Въпреки не беше мокър и гладен, Радомир се отби в дома на стария Мостин да предаде повелята на Войдан: людете да приготвят гробницата и параклиса за опелото. М. Смилова, ДСВ, 64. Корубести зидани гробници се туляха в сянката на няколко стари брястове. Ст. Загорчинов, ЛСС, 52. Семейната гробница на хаджи Драган, най-голямата в черковния двор, по-късно щеше да приеме и бабичката. Ем. Станев, ИК Ш,
106. Тракийска гробница.
2. Диал. Костница (Н. Геров, РБЯ).
ГРОБНИЦА ж. Диал. Вампирясала жена.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ГРОБНИЧАР, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Птица белогъзка; белотрътка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГРОБНО. Поет. Нарен. от гробен (във
2 знач.). Тия фабрики за гайтан, някога заг-лушително гърмящи с железните се вретена и колела, сега мълнаха гробно. Ив. Вазов, Съч. XXV, 17. По-близките къщи наоколо се притайваха с тъмни прозорци, гробно затихнали. Д. Талев, ГЧ, 353-354. През тайната на димните потоци звездни, / през ужаса на гробно млъкналите бездни, / заслушан аз минавам. П. К. Яворов, Съч. I, 160.
ГРОБОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Гробен. Настава мъртва или гробова тишина.. Но ето, не излазя и месечината и нейните бледни лъчи освещават кубето на голямата черква. Знан., 1875, бр. 12, 191. Гробов камък.
ГРОБОВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Поет. Гробен. И само тук-там осени вековни, / окастрени без жалост и сърце, / изправени над ямите гробовни, / молитвено издигаха ръце. А. Германов, М, 41. Но не с тоя сън гробовен, тежки, / аз желал бих да заспя в прахът. Ив. Вазов, ИГП (превод), 119. Бурята сърдита / заблъска в прозореца тъмен пак; / светкавица със трясък се преплита, / гробовна тишина — с гробовен мрак. К. Христов, ВС, 78.
ГРОБОВНО. Поет. Нареч. от гробовен. А вред — ни шум, ни лай, ни вик човешки — / гробовно сънна пустота. Хр. Смир-ненски, Съч. I, 91.
ГРОБОКОПАТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Гробокопач. Неговата звезда се ражда, щом удари камбаната за умряло. Дядо Вълко е прочут гробокопател. ВЦ, 1888, кн. 20, 32. — Пак ви повтарям, вие опропастявате страната, тикате с вашата глупава политика България към вярна гибел. — Вие сте нейните гробокопатели. Ив. Вазов, Съч. XXI, 135.
ГРОБОКОПАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Прил. от гробокопател.
ГРОБОКОПАТЕЛСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Дейност на гробокопател.
ГРОБОКОПАЧ м. Книж. 1. Остар. Гробар1; гробокопател. А за да не би да изкопаят гроба [на Атила] за скъпоценностите, затова го заровили нощя, като убили гро-бокопачите. У, 1871, бр. 23, 364. След като земаха всичко, щото тези злочестници имаха, гробокопачите ги заравяха по такъв начин, щото мъчно можеше да ся изнамери злодеянието им. ИЗ, 1874-1881, 173.
2. Прен. Човек, който подготвя гибелта на някого или на нещо; гробокопател. Като венец на всичко министър-председателят побърза да изпрати през май поздравителна телеграма от името на правителството до Фердинанд — зловещия гробокопач на българския народ. Д. Казасов, ВП, 402.
ГРОБУША ж. Диал. Престаряла жена, чиято смърт е близка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГРОБЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от гроб (в 1 знач.); малък гроб (обикн. на дете). Скръбта за Александърча изгуби в душата й прежната острина, но при първото накапване да се върнат в Пловдив, дето щяха да видят гробчето на детето, сълзи бликнаха в очите на Невенка. Ив. Вазов, Съч. XXV, 149. Жена му направи кръст от две сухи клончета и го забоде над мъничкото гроб-че. П. Вежинов, ДБ, 132. Около малките гробчета, покрити със зелена трева, растяха все избрани цветя: разкошни гергини, искрящи есенни божури. Ал. Бабек, МЕ, 182.
ГРОБЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от гробче.
ГРОГ, грогът, грога, мн. грогове, след числ. грога, м. 1. Само ед. Питие, приготвено от алкохол, обикн. ром или ракия, подсладена (обикн. гореща) вода и лимон. — Сега ще видиш какъв грог знам да правя! .. И той отвори долапа и започна да вади оттам тенджерка, чаши, захар и най-сетне прати мисис Лемб да му купи лимон. В. Измирлиев, СбСТ, 385. На близка маса са седнали двама мъже и пият своя сутрешен горещ грог. Т. Генов, Избр. пр, 69. Наоколо нямаше никой. Почти никой, защото на съседната маса възрастен мъж седеше пред чаша димящ грог. Б. Райнов, ЧЪ, 5.
2. Разг. Количество от това питие, което се вмества в една чаша. После отново ще мръдне на малка обиколка и в нощта за него ще има още много грогове и партии белот и банкноти, които жените послушно ще вадят от чанттите си. Б. Райнов, ДВ, 181. Донесете ми един грог.
— Англ. grog.
ГРОГИ неизм. 1. Жарг. Много уморен, грохнал от умора. Толкова много работих днес, гроги съм.
