2. Спорт. Състояние на зашеметеност, замаяност на боксьор от удар при боксов мач.
— От англ. groggy "нестабилен, клатещ се, опиянен,.
ГРОЗА1, мн. няма, ж. Остар. и диал.
1. Страх. На улицата останахме само аз и непознатият господин. Всичко това стана толкова бързо, че едва сега погледнах внимателно спътника си и, помня, мигом по жилите ми се разляха тръпки на гроза. Г. Райчев, Избр. съч. П, 219. Грозъо сякаш не уби: пропастта грабна жертвите му. И това беше дваж по-страшно!..; нему олекна уж, но го обхвана и грозата, дойде му да хукне нанякъде. А. Страшимиров, ЕД, 105. Минка гледаше как се въртят очите на буля Костанда и я хващаше гроза: ух, че про-тивна жена! М. Кремен, СС, 46.
2. С гл. съм или ставам в 3 л. ед. и дат. или вин. от крат. лич. местоим. гроза ми (ме) е (става). Изпитвам страх; страх ме е. Неволно безпокойство го обзе при мисълта за опасностите, които се крият за минувача из подобни подземия.. Беше му гроза вече в тоя зандан. Ив. Вазов, Съч. X, 128-129.
— Недей им взема децата от къщите, ще се разбяга, беим, селото.. Ами я да няма никого, нали ще ви бъде и вам гроза да живеете лете тука сами. Ц. Гинчев, ГК, 137. Но ето пещерата се стеснява и пред нас се отваря само една дупка, голяма, колкото да мине човек. Гроза ни става от тоя затворен пущинак. Ив. Вазов, Съч. XVII, 50. Я виж какво е тъмно на двора, мърчи като в рог; но как ми са види тъй като пусто, мене ма е гроза да сляза долу. Ил. Блъсков, ПБ Ш, 38.
ГРОЗА2, мн. няма, ж. Остар. Книж. Заплаха. Никой не може да си помисли, че Русия ще остане хладнокръвна зрителка в онези минути, когато са окаже гроза за съдбината на княжествата. НБ, 1876, бр.
9, 33. Ако долньото духовенство, т. е. поповете.., и да са състои от природни бъл-гаре, но грозата на гръцкия епископ обуздава сякого от тях. НБ, 1876, бр. 17, 67.
— Рус. гроза.
ГРОЗА3 ж. Само в съчет.: Иде ми гроза. Изглежда ми, вижда ми се грозно.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГРОЗАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Грозен (в 1 знач.). Между селото Бо-юкдере и прилежащето нему село Енимаха-ле ся намираше по онова време една къща от турска архитектура, която извън гледана виждаше ся твърде струпана и гроза-ва. П. Р. Славейков, ЦП Ш (превод), 84.
ГРОЗАВО нареч. Остар. и диал. Обикн. в съчет.: Иде ми грозаво. Струва ми се грозно. Мене ми са виждаше, право наистина, но не толкоз прилично това, що говореше той, и стидно и грозаво ми идеше някак да бъда последовател на человек, който с таквизи груби маниери защищаваше правдините на народа си. Лет., 1876, 38.
ГРОЗД, гроздът, грозда, мн. гроздове, след числ. грозда, м. 1. Зърна грозде на обща дръжка, които образуват едно цяло; чепка, кичур. Дядо Андрей откъсна черен грозд и хапна няколко зърна. К. Петканов, СВ, 185. Лозите почиваха като живи същества, иззад долните пожълтели листа надничаха узрелите гроздове, налени с меда на есенната благодат. Г. Караславов, Тат.,
130. Трапезата бе сложена под голям свод от лози, по които висяха узрели гроздове. Елин Пелин, Съч. IV, 18. Видяхме един вол, който протягаше шия, захапваше наведнъж по два-три грозда и ги поглъщаше с голяма наслада. А. Каралийчев, ПД, 152. И гроздът бавно златен сок налива, / и дъх излъхва розата свенлива. Ем. Попдимитров, СР, 24. От лоза грозд, и от трън къпина. П. Р. Славейков, БП П, 27.
2. Разш. Плодове или цветове на обща дръжка, които образуват едно цяло. — Ами я кажи, спомняш ли си за банана с големите триметрови листа и нависналите гроздове с плодове? П. Бобев, ЗП, 74. Павел надникна навън и видя две кокосови палми. От върховете им висяха цели гроздове зелени кокосови орехи. Гр. Угаров, ПСЗ, 590. Зарадваха погледа му бледосините гроздове на зюмбюлите. Д. Спространов, С, 181. Светлият връх на елата., се поклащаше леко от вятъра и люлееше като златисти украшения грозда от шишарки. П. Вежинов, ЗЧР, 116. Скоро над полусрутените зидове нависнаха ухаещите гроздове на люляка. Д. Калфов, Избр. разк., 24.
3. Еднородни неща, събрани накуп във форма на чепка грозде. Това е панаирът.. Големи алени чадъри на лимонададжии,..; гроздове пъстри балончета, вързани с конец и раздвижени. К. Константинов, ПЗ, 12-13. Те започнаха да излизат сърдити на групи, на групи от горното отвърстие, а после кацаха и се лепяха нагъсто на една недалечна бука. Там скоро се образува грамаден грозд от гъмжащи пчели. П. Здравков, НД, 134. Работел [бай Симов] с десетина въдички.. И измъквал не по една, не по две, а по цели букети, цели гроздове от мрени. Д. Калфов, KP, 83. Макар да бяха получили заповед да не грабят селищата, мнозина носеха отзад на коня торби брашно, селски дрехи или цели гроздове кокошки, навързани за краката. Ст. Загорчинов, ДП, 108. По улицата минаваше трамвай и когато по вратите му висяха гроздове от хора, Мария си мислеше, че младежите са луди по тия мачове. А. Наковски, МПП, 16.
О Съцветие грозд. Бот. Съцветие, при което цветовете са разположени върху дръжки на една неразклонена цветна ос. Цветовете [на акацията] са бели, събрани в съцветие грозд и отделят аромат. А. Коцев и др., Бтн VI кл, 118.
ГРОЗДАК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Грозд. Като в сън израсна напреде ми
