2. Място, дето кладат огън на Бъдни вечер, да се греят (Н. Геров, РБЯ).
3. Топло място край огнището (Вл. Георгиев и др., БЕР).
ГРИБ1, грйбът, грйба, мн. грйбове, след числ. грйба, м. Голяма рибарска мрежа, която се тегли от брега. Ловът й [на хамсията] се извършва с обичайните за морския ни риболов уреди — даляни, грйбове. Пр, 1952, кн. 5, 44. В крайбрежния риболов се използуват главно грйбове и даляни, а в дълбоките води — гъргъри и тралове. Г. Костов и др., К, 164.
— От гр. ypitpoq.
ГРИБ2 грйбът, грйба, мн. грйбове, след числ. грйба, м. Остар. Книж. Гъба. При тия земни произведения принадлежат и различните грйбове (които тука обикновено наричат гъби), които биват многовидни и изрядни за ястие и според множеството си имат и различни именования. Н. Рилски, ОМР, 6.
— Рус. гриб.
ГРИБА ж. Диал. 1. Градинарско гребло. 2. Гриб!.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГРИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. за гълъб, сокол — сив или изпъстрен със сиво. Само гугутка се обажда изрядко от сенчеста круша или грив гълъб усамотено пре-фюфюква с криле към гората. Елин Пелин, Съч. I, 160. Грив сокол. И За очи, вежди и др. — сив, сивкав. Очите му сиви, веждите му гриви, краката му криви. П. Р. Славейков, БПII, 39. Гриви очи.
ГРИВА ж. Дълги косми върху шията на кон, лъв и други животни. Нещо сладко се топи в гърдите му, от очите му се пророн-ва сълза и пада върху бялата грива на коня му. И. Йовков, CЛ, 145. Конете отскокнаха назад с настръхнали гриви и опашки и еска-дронът бежишком се отдалечи до една ръ-тлина. Ив. Вазов, Съч. VIII, 148. Първата нощ завари птичката в пустинята.. Събуди я грозният рев на един лъв, който се връщаше от близкото село с окървавени лапи, трескави очи и разпиляна грива. А. Каралийчев, ПГ, 6. Отидох да го [елена] видя.. Беше с проскубан гръб, с жилест врат, обрасъл с червеникавокафява грива. Ем. Станев, ЯГ, 112. Я да би имал две чаши злато.. / би си нанижал жене на гърло, /.. / дете на капа, конъо на грива. Нар. пес., СбАИ, 278. • За буйна дълга коса. Изплаших се от трескавия й поглед, с който гледаше дансинга, дето русокосата все още продължаваше да развява гривата си. К. Калчев, ДНГ, 80. Неотразимо и силно тая музика завладяваше, трогваше и увличаше. И сам той, тънкият и строг критик, забрави да следи.., наведе глава, пепелявата грива скри лицето му и както всички други, слушаше, забравен и унесен. Й. Йовков, Разк. I, 181.
ГРИВАР, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Гривяк; гривеч, гривек.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГРИВЕК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Гривяк; гривар, гривеч. В тия топли и тихи вечерни часове гривеците пееха особено силно и гората се тресеше от техните дълбоки, гърлени гукания. Ем. Станев, ПЕГ, 96. — Може да ми се мерне отнякъде някой гривек, някоя дива гургулица. А пък не е изключено да ми тупне и някой и друг тлъст пъдпъдък — има ги по тия места. Д. Калфов, ИТШ, 59. Бай Дончо буташе биволите и свирукаше. Наоколо шумяха житни ниви.. Гукаха гривеци, плачеха дребни деца в люлките под крушите. А. Каралийчев,
В, 79. ч
ГРИВЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За кон, лъв и под. — който е с голяма, дълга грива. Бариерата беше спусната. Пред нея, на тесния междуселски път, който пресичаше линията., се дърпаха уплашени два буйни гривести коня, впрегнати в новичка шарена каруца. Ив. Марков, М, 59. Кроеше да си купи писана каруца, да впрегне в нея гривести, стройни кобили и ненадейно да се яви в родното си село. К. Петканов, ОБ, 222. И никой не поглеждаше към гордий лъв, на зверовете царя пръв. Хвана го срам като видя това. Той вдигна гривеста глава, нададе страшен рев, презрителен към панаира унизителен. Елин Пелин, ПР, 39. • Обр. Ала отца Натанаила вълнуваха други мисли. Той бе отхвърлил назад гривестата си глава, държеше в ръка чашата с вино, а не пиеше. Ст. Дичев, ЗС I, 429. Чомбазов клатеше неопределено едрата си гривеста глава. Г. Караславов, ОХ IV, 113.
2. За сокол, вълк и др. — който има грива. „Пусни сокола Сивко още веднъж“, шепне ми боляринът, кога притърчах до него. „Гърчето и то ще пусне своя, гривестия, та да видим чий сокол ще излети по-горе, на облог се хванахме.“ Ст. Загорчинов, ДП, 301. През 1940 г. кожата попада в ръцете на д-р Инго Крумбигел. Заедно с проф. Криг той решава, че животното, на което е принадлежала тя, е разновидност на известния гривест вълк, който обитава тези райони. Вселена 69, 317. За най-близки родоначалници на домашната овца се смятат четири вида диви овце: муфлон, ар-кар, аргал и гривеста овца. Кр. Генджев и ДР., Ж, 59.
ГРЙВЕЧ м. Диал. Гривяк; гривар, гривек.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГРИВИЦА1 ж. Умал. гальов. от грива.
