какво внимание, загриженост за някого или нещо. Грижа ме е; много (малко) ме е грижа; не ме е грижа за (от) някого, за (от) нещо. Разг. Пренебр. Не се интересувам от някого или от нещо. — Да я гледат и съседи, и роднини, цяло село край дворите й нека се сбира: от кого ще я е грижа нея да се крие! П. Тодоров, Събр. пр П, 116. Кога ли ще се върне! Най-напред ще отиде да се наяде, то се знае. Много го е грижа, че някой чака пред вратата му. Кл. Цачев, В, 33. — Ами какво щат да кажат за нас хората? — попита майка ми. — Нека говорят каквото щат. Нас хората не хранят, а храниме са сами и затова малко ни е грижа какво щат mue за нас да кажат, каза баща ми. Л. Кара-велов, Съч. IV, 16. Девета грижа. Разг.\ Сетна грижа. Диал. Последното, за което се безпокоя. То ми е девета грижа. П. Р. Славейков, БП II, 166. Не ще остана без куча грижа. Диал. Ще се погрижи някой и за мене. Отбивам си грижата за някого, за нещо. Разг. Изпълнявам някакво задължение, свършвам някаква работа, която няма повече да ме занимава или безпокои. Брат ми..
— работеше на дюгена.., изкарваше се поне хляба сам.. А пък аз, на когото баща ми имаше по-големи надежди и за когото можеше да се каже, че си е отбил грижата, защото можеше да каже совестно, че ми е дал хляб на ръката, аз., да остана без хляб и да се върна пак при него да ме храни. П. Р. Славейков, Избр. пр П, 98-99.
ГРЙЖА СЕ, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. 1. С предл. за. Полагам грижи, старая се, трудя се за нещо. И макар да беше малко скъперник, не беше строг в сметките си, помагаше на хората и се грижеше за селските работи. Елин Пелин, Съч. Ш, 9. — Ще се грижите вие четиримата за добрия ред в селото, за прехраната. Тия, които имат повече, ще дадат на тия, които нямат. Д. Талев, И, 518. Тя се грижела за къщата, помагала в полската работа, на стадото и четяла книги... Ив. Карановс-ки, Разк. I, 154. Той си имаше управител, който се грижеше за имота му. А. Гуляш-ки, ЗР, YJ.JAqpuH не се грижеше вече за стадото си. Й. Йовков, СЛ, 114. В то време са настаниха що-годе и школски настоятели, които да нагледват училищата и да са грижат за поддържането им. У, 1871, бр. 20, 306. // С предл. з а. Стремя се, старая се да помогна, да бъда полезен някому. Борис Глаушев се грижеше като роден брат за болния си другар, но малко можеше да му помогне и нямаше с що да му помогне. Д. Талев, И, 633. — Друго ме вълнува мене. Кой ще гледа децата? Ние имаме четири деца.. Тя ми пише аз да се грижа за тях, разбирате ли? Св. Минков, ДА, 42. — Майка ми е стара. Не живее при менеА но аз се грижа, колкото мога, за нея. Й. Йовков, ВАХ, 50. Ще си е спомнял поетът за своя баща, който го е съветвал, който се е грижел за него, който го е обичал. БР, 1931, кн. 4-5,
156. Докторът от добро желание към тебе каза, че за такъв дълъг път ще ти трябва и другар, който да се грижи за тебе. Ил. Блъсков, ДБ, 60.
2. Диал. Имам грижи, изпитвам безпокойство за някого или за нещо; безпокоя се, тревожа се. Всичките селяни българи бяха като сварени, защото чакаха да им дойде до главата някое зло, а най-вече се грижеха тия, които имаха моми, да не се залови на инат [беят] да им изтурчи децата. Ц. Гинчев, ГК, 300. „Даскалът е жив и здрав.., не се грижи, даскалице“... Ив. Вазов, Съч. ХХГП, 179. — Бог да прости, куме.. Ти се не грижи и не мисли, ами гледай да си намериш някоя., да ти гледа къщата. Елин Пелин, Съч. П, 17. — Как да са не грижа! — казал болният. — Аз съм ги хранил и обличал, аз съм ги учил и возпитавал, аз съм ги направил хора, а тие заборавиха длъжностите си и направиха ма „резил маскара“! Л. Кара-велов, Съч. IV, 199. — Сбогом! Остани сбогом и ти, Радке, недей са грижи; майчицата ти ще оздравее и ти ще са радваш. У, 1871, бр. 11, 169.
О Малко се грижа за някого или за нещо. Разг. Не ме интересува, не мисля за някого или за нещо. Утре тая вест щеше да се разчуе навсякъде, кой щеше да я повярва! Ши-оил малко се грижеше за това. Й. Йовков, СЛ, 5. Блъгарски войски, ако и да бяха останали на Дунав, малко ся грижеха за неприятелите, а Святослав не ся маяше. Е. Мутева, РБЦ (превод), 89.
ГРИЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Диал. 1. Който има грижи, тревоги; загрижен, тревожен. „Яно, каква е таз твоя промяна? /Весела беше за час и засмяна, —/що е, че ходиш тъй грижна, неволна?“ П. П. Славейков, Събр. съч. I, 28. Стояновата майчица, / тя си на Стоян думаше: / „Стоене, олум, Стоене! / Та що си грижен, кахъ-рен? /.. Дали ти стадо болнаво, / или ти пцета бяс фана?“ Нар. пес., СбГЯ, 44.
2. Който е изпълнен с тревога или изразява тревога; загрижен, тревожен, грижовен, грижлив. — Донеси ми вино тройгодишно, / да разтопля кръв юнашка, люта, / да раз-туша мое сърце грижно. Ив. Вазов, Съч. П, 82. Грижен поглед.
3. Грижлив (в 1 знач.), грижовен. А старата Чернюва майка — тя си бе пак грижната къщовница, която, щом изтърве работата от ръце, замисляше се за какво е било някога, хе, в минали години. А. Страшимиров, А, 140. — Слушай, мъжо Мързелане, няма то така да стане — рекла грижната съпруга,
— трябва да поставиш друга [керемидка]/ А. Разцветников, ОНН, 36. Докато грижната стопанка там станеше / и гости канеше, Дойчин се вече беше / заплеснал в разговор. П. П. Славейков, Събр. съч. Ш, 173.
ГРИЖЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от грижа се. Безмерно грижене и треперене
