имаше между тях и някои по-груби, които и не умееха да се държат много прилично. Д. Талев, ПК, 65. // Който е присъщ на такъв човек, характерен за такъв човек. Ние всички ридаехме от грубите обноски, на които ни подхвърляха тук, в големия град. Г. Караславов, Избр. съч. П, 384. Той нароч-но остана след работното време, та при сгоден случай да се извини на управителя за вчерашното си грубо държане и да разбере дали той го беше заподозрял в нещо „нередно“. Д. Ангелов, ЖС, 497. Аз вътрешно пламтях от негодувание против тоя фелд-фебел за грубите му., обноски. Ив. Вазов, Съч. ХШ, 6. Той разтърси рамене, отстрани с грубо движение ръката на майка си. К. Петканов, ОБ, 98. Но тъкмо защото и сама се страхуваше да не остане бездетна, тревожеше се и се измъчваше от тая мисъл, тя прие с болка грубата намеса на свекървата в интимния й живот. Д. Талев, ПК, 89.
6. За думи и под. — който не е съобразен с приличието, с добрите обноски; обиден, неприличен, непристоен. Почти всеки ден той чуваше между снахите си остри надум-ки и караници, пълни с груби и непристойни думи. Елин Пелин, Съч. Ш, 14. — Всички вас чакат.. — Кои всички? Аз никого не съм канил. Тя леко издаде лице напред, сякаш искаше да се увери, че наистина е получила такъв груб отговор. В. Геновска, СГ, 344. В одаята избухваше смях като взрив. Летяха груби закачки. — Опитал си, бе! — Арифе, да не ти е тая първа жена? Б. Нес-торов, АР, 19. Заптиетата влизаха и излизаха от разните стаи и едни вкарваха, други изкарваха.., прекарваха им понякога груби и саркастични епитети и бездушно ги мушкаха и блъскаха. К. Величков, ПССъч.
I, 7. Посипал беше нарочно списанието си с нападки и груби ругателства против събратята си и списанията им. Ив. Вазов, Съч. IX, 85-86. // За глас, смях и под. — който е силен и рязък, неприличен, обиден. Противоп. нежен. — Какаво сте се насъбрали тук? — чу се изведнъж над главите ни груб и заповеднически глас. П. Незнакомов, МА, 101. Вратата на зимника се затвори със скърцане, последвано от неразбран мъжки говор и груб смях. Д. Ангелов, ЖС,
60. Това не беше разгулното и грубо пеене на весела и безгрижна компания. Това приличаше "повече на странен и тръжествен обред. Й. Йовков, Разк. III, 80.
7. Прен. За грешка, нарушение и под. — който не е съобразен с основни, елементарни правила или ред. "Здравей, другарче, писмото ти получих. Благодаря за сърдечните привети и пожелания... Трябва добре да се учиш. В твоето кратко писмо до мене наброих 19 грешки, някои от които доста груби. РД, 1950, бр. 248, 2. — Събрал съм ви, другари, да обсъдим един важен въпрос, едно грубо нарушение.., което е извършил бригадирът на втора полевъдна. Н. Хайтов, ПЗ, 70. По-силният отбор, като че ли с желание да импонира на по-слабия, влошаваше качеството на своята игра и правеше елементарни, груби грешки. НС, 1955, бр. 92, 1.
8. Прен. Който е извън рамките на допустимото; краен, прекален. Това грубо заслепение, тая робска и сюблимна готовност да прости и да забрави можаха да се обяснят само със сляпата, вживялата се в организма й любов към Трайчева. Ив. Вазов, Съч. ХХУП, 102. Заразата на съревнованието пламна като епидемия. Всичко се хвърля да работи.. Но тук няма груб егоизъм, няма дребнав индивидуализъм. Тук в надпревар-ването всички си помагат. Г. Караславов, ПМ, 24. О, сигурно тя му се струваше непоносима със своята груба откровеност, със своето нахално преследване. Д. Димов, ОД, 151. За да не изпадне в груб социологизъм, литературният изследвач не трябва да забравя сложния път, по който се проявява в художественото творчество класовата идеология на даден автор. Г. Цанев, С, 1955, кн. 9, 138.
9. За работа, труд — тежък, черен, неизиск-ващ квалификация, непрестижен. Кети започна да помага на майка си и да върши грубата работа, за която доскоро викаха жена. Н. Каралиева, Н, 71. Тя переше бельото на хотела. През несвикналите й на груба работа ръце всяка седмица преминаваха двайсетина американени чаршафа. М. Гру-бешлиева, ПП, 171.
10. За етап на дадена работа, дейност — който не дообработен, не е изпипан в подробности, в детайли. Свърших грубата работа по написване на статията, сега остава да я дообработя, да я изгладя стилно.
11. Обикн. за изчисления, сметки и под. — който е изработен набързо, в общи линии, без подробности; неуточнен, схематичен, приблизителен. Според грубите ми изчисления нужни ми са най-малко шест месеца, за да стъпя на краката си. К. Калчев, ДНГ,
12. Старият Лягов пак се отдръпна към тезгяха, разстроен от радост и задълбочен в груби пресмятания. Ако на тези каруцари можеше да се вярва, чулове и тютюни ще се пренасят дълго време, и то от много талиги. Г. Караславов, ОХ Ш, 433. Направиха груб опис на всичко, което намериха в помещенията и двора на фабриката. Ем. Манов, ДСР, 472.
12. Диал. Грозен. (Н. Геров, РБЯI).
ГРУБЕЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от грубея.
ГРУБЕНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от грубя и от грубя се.
ГРУБЕЯ, -ееш, мин. св. няма, несв., непрех. Рядко. Обикн. за ръце, кожа и под.
— ставам груб или все по-груб; загрубявам. Мъжът може да почива, да дочита вестни
