приличаше на баща си Й. Йовков, АМГ, 72.
— Той е грозничък, но е добър момък. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 40. Тя [Надя] беше грозничка, ниска, с голям бюст и кръгло като ябълка лице. Върху лявата й буза личаха следи от изгаряне. А. Гуляшки, Л, 231. „Земи мене, Димо льо! / Черничка съм, грозничка, / барем ще ти докарам / девет крави ялови.“ Нар. пес., СбГЯ, 179.
ГРОЗНО нареч. 1. Като дразни с външния си вид естетическото чувство и предизвиква отвращение. Противоп. красиво, хубаво. Бяла черква представляваше още страшна гледка: .. опушени късове от камини или усамотени комини, около които зданието се сипнало — и само те останали и стърчат жаловито и грозно като някакви скелети! Ив. Вазов, Съч. XXV, 5. Сутринта планината беше цяла в бяло.. Мокрите стволи на буките грозно чернееха върху чистия фон на земята. X. Русев, ПЗ, 122. Той видя, че се намира в средата на малко вирче. Наоколо му тръстиките стърчаха грозно като ръждясали копия. А. Мандаджиев, ОШ, 89. • Разг. В съчет. със стои, седи и понякога с дат. обикн. от крат. лич. местоим. За означаване, че нещо нарушава естетичния външен вид на някого, не подхожда някъде. Противоп. хубаво. Тя е превързала главата си през челото с бяла кърпа.. Що си се вързала тъй? .. Че грозно ти стои! Й. Йовков, Б, 7-8. Стражарят тръгна. Голямата му глава издаваше необикновено дълъг и противен тил и върху нея фуражката стоеше и смешно, и грозно. Ем. Станев, ВТВ, 53. Тази завеса седи грозно тука, смени я.
2. По начин, дразнещ слуха или неприятен за гледане. Тя млящеше грозно с уста и говореше на дъщеря си. Елин Пелин, Съч. Ш,
23. Филип Тотю беше прочут песнопоец, а и дългият Жельо, макар да въсеше щръкналите вежди и да кривеше грозно своето кокалесто лице, не оставаше надире по дяво-литост и закачки. Ст. Дичев, ЗС I, 439-440.
— Хай мари, мецо, мецано, руното ти непрано — запя пак циганинът и за да не се посрами пред нас, той започна силно да придръпва синджира и муцуната й [на мечката] захвана грозно да се разтяга. Д. Не-миров, КБМ, кн. 3, 132.
3. По начин, несъобразен с добрите обноски, с приличието; непристойно, некрасиво. Вачев: Но аз я обичам! Петър: Е, вие се държите грозно. Вачев: Повярвайте ми, истина е! Н. Русев, П, 63.
4. Остар. Книж. Страшно, зловещо, ужас-но. Грозно стене вятърът през пукнатините на черния затвор. Хр. Смирненски, Съч. Ш, 230. „Не си ми ти син, не си, не тече в жилите ти кръвта на нашия род“, заговори той [баща ми], а очите му ме загледаха грозно.. „Отстъпник си ти, не мой син!“ Ст. Загорчинов, ДП, 226. Грозно и диво бучаха вълните и препречваха пътя на двамата бежанци. Ив. Вазов, Съч. VIII, 54. А Кирил беше тук, само на няколко крачки от него, гледаше го грозно и усещаше, че кръвта му непоносимо пари. Ст. Марков, ДБ, 239.
5. Жестоко, мъчително, труднопоносимо. Той само дигна ръка, та се прекръсти.., за да покаже нагледно, че не е поганец, или се прекръсти от чудо, че неговите съселяни имат дързостта да го обвиняват, че той напуснал тая вяра, която той, за да увар-ди, мъчил се е и потил толкова години по-грозно и от всяко добиче! М. Георгиев, Йзбр. разк., 198. Той си даваше добра сметка, че занапред и Росинка ще бъде на всяка крачка дебната от полицейски куршум, ще бъде може би убита или хваната и грозно изтезавана. Д. Ангелов, ЖС, 116. Тез майки клети, зверски разпрани, / тез деца дребни, грозно из клани, /../ ще родят, вярвам, наш-та свобода. Ив. Вазов, Съч. I, 42.
6. За означаване на много висока степен (в отрицателен смисъл) в проявата на някакво действие или качество, изразено с думата, към която се отнася; много, извънредно много, изключително. Живял в село бога-таш-скъперник. Измъчвал той своите ратаи.. Карал им се, грозно ги ругаел. Ран Босилек, СбХ, 53. — Заплашваш а, заплашваш! — грозно се развика кметът. — Искаш Европа да учудиш?! — повтори най-силните си думи той и закрещя до посиняване: — Въ-ъ-ъ-н, вън! Хр. Пелитев, ХО, 89-90. Той беше пъргав и млад, рогата му — яки, и Стария, заклещен в стеблата на бо-риките, щеше грозно да изпати, ако не беше неговата опитност. Н. Хайтов, ПГ, 48. Една наша дружка решила да измие дъските по наш пример, а майка й грозно й се скарала: „Що си наумила, мари? Да ни из-гние къщата ли искаш?“ ЖД, 1967, кн. 7, 9. Един [грешник], кой гледаше по-изумен / от всички други, със погледи мъгляви, / в лицето грозно обезобразен, / .. / към мене с тия думи се обърна. К. Величков, Ад (превод),
228.
7. Разг. С гл. съм, ставам и под. в 3 л. ед.
ч. Обикн. при крат. лич. местоим. в дат.
а) Означава, че от някого се изпитва неприятно, неприязнено чувство поради нарушаване на представите му за етика и естетика. Смути се той, та дори и червенинка пропълзя по лицето му, започна дъ върти очи
— да крие погледа си от нея. Стана й грозно да го гледа такъв.. Тя не беше го виждала да се колебае, да увърта, да се опитва да я залъгва и мами. Д. Талев, ПК, 345-346. Макар и да бях уверен напълно в непороч-ността на мисията си, макар и да знаех, че секи един беше в състояние да оцени това, се пак ми стана грозно, като са видях вързан сред града. 3. Стоянов, ЗБВ П, 387.
б) Означава, че от някого се изпитва чувство на страх. На дяда Гергя му стана грозно, страшно и наместо да влезе в обищината и
