образи, които са увличали и мамили фантазията му към творчество. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 110.
2. Остар. и диал. Който има грижи, тревоги; грижлив, грижен. — Ех! — продължаваше да дума старецът,., отколе аз живея на този лъжовен и грижовен свят. Ил. Блъс-ков, РК, 8. — Кажи ми, та ма не лъжи: / защо си толкоз грижовна, / грижовна и кахъ-ровна? Нар. пес., СбНУ XIV, 54.
ГРИЖОВЙТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Загрижен, грижлив (в 1, 3 и 4 знач.); грижовен, тревожен. Гюл девойкя под бел гюл заспала. / Гюл се рони, по девойкя пада, / девойкя му тиом отговара: / „Постой, гюле, не падай по мене, / че язе съм, гюле, ядовита, гюле, грижовита.“ Нар. пес., СбНУ XIV, 397. Грижовит стопанин. Грижовит поглед.
ГРИЖОВНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Грижлив човек. И тоя грижовник за доброто на поверения нему момък не се забавя да посвети строгия баща в хайманлъ-ците на неговото хрисимо чедо. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 129. Жена му, чист-ница, добра къщовница и зла скъперница, доста му помогна да стане порядъчен чиновник, примирен съпруг и грижовник. Т. Харманджиев, Р, 11. Почитай баща си и майка си и в старостта им бъди техен усърден прихранител, грижовник, приятел и покровител. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 191.
ГРИЖОВНИЦА ж. Остар. Книж. Грижлива жена. В грешната майка на светеца поетът е възсъздал една хасъл българка, грижовница за своето добро и доброто на своя „непрокопсаник“ син. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 171.
ГРИЖОВНО. Книж. Нареч. от грижовен; грижливо. Под кръстчетата следваха много други знаци, които подсещаха Саму-ила що има да върши през деня. — .. Всеки знак той изрязваше грижовно и с любов, без да бърза. А. Дончев, СВС, 148. Станка като че се стопи. Майката я заглеждаше грижовно, но не смееше зе нищо да попита. Г. Караславов, ОХ I, 291. Вечерта Росинка разтри Витка, уви я добре и легна до нея.
— Сега по-добре ли си? — попита я грижовно. Д. Ангелов, ЖС, 384. — Само да не паднеш, чедо! — прибави старецът грижовно. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 357.
ГРИЖОВНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Качество или проява на грижовен; грижливост. Но малките добродетели — грижовност, постоянство, пристойност
— те правят поетиката на поведението. Б. Болгар, ПД, 164. Тя забеляза, че яката на Матъовото палто беше измачкана, и започна да оправя краищата й със сестринс-ка грижовност. Д. Ангелов, ЖС, 114. Дядо Щилян едва не заплака като видя пепелищата на нашата бивша амбулатория, която с толкова любов и грижовност бе обзавел. П. Вежинов, ЗНН, 170. През цялата си творческа дейност народният поет с грижовност се отнася към българския език, към неговото обогатяване и развитие. Христом. VII кл, 59.
ГРИЗА, -еш, мин. св. гризах, несв., прех.
1. Като стържа със зъби нещо твърдо, отделям от него дребни частици, за да ги изям; глождя. — Какво правят зайците, не гризат ли фиданките? И. Йовков, ПГ, 98. Спомни си как момченцето й гризеше варена царевица и как се разплака, щом чу да търсят майка му. М. Грубешлиева, ПИУ, 228. Разтъжило се, разплакало се сивото зайче под един храст; плаче и си нарежда:
Отсякъде ме сполита беда, а няма с какво да се браня.. Наистина, зъбците ми добре гризат зеле и глождат кора, но не могат да хапят." Д. Манчов, БЕ П, 106-107. „А сега, казва той [Козма], захвърлят книгите, за да ги гризат молците“. Зн, 1875, бр. 10,
158. // Ям нещо твърдо, като отхапвам по малко. Из широката стая тичаха деца.. Едно влачеше по пода страшно осакатено дървено конче, друго гризеше бисквита. Г. Райчев, ЗК, 233. В междучасията учениците гризеха парчета царевичен хляб и главички лук... Ал. Спасов, С, 22.// Хапя, притискам силно със зъби нещо. Пеню непрекъснато гризеше устни и повтаряше с тих, отпаднал глас: — Пие ми се вода... К. Пет-канов, МЗК, 101. Павел наблюдаваше как баща му., дърпа края на мустака си и го гризе нервно. Елин Пелин, Съч. Ш, 55. Когато един арабски ат се разпали, той захваща с копитата си да копае земята, да гризе юздите. Ст. Ботьов, К (превод), 158.
2. Прен. За болест, недъг и под. — причинявам физическа болка, страдание в организма на човека; глождя, разяждам. Някакъв незнаен недъг гризеше здравето на това нежно и мило дете. Елин Пелин, Съч. Ш, 23-24. — И защо да имаме право да се пазим от всяка епидемия, която гризе тялото, а тази, по-страшната от всичките, която заразява и разлага нашите души, трябва да приемаме и търпим! Г. Райчев, Избр. съч.
II, 9.
3. Прен. За съвест, мисъл, неприятно чувство — причинявам душевни, нравствени страдания у някого; глождя, измъчвам, гнетя. Може би знаменитият химик е бил религиозен и благонравен човек и тъй като го е гризела съвестта за нещастията, които неговото откритие прави на човечеството, поискал да отдели от милионните си печалби една премия за успокоение на съвестта... Кр. Белев, 3, 29. — Не можех, Елено, да простя на никой болярин да ме обиди, на тебе най-малко. Все тази мисъл ме гризеше, че и ти си болярка, и на, това не можех да ти простя. Ст. Загорчинов, ДП, 447. Колчем се отдадеше на радостта,
