ка си!.. И да гледа как жена му се изтощава, как ръцете й грубеят. ВН, 1962, бр. 3283, 4.
ГРУБИЧКО. Нареч. от грубичък. Вървяха един срещу други по каменните бордюри; господинът гледаше право пред себе си и когато се изравниха, не само не отстъпи, но дори грубичко отблъсна приятеля си, който стъпи долу, в локвата. Г. Райчев, Избр. съч. П, 15. — Моля ви .. Вслушайте се!... Чувате ли?...и— Какво да чуя? — отвърнах грубичко. И. Гешев, ВТ, 5.
ГРУБИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Който е груб, но не много. Знаеше, че Минев я обича и самата нея я влечеше към този искрен и добър момък, зад чиято гру-бичка външност се криеше чисто и чувствително сърце. Ем. Манов, ДСР, 474. В ласкавия израз на грубичкото му луничаво лице, в топлия блясък на малко кривогледите му очи личи оная чиста, неподправена, пра-дядовска радост на селянина от великолепното пролетно пробуждане на земята. П. Незнакомов, БЧ, 6. — Помози ви бог, момичета, продума той със силен и малко грубичък мъжки глас. Т. Влайков, РП I, 48. Помня веднъж, само веднъж, осмели се един от нашите другари — грубичък, но инак откровен — да пусне по негов адрес: „В тихото блато дяволи се въдят.“ Но ний всички се възмутихме и протестирахме. Ал. Константинов, Съч. I, 306. Наблизо се чува глух удар на брадва, / там грубички кръстове някой издялва. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 138.
ГРУБИЯН м. Човек, който е груб в обноските и постъпките си; грубиянин. Дали да направя достояние неговото държание спрямо мен., лично на директора? .. От една страна, ще дам заслуженото на този грубиян, а от друга — активът ми пред началството значително ще се увеличи. П. Незнакомов, БЧ, 63-64. — Скитница! — процеди той през зъби. — Грубиян! — отговори му тя злобно. М. Грубешлиева, ПП, 231. Тя разбираше, че някакви лоши хора, грубияни, са ми казали тежки думи. Л. Александрова, ИЕЩ, 265. — Хляба ми ядеш, магарски сине, и душманлъка ми мислиш, казва разяреният грубиян майстор и удря колкото си може с железния аршин. 3. Стоянов, ЗБВ I, 66.
— Рус. грубиян.
ГРУБИЯНИН, мн. грубияни, м. Грубиян. Някой го изруга и твърде силно го блъсна в рамото.. Игнатий забрави грубиянина и се загледа в каляската, която се движеше след гвардейците. Ст. Дичев, ЗС I,
111. — Но не мисля, че ти си по-щастлива в ръцете на този грубиянин, отколкото Фани, отдадена на своя духовен жених. В. Геновска, СГ, 217.
ГРУБИЯНКА ж. Жена, която е груба в обноските и постъпките си.
ГРУБИЯНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е присъщ на грубиян. Грубиянски обноски.
ГРУБИЯНСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Качество на грубиян. Мащеха ми., мразеше тази бабичка и като я посрещаше, почерп-ваше я и изпращаше доколкото се може по-вежливо по наръчването на баща ми. След изпращането й хващаше да се гаври на приказките й, да подмята пред нас в къщи някои женски таквиз анекдоти за къщния й ред и за грубиянството й. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 28. Ами грубиянството на пушачите, които имат завидната способност да избират най-тесните, затворени и препълнени с хора помещения, за да тровят и без това оскъдния въздух? НК, 1970, бр. 52, 8.
2. Обикн. мн. Проява на грубиян. А чувството на отвращение и на ужас изникваше, щом се споменеше страшната мизерия, простащината, грубиянствата и еснафското отрицание, с които се сблъскваше неговата детска душа. Ем. Станев, ИК I и П, 371. А той [тате] без всякаква деликатност, хоп за ушите. Дори и пляска!.. Смешно и глупаво е, но си мисля: ако можеше да се мине някак без баща и грубиянства. Сп. Йончев, Ст, 1966, бр. 1041, 1.
ГРУБО нареч. 1. С недостатъчна прецизност и умение. Избърса я Ния грижливо и я сложи върху широката стряха на огнището.. Каква лъскава, крехка и прозрачна беше новата ламба редом с тежкия, грубо изкован светилник! Д. Талев, ПК, 16. В един ъгъл грубо издялан камък: то е гробът на светеца. Ив. Вазов, Съч. XV, 29. В дворците бе намерил и пръстен за показалеца на дясната си ръка, стар, златен, грубо изкован. Й. Вълчев, СКН, 78. Тримата седнаха на ниския нар, направен от грубо издялани дървета и застлан с дебел пласт шума. Д. Анеглов, ЖС, 307-308. На много места в България са открити следи от живота на първобитните хора. В голямата пещера при с. Деветаки, Ловешко., и другаде са открити кремъчни ножове, брадви, стъргалки.. Всичките са неогладени, грубо очукани. Ист. VII кл, 3.
2. По начин, присъщ на груб в обноските и постъпките си човек. Колко ли е часът? Може би минава полунощ .. Защото обикновено по това време около дъсчената ни ограда се навъртат тъмни сенки и грубо нахълтват из стаите за обиск, като разхвърлят и обръщат всичко наопаки. П. Михайлов, МП, 7. Той се приближи до него, грубо го хвана за яката на палтото и като го повлече без усилие до вратата на бакал-ницата, изтласка го навън. Кр. Велков, СБ, 144. Ванката я наричаше „старата“, не я слушаше за нищо, държеше се често пъти грубо с нея, но ние знаехме, че я обича силно и някак по своему. П. Незнакомов, МА,
105. Най-напред планинците притихнаха,
