цията почти нямаше, пък и колкото имаше, раздавачът я вършеше сам. Й. Йовков, ПК, 108. "Ябока е само за гризене, / пръс-тенче е половин либене. " Нар. пес., СбНУ, 404.
TPH3ÈTKA ж. Във Франция — млада жена от нисък произход с леко поведение. Той беше следвал правото в някои френски градове, после в Париж. Той беше го учил повече по бирариите и кафенетата,., в латинския квартал, във веселото общество на богатите французки студенти и веселите гризетки, тъй обичани от Пол де Кока като героини за романите му. Ив. Вазов, Н, 62-63.
— От фр. grisette през рус. гризетка.
ГРИЗЙНИ, ед. (рядко) гризйна, ж. Вид тестено изделие — препечени тестени пръчки, по-дебели от солетите, понякога с подправки. Четвъртата кикимора засилва изкуствено апетита си със стари гризини. Й. Попов, ИЖП, 29. Гризини със сусам.
ГРИЗКАМ, -аш, несв., прех. Жарг. Ям. Не устоях, стомахът ми потрепера и заръ-фах крилцето като първия човек.. Хамлет яде мръвки! Хамлет, моля ви се, гризка пилешка кълка! Т. Краев, СТ, 9. — Ако искаш работа — плащай! Давай чека. Да не мислиш, че като отида там, пясък ще гриз-кам! Пиши! С. Чернишев, ВМ, 137. гризкам се страд.
ГРЙЗКАНЕ ср. Жарг. Отгл. същ. от гризкам и от гризкам се; ядене.
ГРИЗЛИ неизм. Обикн. като прилож. в съчет. с мечка. Голяма сива северноамериканска мечка. Ursus horribilis. Като най-сил-на и най-свирепа се смята сивата мечка, или гризли. К. Тулешков, ХЖ, 35. Мечка гризли.
— Англ. grizzly.
ГРЙЗНА. Вж. г р и з в а м.
ГРИЗУ неизм. Спец. Обикн. като прилож. в съчет. с газ. Безцветен, избухлив, задушлив газ, който се образува в каменовъглените мини и съдържа въглеводороди (предимно метан). Метанът се намира и във въглищните мини като рудничен газ, или газ гризу. Хим. X кл, 1965, 8. Минните галерии се осветляват с електричество, а вентилационните уредби прогонват газа гризу от тях. В. Цокова, ВС, 41. С помощта на специална предпазна обвивка, в която е вградена активната част на електрическата апаратура, в каменовъглените мини ще се предотвратяват избухванията на газа гризу, причинени от електрически искри. ВН, 1959, бр. 2526,1.
— Фр. grisou.
ГРИЗУНОСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Спец. Който съдържа газ гризу. Сега в механизирането на добивните процеси се използуват почти изключително минни машини, задвижвани с електрическа енергия. Те са конструирани взривобезопасно за работа в гризуносни въглищни пластове. X. Попйорданов и др., ПИ, 52.
26 Речник на българския език, т. III
ГРИЛ, грйлът, грйла, мн. грйлове, след числ. грйла, м. 1. Скара за печене на месо, обикн. електрическа или с дървени въглища..
2. Електрически уред за печене на пилета, големи парчета месо и др. с приспособление за захващане и въртене на месото, така че то да се изпече равномерно. В хотела специалитетите са от американската кухня.. Топлите ястия включват месо на грил. Диал., 1990, бр. 6, 8. Пека пиле на грил.
— Англ. grill, фр. grill.
ГРИМ, гримът, грима, мн. (рядко) грй-мове, м. 1. Средства, обикн. козметични (пудри, бои, моливи и под.), за променяне на лицето. По нежната кожа на лицето й, лишено от всякакъв грим, се разливаше лека руменина. Й. Йовков, В АХ, 47. Гримът се подготвя от сажди, въглен, горена слама, белило и червило, а костюмите били най-разнообразни и пъстри, най-често случайно попаднали. Лит. X кл, 115. Докато е слагал грима на лицето си, той [артистът] вече е навлязъл в образа — и най-добре трябва да помни своята най-близка задача. Н. Ли-лиев, Съч. Ш, 273.
2. Подчертаване на чертите (и прикриване на недостатъците) на (женско) лице с такива средства, с цел разкрасяване. Никой по-хубаво от нея не умееше с лек грим да подчертава хубостта си. М. Грубешлиева, ПП, 15.
3. Само ед. Театр. Изкуство за гримировка, гримиране. Твърде важна и специфична съставка от изкуството на актьора е гримът. Ст. Грудев, АБ, 40. За актьорското майсторство също е изключително важно умението да се индивидуализира обръзът, да се намерят такива детайли във физическото поведение, в словото, в грима и костюма, които да направят героя неповторим, различен от тези образи, които актьорът е създал. Т, 1956, кн. 4, 47. Костюмите са сносни, но гримът на изпълнителите, играта на солистите и второстепенните роли са лоши. К, 1926, бр. 90, 3. Сполучлив грим.
— Фр. grime през рус. грим.
ГРИМАСА ж. Преднамерено или неволно изкривяване на чертите на лицето като външен израз на някакво чувство или усещане. Спря се, после бързо-бързо се упъти към мене със свойствената си блага и някак си виновна гримаса на лицето. Елин Пелин, Съч. IV, 134. Почти не познах моя приятел. Той беше бледен, гримаса на страдание беше изкривила лицето му. Й. Йовков, Разк. Ш, 123. Нов лъх мирис ме обля и аз отвърнах лице от писмото. Представих си в тоя миг Ирина.. И ето върху нейното лице гримаса на изумление, грима
