равнината слънцето плискаше снопове от ослепителни лъчи .. Огнени паяжини се сплитаха над високите треви, зеленото поле грееше, като че ли бяха запалени милиони невидими искрици. Г. Караславов, Избр. съч. V, 265. На пода грееше с разноцветни и ярки ивици нова черга. Д. Кисьов, Щ, 306. Беше свежо, прохладно. Буйната зеленина над горите., грееше в чистота и яснота. Д. Ангелов, ЖС, 312. Помнеше .. оня шумен и незабравим празник, когато от всички страни се сипеха потоци цветя, грееха на слънцето, говореха на своя чуден и тайнствен език. Й. Йовков, ПК, 89. Планината грееше окъпана и млада. А. Каралий-чев, ТР, 7.
6. Прен. За лице, очи, поглед и под. — изразявам възторжено, радостно чувство или душевно състояние; сияя. Демна дълго гледа след него, след това поправи забрадката си и се върна назад към селото. Сега очите й грееха. К. Петканов, ОБ, 206. Учениците също ни поздравиха хорово с добре дошли.. Очичиките им греят от възторг и любопитство. Г. Караславов, Избр. съч. Ш, 280. Лицата и на двете греят. В тая радост те съвсем забравят горчивините cu. Л. Александрова, ЙЕЩ, 197. А лицето на баща ми? То грееше като ясно слънце от гордост и щастие, когато му честитиха чорбаджиите. Ив. Вазов, Съч. X, 164. // Изпъквам с изразителността, жизнеността или одухотвореността си. Главата на младата турки-ня и сега, в колата, беше покрита с тъмно фередже, но се виждаха още по-тъмни коси и в тая рамка грееше много бяло лице, блестяха две големи, жадни очи. Д. Талев, И, 39. От дъното на очните кухини грееха сини студени очи. Д. Добревски, БКН, 42. Те [жените] са забрадени с вълнени шалове, под които греят откровени погледи. Н. Фурнаджиев, МП, 105. • Обр. Избръснат, със запретнати ръкави на косматите си ръце, Калмука грееше от удоволствие. Д. Кисьов, Щ, 197.
7. Прен. За чувство, настроение и под. — изразен съм, изписан съм на лицето, в очите. В меките й кафяви очи грееше майчина любов. Сп. Кралевски, ВО, 36. Хубавото лице на монаха светеше от щастлива и сърдечна усмивка и в кротките му очи грееше непозната твърдост, непримиримост и решителност. П. Здравков, НД, 100-101. Ето ги новите министри двама по двама влизат и празнично настроение грее по лицата им. Хр. Радевски, Избр. пр Ш, 155.
ГРЕЯ2, -ееш, мин. св. грях, прич. мин. св. деят. грял, -а, -о, мн. грели, прич. мин. страд. грян, -а, -о, мн. грени, греян, -а, -о, мн. греяни и грят, -а, -о, мн. грети, несв., прех. 1. Правя нещо да стане топло, обикновено като го държа над огън и др.; топля. Поизлегнат върху походното легло, той грееше ръце на малката печка. П. Славинс-ки, ПЩ, 394. — Де да имат хората такава дъщеря! — чичо Колю се почеса по гъстата посивяла коса, смукна от цигарата и ласкаво погледна Нонка, която грееше ръцете си на печката. И. Петров, HЛ, 9. Седи Велко на бряг, та си гледа патиците как се из реката муркат; с широки си клъвунчета във вода бърникат, жълти си краченца на слънце греят. Д. Манчов, БЕ П, 39. Омръзна ми, мил ми сине Костадине, / да ми одиш, мил ми сине, посред нощи, / посред нощи, мил ми сине, полунощи / да постилам, мил ми сине, постелята, да ти грея, мил ми сине, вечерята. Нар. пес., СбНУ XLVI, 82. Грея вода. Грея ядене.
2. Диал. Със затопляне правя нещо от твърдо да стане течно; топя, разтопявам. Извади [Вълко] от раницата си буца лой и започна да я грее на печката. Ем. Станев, ПЕГ, 42. грея се страд.
ГРЕЯ СЕ несв., непрех. 1. За нещо — топля се на огъня, печката и под. Отстрана на огъня се грееше вода в едно гърненце. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 159.
2. Стоя край огън и др. да се топля. Около големи огньове в дворовете и подистрехите войниците се сушаха и грееха. Й. Йовков, Разк. П, 121. Стаята беше осветена само от червеникавото сияние на печката. Германецът бе оставил вратичката й отворена и се грееше на жаравата й. Д. Димов, Т,
157. Той ядеше съвсем малко, повече гледаше рибите и се грееше на един електрически котлон. Д. Кисьов, Щ, 438-439. През един зимен ден майка ми излезе на пътя, седна на стола пред вратника и захвана да се грее на слънце. Нар. пес., Христом. ВВ П, 212. О Петък събота не грее. Разг.\ Петко Съ-ба не грее. Диал. 1. За хубаво време, което не трае дълго и ако единият ден е хубаво, то другия ще се развали. 2. Всякой за себе си (Н. Геров, РБЯ).
ГРЕЕ МЕ несв., непрех. Разг. Само с от-риц. не. Нямам полза от нещо, не ме задоволява нещо. Тези обещания не ме греят.
ГРЕЯН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от грея2 като прил. За ракия — който е затоплен и подсладен. Отначало само жълтата, подсладена с мед греяна ракия разсейваше мислите му, но и тя скоро му омръзна. Д. Кисьов, Щ, 458. Усмихна се, като си ги представи в село как пият на малки глътки греяната сливовица и тихо разправят за всичко, що са научили тук. Ст. Дичев, ЗС П, 762. Двамата съпрузи заявиха, че всички ще се приберат и че ще е по-добре да пият греяна цуйка при именика Никола. П. Спасов, ХлХ, 376. — Ех, благословена селска къща! Лете с дворче и градинка.., а зиме с червено винце, греяна ракийца. В. Нешков, Н, 54.
ГРЕЯЧКА ж. Диал. 1. Греене. Сбирайте се дечиня / сред село на греячка, / огън да си палиме, / за да се изгрейме. Нар. пес., СбНУ I, 18.
