над децата много пъти ги похабява. У, 1871, бр. 17, 268.
ГРИЖИЦА ж. Рядко. Умал. от грижа.
— Цонке, хвръкна моминство, дойде домакинство. Грижици нови, но те са от бога благословени. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 64.
ГРИЖЛИВ, а, -о, мн. -и, прил. 1. Който полага грижи, който се старае; прилежен, старателен, внимателен, грижовен. Около него се защура Стоилка.., кокалеста женица.., ала добра и грижлива къщовница. Елин Пелин, Съч. II, 20. Вечерята беше доста шумна и весела, но гостенката отведнъж се почувствува уморена и грижливата й майка побърза да я отведе в някогашната нейна стаичка. Д. Талев, И, 218. В някои от дюкяните грижливите стопани бяха запазили лампите. Д. Спространов, С, 31. Знаех — това е моята хазайка, старата сръб-киня Любица Петрович. Преди пет месеца застреляха мъжа й всред градчето. Наш го застреля.. И въпреки това майка Любица продължаваше да е добра и грижлива към мен. П. Вежинов, НС, 21. Грижливата стопанка сега дои пенливо мляко от млечната биволица за попара на дребните деца, кои сега най-сладко спят. Ц. Гинчев, ДТ, 8.
2. Който е направен, извършен с грижа, със старание; грижовен. На отделна страница с по-чист и по-грижлив почерк бяха наредени сборовете на годишните разноски. Г. Кара-славов, Избр. съч. I, 372. Произходът и етимоложкото произхождение на имената българин и България са били отдавна предмет на многобройни грижливи изучвания. П. Делирадев, БГХ, 12 .В папките бяха грижливите описания на шестте скали в района и нишите по тях. К, 1970, кн. 7, 30.
3. Диал. Който има грижи, тревоги; загрижен, тревожен, грижовен. Кога ма видиш луд пиян, / насреща ми да не излизаш / грижлива и кахърлива; / мъжка ми рожба да зе-меш, / среща ми да ми излезеш, / весело да са засмееш. Нар. пес., СбГЯ, 137. „Попитай, синко, булката: / що по двор ходи грижлива / грижлива, та не весела, / под було черно заноси; / дали е либе либила / или й майка домиля?“ Нар. пес., СбГЯ, 39-40
4. Диал. Който съдържа или изразява грижа, безпокойство, тревога; загрижен, тревожен, грижовен. — Избави нас от лукаваго и всякого зачувай от зла среща, божичко милостиви! — свърши молитвата си Кирилица,.. хвърли грижлив поглед към спящите си деца и легна. Елин Пелин, Съч. I, 53.
ГРИЖЛЙВИЧКО. Нареч. от грижли-вичък. Писмото беше написано грижливич-ко, със сравнително малко грешки.
ГРИЖЛЙВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от грижлив; сравнително грижлив. Той е грижливичък домакин.
ГРИЖЛЙВО нареч. С грижа, със старание; прилежно, старателно, внимателно, грижовно. Беше изметено и чисто, стъклата на прозорците бяха изтрити, вещите
— грижливо и хубаво наредени. Й. Йовков, Разк. П, 43. Списъкът е проверен грижливо, хората — готови за път. Л. Стоянов, X, 12. А тях, старите класически езици, макар и без сърце, изучавах ги грижливо. Т. Влай-ков, Съч. 1П, 44. Набра игличина и седна върху топлата земя да вие венец. Тя го виеше полека, грижливо. Елин Пелин, Съч. П, 48. Любовта е тайна, която грижливо пазим, но идва момент, когато тя трябва да се разкрие... Д. Кисьов, Щ, 516.
ГРИЖЛЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество или проява на грижлив; грижовност. Детето е расло и свикнало на мълчали-вост, усилвана още повече и от грижли-востта на родителите да го отстранят от другарене и игри с връстници. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 115. На тия листове са бележките ми, които вчера с особена грижливост приготвих за днешната си сказка. Т. Влайков, Съч. Ш, 48. И момите, а най-вече майките им, знаеха кои ергени са дошли за женене и всеки от тях бе с не по-малка грижливост премерен, претеглен и градиран в стълбата на вероятностите с нужния еснафски коефициент на приемливост. Ив. Хаджийски, БДНН П, 139.
ГРЙЖНИЦИ само мн. Диал. Потури от гриж.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ГРЙЖНО. Остар. Поет. Нареч. от грижен. Грижно клюмнали дръвчета / леко си листата ронят, / а над тях високо горе / бавно облаци се гонят. Чичо Стоян, ЧК, 102. И ти от всички цветя него [сърцето ми] / най-обикна... / И всяка вечер го милу-ваш — / грижно пазиш. Ц. Церковски, Съч.
I, 119 .И като стигнаха [Херман и Доротея] лазето, влязоха вече във тъмното. / Херман я водеше низом по многото плочи.. / Силният момък подпираше грижно девойката скъпа. А. Разцветников, Избр. пр П1 (превод), 133.
ГРИЖОВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. 1. Грижлив. Грижовен къщовник е бил старият. Всичко сам беше направил и във всичко имаше пръста на майстор и стопанин. Г. Караславов, Тат., 256. В желанието на Султана да посвети по-малкия си син на науката., имаше суета.. Имаше и много майчинска любов в това желание на Султана — любов прозорлива и грижовна: по-малкият й син беше по-слаб телесно и бащиният му занаят би бил тежък за него. Д. Талев, ЖС, 145. Всичко беше чисто, спретнато — личеше грижовната ръка на домакинята. Д. Спространов, С, 307. Тая форма свидетелствува както за извънреден художествен вкус, тъй и за грижовно изучаване и дълговременно вмисляне в ония
