгнатия от ръцете му бастун. — Престани с тия грубости — не ти подхождат на сана! — чу той гласа на племенника си. Ст. Дичев, ЗС I, 257.
3. Обикн. мн. Груби, обидни думи, изрази. Когато е сам, взема рашение да му се разсърди за грубостите и ругатните, а щом го срещне, изгубва смелост и започва да му се усмихва, да прикрие вродения си страх от него. К. Петканов, ДЧ, 55. Дали не съм казал някоя грубост и съм обидил без причина този добър човек? Кл. Цачев, СШ, 146. Той беше недоволен от всички.. Като разбра, че не ще може да каже грубост някому, той стана от стола. Д. Немиров,
Др. 7-
ГРУБОТА ж. Диал. Грозота.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГРУБОТЙЯ ж. Диал. Грозотия.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГРУБЯ, -йш, мин. св. -йх, несв. прех. Диал. Грозя, загрозявам. — Руселено, мала моме! / Та има празна килия / и калугерска
