до Колю] и ожидаваше едничката думица, която можеше така лесно .. да отклони грозната съдба, що беше впила вече своите нокти, за да вдигне единствения покрив на неговите чада! М. Георгиев, Избр. разк.,
218. Грозният спомен стоеше пред него — в паметта му се движеха образи на измъчени лица... Д. Немиров, Др, 82. Мисълта, че ще да можа да избегна грозната участ на другарите си, са помрачаваше от минута на минута. 3. Стоянов, ЗБВ П, 317. Събудих се с душа аз премаляла — / сън грозен мен ми се присъни: / уж ден настанал беше за раздяла. К. Христов, Тр, 12. // За думи, клетви и под. — много обиден, тежък, оскърбителен. Едва да се отърве от одумките на стареца, току бръмнаха в ушите му други
— и по-сърдити, и по-грозни, на свака му. П. Тодоров, И I, 118-119. „О, бог да даде нестопен да останеш! /Дух бродник духът ти да стане...“ /.. / ИЛазарю вече докрай се додея / от майчини клетви зловоли, / от майчини думи и тежки, и грозни... П. П. Славейков, Събр. съч. I, 50-51. Има глупави майки, които, като не могат да надвият непокорните си деца с другий начин, земат да ги кълнат и провалят с най-грозни клетви. У, 1870, бр. 2, 17.
6. Прен. Който се проявява в много висока степен (в отрицателен смисъл); извънредно силен, извънредно голям, изключителен. Всички седяхме на местата си като парализирани, не смеехме да помръднем. И вече смятахме, че ракетата е изчерпала всичкото си гориво, когато нещо с грозен трясък се вряза в лекия корпус на нашия самолет, блесна ослепителна мълния... П. Вежинов, СП, 138. В двора се разхождаха неколцина войскари, които дори в тоя грозен пек стояха запасани като за бой. И. Вълчев, СКН, 71. — Грозен студ! — обърна се той към Венко, който веднага отвърна: — Куче и котка ще спят заедно тая нощ! М. Грубешлиева, ПИУ, 305-306. Тя [Бенкови-ца] не можеше да признае пред детето си и своя грозен страх от болестта на Климе Бенков, мъчителния страх за здравето на децата й, който дълбаеше години наред, ден и нощ сърцето й. Д. Талев, ЖС, 341. Християнските императори често са сре-щале грозно съпротивление в своите поданици, на които докачале свободата на съвестта. ПСп, 1876, кн. 11-12, 44. Темней небето, буря се подига, / светът трепери ням, / вий бясно вятър грозен. К. Величков, ПССъч. И, 7.
7. Като същ. грозното ср. Изк. Естетическа категория (противоположна на прекрасното и съотносителна с него), която отразява противоречието с изискванията на естетическата норма и се характеризира с външно изявено нарушаване на някои вътрешни мерки на битието.
ГРОЗЕНЕ1 , мн. няма, ср. Отгл. същ. от грозя1.
ГРОЗЕНЕ2, мн. няма, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от грозя2.
ГРОЗЕНЕ3, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от грозя3.
ГРОЗНАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Грозноват. Голямото му, грапаво и грозна-во лице стана по-симпатично. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 196. Малко грознав е мъжът й, но поне е мъж намясто. К. Петканов, БД,
145.
ГРОЗНЕЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от грознея.
ГРОЗНЕЯ, -ееш, мин. св. няма, несв., не-прех. Ставам все по-грозен; погрознявам. Проломът, къде края си, снишава стените си, разширява се, голее, грознее — питомее. Ив. Вазов, Съч. XV, 158. Ала наместо да захубавее / пд-много хвана да грознее. Ст. Михайловски, БСб, 1915, кн. 1, 8. Свекър Дудени говори: / „Снао, Дудено убава, / защо със длака пребиваш / ту бледа, синя, зелена — / дали ти двори теснеят, /.. / или ти либе грознее?“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 387.
ГРОЗНЙК, мн. -ци, м. Грозен мъж. Скъта е написал и една драматическа поема „Полифем“, в която е възпяна тъгата на усамотения едноок грозник. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 196. Ази му рекох, мамо мо: / „Махни са, грозен грознико! / Не загрозявай момите.“ Нар. пес., СбГЯ, 90.
ГРОЗНЙЦА1 ж. Грозна жена. — Ако е дума за моето момиче — пръв се окопити Трънко, — такава грозница ламята няма дори да помирише, та камо ли да я яде. Н. Хайтов, Л, 74. — Мълчи, грознице! — каза хубавицата. — Мълчи ти, мазнице! — каза грозницата. Елин Пелин, ЯБ, 130.
ГРОЗНЙЦА2 ж. Диал. Болест треска. „Веч късна е есен, коситба се мина, / вей острият вятър есенний, / прибрани са хорски ливади — защо ли / сал наште стоят неко-сени?“ /Пролетеска в Добруджа пуста дойдоха / ecu братя по добра печала — / през лятото сам не сколасах на време / от грозница зла, опустяла!" П. П. Славейков, Мис.,
1893, кн. 2, 92. Нездрави са само дунавските долини при Видин и Силистра и долините при Марица. Грозницата (треска), която влияе по тези предели, е много жестока и опасна. Ч, 1875, бр. 8, 376. Той имал и ки-нин, правий лек за треска (грозница). И. Груев, КН 4 (превод), 21. Ка бео у вазе момък, / мене грозница тресеше. Нар. пес., СбНУ XI, 14.
ГРОЗНЙЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е болен от грозница.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГРОЗНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от грозен. Който е грозен, но не много, който е поносимо грозен; грозноват, възгрозен. Дребна, малко попригърбена и грозничка в лице, във всичко останало тя
