ГРОЗДОМЕЛАЧКА ж. Машина за смачкване на гроздови зърна. Към винарни-цата на стопанството текат кервани от коли, накамарени с пълни щайги. Гроздомелачката помита като ламя на ден по един тон и половина розов мискет. А. Каралий-чев, ПД, 157.
ГРОЗДОРОНАЧКА ж. Машина, употребявана във винарството за оронване на гроздовите зърна от чепките и за смилането им.
ГРОЗДЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от грозд. Горан: .. Едно цветенце, Яно!... Косьо: По едно цветенце и по едно гроздче, — пък да си вървят.. Горан: Яно, не бивай толкова юнак, че и ние сме юнаци. Дай само цветенце... Ц. Церковски, ТЗ, 156-157. Аз едвам съм отървала от децата няколко гроздчета, да се намират за болно. Ил. Блъсков, ДБ, 54.
ГРОЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил.
1. Който с външния вид, изглед дразни естетическото чувство, предизвиква отвращение. Потивоп. красив, хубав. Лицето му беше невероятно грозно; разкривено, със сил-но извадени скули. Г. Райчев, Избр. съч. П, 180. Наблизо около разпрегнатите коля пасяха конете. Това бяха обикновени херге-лета, дребни и грозни, с големи търбуси и с рунтава и сплъстена козина. И. Йовков, Разк. I, 236. Селото Горно Ровинище е малко и грозно полско селце с ниски, олупени къщурки, неприветливи и неваросани, разхвърлени безразборно из разградените и боклучиви дворища. Елин Пелин, Съч. I, 16. Миналата пролет младежта на Русе направи парк.. За няколко месеца изчезнаха оградите с натрошените стъкла.., старите грозни къщурки. С. Северняк, ОНК, 64. Горката Бойрянка / грозно либе либи — / краката му криви / като мотовили. Нар. пес., СбНУ XLVI, 234.
2. За звук, глас, плач и под. — който дразни слуха; неприятен. И Еньо зави в нощта като куче и заплака със сух, грозен, безнадежден плач. Елин Пелин, Съч. П1, 161. Орляци черни врани се вдигаха с грозен и зловещ грак и замрежваха въздуха. Й. Йовков, СЛ, 127. Залюля се певецът на едно клонче и записка с грозния си глас. — Га-а! Га-а! Га-а! Св. Минков, ПК, 28. И всякой път, когато от стаята излизаха разтревожени и раз-плакани люде, нямото дете веднага влизаше при баща си и го молеше за милост с тъжния си поглед, а понякога проплакваше с грозни звуци, които се откъртваха от гърдите му. Д. Талев, СК, 39. Яко изтича на улицата, надавайки грозни хрипливи викове. Д. Димов, Т, 251.
3. Прен. За проява, постъпка и под. — който е в рязко противоречие с изискванията на етиката и морала (при изразяване на възмущение, негодувание). — Той [фон Гайер] не е убил никого!.. — Но заповядва и плаща на убийците — отговори Мичкин. — Неговото престъпление е най-грозното... Д. Димов, Т, 591. — Аз зная защо не минаваш вече покрай тях. И постъпката ти е толкова грозна, че се срамувах пред жената заради тебе! П. Славински, МСК, 11. А какво пък, от друга страна, по-грозно и най-сра-мотно на света да заборави някой своето отечество, своите братя съотечественици. У, 1871, бр. 16, 252. Още малко търпение и ние трябва да извадим наяве грозните им дела [на духовниците], които не малко ще попръскат екзаршеското ви лице и които не правят чест освен на гръцките владици! НБ, 1876, бр. 53, 4.
4. Остар. Книж. Който всява страх, предизвиква ужас; страшен, ужасен, зловещ. Шумата на околните гори изпращаше глух и зловещ шум, който тъмнината правеше още по-грозен. Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 150. Затова при тази ненадейна среща и при негова [на Цанко] грозен вид те се спряха из-тръпнале от страх. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 8, 244-245. Гласът на Йоана Александра се издигна грозен и гневен. Ст. Загорчинов, ДПНН, 258. — А пък аз, като ти лепна един, ще ти изхвъркнат и двете очи! Колкото и да беше грозна заканата, тонът на Бебо беше доста примирителен, видът му не предвещаваше нищо такова. П. Вежинов, СО, 100. По едно време тъдява дошли римляните.. Те са водили грозни войни, заробвали са по-бедните. А. Каралийчев, С, 285. Тъмна рат / войски настъпваше напреко в Каменград / настървена за кръви, грозна и зловеща. П. П. Славейков, Оьбр. съч. Ш,
192. • За вест, слух и под. Ето че дотича из отдалеченото краище босоного хлапе и уплашено обади, че Пенка примряла от жега. Грозната вест се разнесе из уста в уста по цялото поле. Елин Пелин, Съч. I, 163. Нашите управници бяха вече изтървали Силистра. През април добруджанци научиха грозната новина, но продължиха да се бият със същата устойчивост и ревност. Техният войнишки морал не се беше разколебал. А. Каралийчев, ПГ, 168. На заранта всичкият метох знаеше вече, че тоя непознат Огнянов бил турски шпионин! Една от главните причини, а може би и единствената, задето хаджи Ровоама пръсна такъв грозен слух за Огнянова, беше тая, че той още не я почете с посещението си. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 63. // За план, замисъл и под. — който крие в себе си нещо лошо, някаква голяма заплаха за някого или за нещо. И разпален, в него кипваше жаждата за отмъщение.. Тия мисли го правеха мълчалив и скрити в главата се разрастваха на страшни и грозни планове. Елин Пелин, Съч. Ш, 152. Грозна си мисъл замисля: / как да стори, да направи, / че децата да погуби. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 226.
5. Прен. Много мъчителен, жесток, тежък, трудно поносим. С трепет гледаше той [дя
