че може би скоро приятелят му ще се върне от Света гора, все го гризеше някакво съмнение. М. Смилова, ДСВ, 209. Завистта е като ръждата. Проникне ли в човешкото сърце, тя започва да го гризе, да дълбае, докато изсмуче всичката му добрина. Ив. Планински, БС, 48. Най-много питаме нашите българе в Румъния дали тяхната съвест не ги гризе, като показват едно осъдително равнодушие към безбройните жертви за нашата народна свобода? НБ, 1876, бр. 2, 5. Чувствования на отвращение и на омраза гризеха сърцето му. Н. Михайловс-ки, ПА (превод), 58.
4. Прен. Постоянно уязвявам, измъчвам някого. — Днес ми се виждаш кахърен. Христо махна с ръка, издаде мъката си. Баба Ерина остави хурката и седна при него.. — Зная, бачо ви Димитър иска да се дели. Оная нощ много му говорих, но той само мълчеше. Митра не го оставя на мира, все го гризе. К. Петканов, X, 95. — А ние гризем Рой, сякаш той е виновен за лошия ни хал! Рой Смит, нашето момче, представете си! Б. Йосифова, БЧМ, 82. гриза се
I. Страд. от гриза. — „Пие ли се мътна вода, / мътна вода, латинева, / гризе ли се сухо дърво, сухо дърво яблиново?“ Нар. пес., СбВСт, 647. II. Взаим. от гриза в 4 знач. Тази мисъл, че тя е тъй нещастна, лишена от родителски дом, от покровителство на близки, на баща и майка, които не вършеха друго, освен да се гризат помежду си, тази мисъл., сега я изпълни с безкрайно отчаяние. Л. Стоянов, Избр. съч. Ш, 413. — Ти искаш да превърнеш долината ни на черна дупка, в която да се гризем едни други — българи мохамедани и българи християни. А. Дончев, ВР, 173.
О Гриза кокал. Разг. Дадена ми е работа, от която се препитавам. Единственото наше движение, което са появлява от време на време, са заключава в това, че секи от нас желае да гризе кокала, да играе глупави роли. Знан., 1873, бр. 12, 191. Гриза костите (кокалите) на някого; гриза цървулите (подметките, подлогите) на някого. Разг. Говоря жлъчно, язвително за някого; зло-словя, одумвам. — Ей, знаеш ли какво събрание може да стане и щом всички разберат, че партията се е занимала, няма да гризат цървулите вече на Гана и Тончо, ами ще си плюнат на ръчичките и те. Ст. Даскалов, СЛ, 330.
ГРЙЗАНЕ ср. Гризене. Така — свободни и доволни — си живееха мишките и плъховете от Широката изба. Устройваха си сватби и кръщенета, съзтезания за бързо бягане и остро гризане. О. Василев, УП, 6. При онези насекоми, при които той [устният апарат] е нагоден за гризане, около устата има два нечифтни и три чифтни придатъка. М. Йосифов, НСН, 30.
ГРИЗАЧ м. 1. Само мн. Зоол. Разред бозайници със силно развити предни зъби, приспособени за гризене. Rodentia. Новата ера е ера на бозайниците на сушата и на птиците във въздуха.. От бозайниците се обособили: насекомоядни, ръкокрили, гризачи, копитни, хоботни, хищници и маймуни. Зоол. УП кл, 157. От гризачите най-разпространени са заекът, катерицата, лалугерът, полската мишка, а от насеко-моядните — къртицата и таралежът. М. Гловня и др., 33-34. При бозайниците ние си служим с имена като „тревопасни“, „хищници“, „насекомоядни“, „гризачи“ и т. н., за да означим някои от разредите, на които те са подразделени. М. Йосифов, НСН, 25-
26.
2. Всяко отделно животно от този разред. Понеже катерицата е гризач и резците й действуват като длето, то при дъвкането долната челюст се движи отпред-назад и обратно. П. Петков, СП, 11. Гризачът пасе ниско младите растения през целия есенно-зимен период и продължава вредителството си и под снега. ВН, 1960, бр. 2611, 2. Една кукумявка ежедневно унищожава по четири-пет мишки, а за година двойка кукумявки изтребват пет-шест хиляди гризачи. Ст. Дончев, ПНД, 35. Заекът е гризач.
ГРЙЗВАМ, -аш, несв.; гризна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. грйзнат, св., прех.
1. Веднъж или изведнъж отгризвам от нещо. // Хапвам нещо твърдо. Тук крехко коренче гризне [Мечо], там в мравуняк мравки близне. Ем. Станев, ГЧ, 10.
2. Прен. Остро, иронично уязвявам, засягам някого с думи, факти. — Тогава върви в Па-рория при Григорий. И ядно и насмешливо го гризна: — Ходи там, на корема на калугерите въглени туряше за пари, а сега питаш що е грях. Tu cu mam и нечестивец, както са всички тия. Ст. Загорчинов, ДП, 36.
3. Прен. За съвест, мисъл, чувство — изведнъж или еднократно се проявявам мъчително, гнетящо за някого. Лошо предчувствие гризна сърцето ми. Защо и двамата мълчат? Сп. Кралевски, ВО, 28. гризвам се, гризна се страд. Целта е много ясна: да се гризне по заобиколен начин „Хемус“, а навярно и онзи, който je помагал при отпечатване книгите на Йовкова. Д. Подвърза-чов, СбАСЕП, 377-378.
ГРЙЗВАНЕ ср. Отгл. същ. от гризвам и от гризвам се. Следователят бе отвърнал глава, без да разбере защо: от неволно гризване на съвестта или просто от негодувание срещу тия досадни срещи... Ем. Ма-нов, БГ, 139.
ГРИЗЕНЕ ср. Отгл. същ. от гриза и от гриза се; гризане. Отровата на съмнението — то е страшно нещо! Аз сам съм изпитвал лютото й гризене. Ив. Вазов, Съч. IX, 67. Той не усещаше никакво гризене на съвестта си, защото работа в стан