ГРОЗДОБЕРЕЦ, мн. -рци, м. Рядко. Гроздоберач. По песъчливата и рохкава почва между дънерите сновяха с кошници гроздоберците — повечето млади хора. Д. Димов, Т, 3. И ей лозарите отново / връхлетяха я пак. /.. / Примре лозата в люти мъки / и викна с люта реч! — / Но кой ти чува... Гроздоберци / извиха надалеч. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 146-147. Тър, мър, нашите гроздоберци затътрят се на лозето си. Ил. Блъсков, СК, 62.
ГРОЗД ОБЕРК А1 ж. Рядко. Гроздоберачка. Из сънните улици тракат много коли и вред огласят песни на гроздоберките
— провлачени и тъжни. Г. Райчев, Избр. съч. I, 3.
ГРОЗДОБЕРКА2 ж. Диал. Сърповидно сечиво за рязане на гроздове от лози; косер.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГРОЗДОБЕРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до гроздобер и до гроздобе-ач; гроздоберен. От дворовете на къщите олитаха весели гроздоберски песни, придружени от свирене на акордеони. Д. Димов, Т, 17. Това са тежките гроздоберски коли, които скрибуцат по околните баири. К. Константинов, ППГ, 11. Отляво Стара планина дигаше своята стена, а в подножието й светеха гроздоберските огньове. Ив. Вазов, Съч. XXV, 34. Не знам кого ти повече привличаш — /не знам, но тук съм аз — и този път / из твоите простори да потичам, / напеви гроздоберски ме зоват. Л. Стефанова, СКО, 37.
ГРОЗДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до грозде и до грозд. Тук [в Дъс-кот] се ражда най-добрата пшеница в Търновския край. А гроздовите зърна са като орехи. А. Каралийчев, НЗ, 218. Когато през есента хаджи Павел го повика да иде в Церово да му вари там ракия от гроздовото джибре, mamo сподавя неприятното си чувство към него и става, та отива. Т. Влайков, Пр I, 122. Хората внасяха и наливаха в бъчвите смачканите гроздови зърна.
О. Василев, УП, 6. Нова студена вълна залива Франция и цяла Западна Европа.. Щети са причинени на гроздовата реколта. ВН, 1963, бр. 3735, 1. Гроздова чепка.
2. Който е приготвен от грозде. Там прева-ряваха ракия. В тия казани варяха и пра-щините за гроздова ракия: лозето на чорбаджията се виждаше отвъд реката под старото градище. Д. Марчевски, ДВ, 102. В къщи приготвяха за нас, малките, гроздов сок и вкусът на виното не беше непознат. Ст. Даскалов, БХ, 16. Гроздов мармелад. Гроздов мед. Гроздова мъст. Гроздово сладко.
3. Като същ. гроздова ж. Разг. Ракия от грозде; гроздовица, гроздовка, грозданка. В механите хлътваше крадешком по някой и се криеше в мрака дълбоко навътре, за да глътне набързо един петдесетдрамник гроздова, преди да се прибере в къщи. Д. Та-лев, ПК, 131-132. Аго Шабан бърка във вътрешния джоб на ватенката, вади оттам едно преполовено шише с гроздова и ми го подава с тържествуващи очи: — Заповядай! Н. Хайтов, ШГ, 87. Стоил натопи устните си в червения ликьор.. Олимпи гавръ-тна наведнъж гроздовата. Кл. Цачев, В,
43. // Разг. Количеството ракия, което се побира в една чаша. Изпих само две гроздови в кръчмата.
ГРОЗДОВИДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който има форма на грозд. Сроден с кварца е и минералът опал.. Външо се различава от кварца по това, че никога не образува кристали — той е аморфен (безформен). Среща се в неправилни, плътни маси, които често пъти имат., заоблена, бъбре-ковидна или гроздовидна повърхнина — по-добна на вкаменена пихтия. Геол. IX кл, 99-100. По своята външна прилика те [жлезите] се сравняват с мехурчета, тръбички, гроздчета и във връзка с това биват мехурчести, тръбести и гроздовидни. Ал. Гюровски, АЧ, 201.
О Гроздовидно съцветие. Вот. Съцветие грозд. Едро многогодишно растение [бял оман], полухраст, с вдървяващи се при основата си клонки. Цветните кошнички са събрани в гроздовидни съцветия на върха на стъблото. Н. Виходцевски, НЕР, 34-35.
ГРОЗДОВИЦА ж. Разг. Ракия от грозде; гроздова, гроздовка, грозданка. Прибраха се на топло под стряха мъжете.. А в ка-занджийниците вечер се пееха юнашки песни — точеше се на сребърни нишки преварената гроздовица. Г. Манов, КД, 96.
— Стойне, я стига си сновала, ами ни дай по чашка от гроздовицата. Какво имаме за хапване? Ем. Манов, ДСР, 149. А тази гроздовица е бистра като сълза и разклатиш ли я в чашата, прави синджир с мехури, колкото жабешки очи, които бавно се изгубват. Г. Краев, СТ, 38.
ГРОЗДОВКА ж. Разг. Ракия от грозде; гроздовица, гроздова, грозданка. Той държеше едно двадесет и пет драмче ракия и бавно взимаше сутринната си дажба на малки грътки през дълги промеждутъци. И не можеше да се каже от кое повече се наслаждаваше — дали от лютивината на парливата гроздовка или от бавния вървеж на времето. Т. Харманджиев, КВ, 6. — Ех — казва Бельо, — както ми се пие шуменска гроздовка, сега да съм на Кьошковете!.. — Свако лоша ракия не държи. Всяка година си вари от грозде и става бистра като сълза. Г. Краев, СТ, 20-21. Най-напред гостите заговориха за ракията, която, види се, Кумю им наливаше. Той каза, че това е гроздовка, собствено производство. Г. Ка-раславов, Избр. съч. VI, 245.
