диш и да чуеш, ще мълчиш като гроб! — продължи все така зъл и страшен Филип.
— Главата ти да откъснат, ще мълчиш! П. Стъпов, ГОВ, 127. — Хайде да се чукнем и да забравим тая работа. Нямаш никаква сметка да я ровиш и раздухваш. От мене не се плаши — аз мълча като гроб. К. Петка-нов, ДЧ, 380. Над (в) гроб<а> съм надникнал. Диал. Скоро ще умра от тежка болест, премеждие или старост. Толкова съм милял и жадувал за такова нещо, толкова съм обичал такъв живот.., та сега накрай време — е, че вика се, над гроба съм надникнал
— да зема да го разтуря! Т. Влайков, Д,
1892, кн. 3, 119-120. На чужд гроб сълзи роня; плача на чужд гроб. Разг. Тревожа се излишно, без нужда за чуждо нещастие. „Срам ме е заради вас, другари...“ — „Не плачи на чужд гроб, инспекторе!“ М. Мар-чевски, П, 274. Не съм на гроб камък; на гроб камък ли съм. Разг. Не съм нещо излишно или безчувствено, заслужавам внимание. И ние не сме на гроб камък, я?.. Благородни българи сме... Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 17. Ние го [бай Петър] отминахме, защото знаехме, че не можем да вземем на босия цървулите. Тогава народният човек се дигна оскърбен: — Хей, момчета, защо не спирате каруцата пред моя дом? Ами че аз да не съм на гроб камък? Хубава работа. А. Каралийчев, НЗ, 56. — Хак му е. Два пъти да му отрежат шията, пак му е малко. Че тая България да не се освободи за него? Другите на гроб камък ли са? Ст. Чилинги-ров, ПЖ, 21. От люлка<та> до гроб<а>. Книж. През целия живот. Те [другарите] отстъпваха.., за да се хвърлят в последната битка. Строгият глас и призивът на рога ги водеше от люлка до гроб. А. Дончев, СВС, 786. От люлката до гроба няма бял свят за роба. П. Р. Славейков, БП П,
28. Пред тебе глади, маже, а зад тебе гроб копае; напреде ти глади, маже, а отзад ти гроба копае. Разг. За лицемерен човек, който се държи любезно и угоднически към някого, а в същото време тайно се старае да му навреди, да му напакости. Той [владиката] е клети грък! Напреде ти глади, маже, а отзад ти гроб копае. Ил. Блъсков, ИС, 37. Ще се обърне в гроба; в гроба си се обърнал някой. Разг. Употребява се, за да се подчертае, че нещо казано или направено след смъртта на някого би го силно засегнало, разтревожило и разгневило, тъй като е об-ратното на неговите възгледи, желания. Ако майка ти види как живееш, би се обърнала в гроба.
ГРОБАР1, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който се занимава с изкопаване и заравяне на гробове. Той стои над гроба на баща си и замислено гледа как селските гробари рав-нодушно покриват с разкаляна, червеникава пръст ковчега на удавника. А. Гуляшки, СВ, 176. Аз съм бил намерен от гробаря на нашето село като дете само на няколко дни в една кошница. Той ме намерил в църковния двор, когато отишъл да копае гроб. Др. Попов, Р, 1927, бр. 237, 2. Помози бог ти, гробарю, / за кого гроб ти копаеш? П. Р. Славейков, Ден, 1875, кн. 19, 6.
ГРОБАР2, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Гарван; гробник2.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ГРОБАРНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Място, помещение, което прилича на гроб. Поиска му се да надникне и в стария свинарник, да закачи дядо Мишон. „Честито, дядо Мишоне! -..- Отърва се най-после и ти от твоя гробарник!“ Ст. Даскалов, СЛ, 487.
ГРОБАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до гробар1. Нататък... И тръгвам по-смел. / И стигнах туй бледно светило, / и цял затреперах от страх, / то беше гробарско кандило — / аз гроб да копаят видях. К. Христов, Избр. ст, 38. Гробарска лопата.
ГРОБАРСТВО, мн. няма, ср. Занятие на гробар1.
ГРОБЕ, -то, мн. няма, ср. Събир. Диал. Гробища. А до ден днешен в Дунево, посре-ди селото, стърчи струпана с камък и обрасла в бурени срутина.. бабите, когато се връщат на задушница от гробето, хвърлят по камък и викат „анатема“. А. Стра-шимиров, А, 577. Оня ден наш Пеню.. напълнил една торба пръст от турското гробе, жена му искала да поизлепи малко къщата. Г. Караславов, Избр. съч. П, 186. Наляла жълта бъклица, / че на гробето йо-тишла. Нар. пес., СбНУ XXV, 66.
ГРОБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил.
1. Който е свързан с гроб (в 1 и 3 знач.), гро-бовен. Висок кръст е побит там [на Еле-нин връх]. Това не е гробен знак, а короната въз главата на великана [Рила планина]. Ив. Вазов, Съч. XVII, 57. И как да не се стряска и страхува, когато гробните камъни често му наумяват по пътя, че много други пътници., са влезли в Делиормана, но не са излезли! Т. Икономов, ЧПГ, 27. На гробищата ти ми каза името му, написано на гробната плоча. Псих. 1861, 52.
2. Прен. Който е като присъщ на гроб или с нещо напомня за гроб (в 1 и 3 знач.); гробищен, гробовен. От време на време всичко стихваше и за една секунда само настъпваше гробна тишина. Ал. Бабек, МЕ, 69. Гората бе обвита с мъгла. Всред призрачна-та сивота на леса тежеше гробно мълчание. Ем. Станев, ПЕГ, 49. Само двамата бежанци се движеха из опустелия кър и нарушаваха гробния му покой. Ив. Вазов, Съч. XXV, 38. Заваля дъжд и в гробното безмълвие се чуваше ударът на всяка капка. И. Йовков, Разк. П, 120. Когато влазям в самата черква, лъхва ми в лицето един хладен, задушлив и гробен дъх. Ив. Вазов, Съч. XVI,
105.
