О Гробен човек. Индив. Гробник1 (във 2 знач.). — Не се мусете, братя стройници, не се чудете и вие, братя християни, не съм аз [Обрад] наистина дедец, ни гост, ни старец, или стройник, за да поучавам. Ходя и аз по българската земя и гробен човек станах вече. Ст. Загорчинов, ДП, 460.
ГРОБЕЦ, мн. -овце, ср. Умал. от гроб (в 1 знач.). Тебе на гробеца ти ще скачат, а ти за ръченица мислиш... Такива нелепи развеселявания идваха най-неочаквано,.., а страхът в сърцето не изчезваше. В. Андреев, ПР, 166. Той се заканваше, че за ония, които имат големи кореми, ще изкопае дълбоки гробове и ще затъпче отгоре им пръстта с два крака, а сиромасите ще полага в плитки гробовце и ще ги зарива нежно и кротко с мека земица. А. Каралийчев,
С, 97. Цветя днес нови посадихме / въз твоя гробец, майко, тих. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 142. [Стоян] им изкопа един гробец, / си закопа девет деца. Нар. пес., СбБрМ, 360.
ГРОБИЩА мн., ед. гробище, ср. Място, предназначено за погребване на мъртъвци. Божура мина покрай гробищата и между гробовете, по които блещукаха свещи, видя Ганаила. Й. Йовков, CЛ, 74. — Ето, година вече стана, откак., почива бедният там в манастирските гробища под дюла-та. Елин Пелин, Съч. IV, 59. Той чу отново шепота на боровете.. Така шумоляха понякога от морския вятър боровете в гробището на родния му град. Д. Димов, Т, 572. От жалбове неговата макя, / от жалби го в гробища не копа, / закопа го у равните дво-ри. Нар. пес., СбНУ XLV, 364.
О Заплаках на чужди гробища; ще заплача на чужди гробища. Разг. Разтревожих се (ще се разтревожа) излишно, без да има нужда, за чуждо нещастие. Някой си из-мрънква, че, нали, не е редно на шофьорите в работно време да се дава [пиене]... Но и тук Милойко е на поста си: — Хайде-е! — намесва се тощ — Пак заплакахме на чужди гробища! Ст. Йончев, ШД, 22. Вървя като кьорав кон през <турски> гробища. Диал. Вървя, без да гледам, без да обръщам внимание на нещата около себе си. Минавам като през (покрай) турски гробища. Разг. Минавам, без да забелязвам, без да поздравявам някого (обикн. се употребява като укор към някого). — Ей, Младене! — извика той. — Какво минаваш като през турски гробища. Я ела насам! А. Наковски, МПП,
104. Излезнаха и другите. Минават покрай Рада като покрай турски гробища. М. Георгиев, Избр. разк., 68. Мълча като турско гробище. Диал. Упорито мълча. Но неговото упорито и вечно мълчание най-много дразнеше останалите момчета и те по-стоянно го сърдеха. — Какво мълчиш като бъкел? — питаше Агапи. — Мълчи като турско гробище — добавяше друго. Ив.
Хаджимарчев, ОК, 26. Плача на чужди гробища. Разг. Тревожа се излишно, без нужда за чуждо нещастие. — Ар ни люде сте, внимавайте да не потъне гемията ви —.. — Не бери гайле — подхвърли Цветко Трайков..
— Недей да плачеш на чужди гробища — рече и бай Гоце. Д. Спространов, С, 70. Пращам / пратя на гробищата някого. Разг.
1. Убивам някого. 2. Ставам причина за смъртта на някого; уморявам.
ГРОБИЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. 1. Който се отнася до гробища. Чепе-ларецът поведе своя гостенин към селището на покойниците. Щом бутна гробищна-та врата, Рифат паша проговори: — Води ме на гроба, където почива старата Кадо-вица! А. Каралийчев, ПГ, 131. Тя беше приседнала на самата гробищна ограда. Ст. Дичев, ЗС II, 81. От било Караманица пътят сви наляво.. Встрани от пътя се мярнаха бели гробищни камъни. Н. Хайтов, ПП, 105. От височините на Татавла се открива всеобхващащ поглед: и към Босфора, и към Златния рог.. Само при безлуние е страш-но: тогава мъждеещите тук-там сокашки фенери напомнят гробищни кандила. Хр. Бръзицов, НЦ, 16.
2. Прен. Който е като присъщ на гробище или с нещо напомня за гробище; гробен. В празник младите изскачаха пременени насам, спотайваха се на двойки в цъфналите люляки; от време на време разпръсваха гробищната тишина със закачливите си смехове и после пак затихваха. Ст. Даскалов, ВМ, 33-34. Гробищно спокойствие милваше позлатените високи кули на цар Шишмановите и болярските къщи. А. Каралийчев, МИ, 40.
ГРОБЛЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от гроб; гробче.
ГРОБНИК1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Вампирясал човек, вампир.
2. Болен или престарял човек, на когото е наближило време да умира.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГРОБНИК2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Гарван; гробар2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГРОБНИНА ж. Остар. и диал. Гроб (в
1 знач.). Гробнината им не се знае, понеже никой не смеял да отиде и съпроводи износ-ванието и погребението на мъртвите им тела. К. Шапкаров, МЖБМ, 42. Спете тихо, служители прости/ на дълга, на светата родина, / мир на ваште страдалчески кости, / чест на вашата скръбна гробнина! Ив. Вазов, Съч. I, 137. Заплакала е Величка / Стояну на гробнината. / — Либе Стояне, Стояне, /защо не станеш, да видиш /твоите девет сирака. Нар. пес., СбВСт, 548.
ГРОБНИЦА ж. 1. Зидан гроб под земята или постройка, обикн. художествено оформена, където се погребват мъртъвци.
