ГРОШЕЦ, мн. -овце, м. Диал. Умал. от грош; грошче, гроше, грошле. И Владишки-ят мост през Янтра се е продънил, клати се, ще падне някой ден.. Та и за моста ще трябват доста грошовце. Д. Рачев, СС, 11.
ГРОШЛЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от грош; грошче, гроше, грошец. Хаджи Генчо дал на своето чедо една мъсърка; а Тодор Радин, Тончо и Янаки — по едно сребърно грошле. JT. Каравелов, Съч. П, 89-90. Отза-де й, от главата до петите, висеше опашка, също обнизана с едри-дребни бели грош-лета. Ил. Блъсков, СК, 22.
ГРОШЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от грош.
— Минчо, това пулче ли е? — Чичо Велю ми даде грошче. К. Петканов, ОБ, 33. И двете [момчета] продаваха стоката си с добра печалба. Те ся радваха, като гледаха, че любениците и раците оставаха все по-малко и че в кесиите им ся лъщеха вече сребърни грошчета. ИЗ, 1874-1881, 1882, 13.
ГРУБ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За материал, материя и др — който е грапав при допир, при докосване; дебел, плътен. Проти-воп. гладък, тънък, фин. Той [гардеробът] е от най-грубо дърво, без каквито и да било украшения. Г. Караславов, Избр. съч. Ш, 342. — Аз съм сега съвсем на друго място,., дето едвам можах да намеря един молив и тая груба хартия. Ив. Вазов, Съч. ХП, 72. От вълната на тези овце .. е могло да се изработва фин плат, рязко отличаващ се по своето високо качество от грубите шаяци, изтъкани от вълната на обикновените овце. Кр. Генджев и др., Ж, 62. Кърпите и покривката бяха от грубо домашно платно, изгладени и много чисти. Д. Димов, Т,
10. Тя [княгинята] навлече под дрехите си груба конопена риза, от която по тялото й се появиха болезненеи червени петна. Ст. Загорчинов, ЛCC, 33-34. Какво нямаше тук! Ръчни медни воденици за кафе.. После чорапи от дебела, груба прежда, фанели, ризи. И. Йовков, Разк. П, 195.
2. Който е изработен без достатъчно умение и вкус. Противоп. изящен, изкусен, фин. Денчо разбра, че може и сам да се закърпи.. Нищо, че конците не се кръстосваха по правилата, че ушиването изглеждаше грубо — и най-добре закърпеното щеше да му свърши същата работа. Сл. Трънски, НТ, 220. Черквата беше вета, тясна, тъмна, с икони от много груба зография. Ив. Вазов, Съч. VI, 208. // Недообработен, набързо приспособен. „Нещо друго ми дай да се подпирам .. Клон някакъв или груба тояжка.“ Й. Радичков, СР, 68.
3. За човек, лице, ръце и под. — който е несъразмерен и с външността си, вида си създава неприятно впечатление. Противоп. нежен. И тогава пак й [на Ирина] се стори, че този човек с груба външност бе всъщност фин и сърдечен. Д. Димов, Т, 683. Най-зла от всички вкъщи беше Божаница, суха висока жена, с дълго кокалесто грубо лице. Елин Пелин, Съч. Ш, 23. В единия ъгъл на стаята се бе изправил като мечка на задните си нозе един около тридесетгодишен мъж.., с широко къосаво лице, та и при слабата светлина на газеничето личаха едрите му груби черти. Д. Талев, И, 391. Той [Стоил] е приведен много, шинелът му е смачкан и отзад издигнат, ръкавите му са извънредно къси и откриват_ китките и ръцете му, големи и груби. Й. Йовков, Разк.
I, 32. Всички тънки и високи мъже имат необикновено големи и груби крака. Д. Кал-фов, Избр. разк., 328.
4. Който е свързан с първична, примитивна, първобитна изява. Грубите й [на мечката Клеопатра] инстинкти бяха се силно развили в нея. Ив. Вазов, Съч. ХХП1, 8. И изведнъж на сцената изскочи любимата от всички бездарници по света формула: „Грубата действителност не е достойна за изкуство.“ К. Христов, ПП I, 12. Усети се само жена — слаба, безпомощна, самичка. Нищо не виждаше освен груба мъжка сила, готова да я разпъне, стъпче в калта и после спокойно да я терзае с надмощие и великодушие. Г. Стаматов, Разк. II, 189. Разбира се, че за да достигне своята цел, науката е обязана да изкорени суеверията., и да отвори път на истината, която е длъжна да се бори и с човеческия егоизъм, и с грубото невежество. Знан. I, 1875, бр. 2, 31. Груби нрави. II Който е извършен насилствено, против волята и желанието на някого. Тя [Теодора] бе заявила, че ще отстъпи само на силата. Грубото й завличане в манастир би усилило негодуванието в Търново. Ив. Вазов, Съч. Х1П, 170. Общественото му чувство се изрази в грубо обсебване на демократическата партия за търговски цели. Д. Димов, Т, 136. Какво важеше за нея презрението на Хаджи Ровоама и грубото й изгонване от килията й? Ив. Вазов, Съч. ХХП, 155.
5. Който няма възпитание, който в отношенията си с хората не се интересува дали ще ги обиди, засегне, огорчи; невъзпитан, не-тактичен. Противоп. изискан, фин. Повече от други път тя трепереше над Петър и му досаждаше с грижите си, но той беше груб и невнимателен с нея до жестокост. И. Петров, HЛ, 234. Бедния, те те обидиха без право!.. Груби и жестоки хора — забрави ги, не мисли за туй. Й. Йовков, В АХ, 63. Дико беше станал непослушен, груб и дър-зък. Той му отвръщаше на всяка дума и най-често вършеше тъкмо противното на това, което Стан нарежда. Г. Райчев, Избр. съч. I, 131. И тя скоро разбра, че Еньо я мрази.. Тя вика скришом врачки, прави магия.. Но той ставаше по-суров, по-груб и по-рядко го виждаше в къщи. Елин Пелин, Съч. ГП, 138-139. Сегашната община в Преспа не беше като някогашната,.. Сега общинарите бяха повече еснафлии, та
